Не помня, бяха го писали по новините. Но чувам от по-младите колежки как между приятелки е често срещано да си дават локацията.
- Публикувана: 18 ноем. 2025, 21:00 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2025, 10:00 ч.
Трябва ли двойките да имат общи пароли или това е нарушение на личното пространство?
Като го спомена, напомни ми да поискам на една позната името на нейната семейна апликация- сина й прави катастрофа скоро 
, и тя получила смс веднага.
, и тя получила смс веднага.
Не знам как да отговоря, едната с айфон няма проблем, другата с айфон доста често не дава актуална локация, но там не знам дали не е нещо от другите настройки, батерията е ок за айфон, който не е първа младост. На три андроида работи без проблем. На стария ми телефон падаше батерията заради пуснато местоположение по принцип (не конкретно тоя ап), с новия нямам проблем и е постоянно пусната. Ползвам безплатната версия - преди плащах заради дребни екстри, но вдигнаха абонамента и не си заслужава според мен, на нас ни трябват основните неща само така или иначе. С платения абонамент се виждаха статистиките за шофиране, няма ги в безплатната версия. Crash detection и flight detection са в безплатния вариант - получаваме известия, когато някой от нас кацне в друга държава; доста е удобно, докато кацналият се сети да пише и да уведоми, въпреки че никой не е останал в небето перманентно.
Хората по принцип,.не си ли звънят, за да се чуят? Или аз съм много дърта?
Ми не. Имам чувството, че мразят да говорят по телефон. Чатят само. Ние също се научихме да пишем, то като получаваш само едносрични отговори, егати разговора.
Истината е, че младите не винаги звънят, повече съобщения пишат.
Мъжете не винаги се сещат да звънят, моят поне не се сеща, ако е зает.
Мен ме следят, примерно при уговорена среща- някой кибичи и ме чака...аз не винаги излизам от работа в един и същи час, по път взимам пътник...има трафик, и т.н. ...вместо да звъни постоянно с питане „къде си?“, може да ме проследи.
Мъжете не винаги се сещат да звънят, моят поне не се сеща, ако е зает.
Мен ме следят, примерно при уговорена среща- някой кибичи и ме чака...аз не винаги излизам от работа в един и същи час, по път взимам пътник...има трафик, и т.н. ...вместо да звъни постоянно с питане „къде си?“, може да ме проследи.
О, да. Като шофирам извънградско, най-обичам някой да ми звъни да ме пита, да ми пречи на навигацията на телефона, "къде си?" Аз рядко знам къде съм, ми на магистралата съм. Ама близо до кой град? Ако ми беше силна географията, можеше и да мога да кажа, ама ако съм подминала преди значително време изход от магистралата за по-голям град и не знам кой е следващ, ама моля ви се, какви са тия въпроси, както когато пусна навигацията и тя важно каже, "поемете на изток!" като отправна точка. Аз ако знам къде е изток без да се замисля, когато не е изгрев слънце, нямаше да я ползвам на първо място. Така че отговарям "виж ме къде съм" и хайде, кой откъде е.
- продукт на профилираното образование 
Аз също предпочитам да пиша. Не съм по разговорите. Но мъжете, обичат да звънят.
Тази локация не дава никаква емоция. Ето сега се събуждам и не знам къде е ММ. Може да е до магазина, може да тренира... Ами не ме гложди.
Заредил.ми е кафе, това вече.ми е важно. После аз ще изляза с приятелка по магазините. Сигурна съм че му е все тая, точно в кой магазин съм влязла. Ако решим.да сядаме на заведение, ще му пиша или.звънна " не ме.чакай".
Имам син на възрастта на тези, за които уж е нормално. Ами не си следят локациите с приятелките си нито той, нито приятелите му. Не е при всички.
Тази локация не дава никаква емоция. Ето сега се събуждам и не знам къде е ММ. Може да е до магазина, може да тренира... Ами не ме гложди.
Заредил.ми е кафе, това вече.ми е важно. После аз ще изляза с приятелка по магазините. Сигурна съм че му е все тая, точно в кой магазин съм влязла. Ако решим.да сядаме на заведение, ще му пиша или.звънна " не ме.чакай".
Имам син на възрастта на тези, за които уж е нормално. Ами не си следят локациите с приятелките си нито той, нито приятелите му. Не е при всички.
Десет пъти звънене на ден е много повече навлизане в пространството.
Даже не знаех, че е толкова модерно да се споделя локация, освен сред тийнове/ревнивци. Да не би пишещите живеят някъде извън БГ с висока улична престъпност? Не знам...
Много бурна реакция спрямо обикновен въпрос “как това е нужно в ежедневието на зрели хора спрямо всички други начини за връзка”. Сякаш сме ви навлезли в личното пространство и ви искаме локацията. 
Аз имам чувството, че тези "влизания" и тълкувания за кое е и кое не в личното пространство е малко преекспонирано. Голям прас, че някой знае къде се намирам. Десет пъти звънене на ден е много повече навлизане в пространството. Ако някой вече иска да се движи под радара, ами негова си работа.
Но някои неща си вървят с времето. На 20 едно нещо е допустимо или подозрително, на 30 е друго, на 50 трето. На 70-80 е важно да си над земята.
Аз лично се чудя до какво води това да имаш нечия локация. Колко често ще поглеждаш? Ако не е там, където се очаква, ще питаш ли защо? Ами ако реши да я изключи за малко, а ти разбереш? Ще се разтревожиш, ще се осъмниш? Какво става с разговорите, в които си споделяте, къде сте били? На мен ми се струва, че всичко това дава много почва за излишна тревожност и параноя, които пък водят до напрежение за човека, върху който се стоварят.
Иначе съм съгласна, че възрастта вероятно влияе на това как някой възприема такова нещо.
Да не би пишещите живеят някъде извън БГ с висока улична престъпност? Не знам...
Не е следенето основно, не знам как не го разбрахте.
Личен пример- в края на деня се сещам, че искам да мине през пощата за един колет, поглеждам- той вкъщи, а и знам, че работи. Няма никакъв смисъл да му звъня, сама минавам да си го взема.