Променяте ли приятелствата си след децата и защо

Не е така. Има жени, които съвсем спокойно успяват и могат. Мъжът им им помага с детето и ги отменя или те са доста ефикасни и организирани. Различни ситуации.

Голяма част от новородилите не слизат от инстаграм и качват сторита по цял ден. Имат време

Аз даже се оттеглих, когато се омъжи. Изцяло се промени, преди говорихме за любовни мъки, след  като тя се ангажира, изведнъж спря да говори по любовни теми.
Бе добре неин живот, да си я пази в тайна ама спря да коментира и моите изживявания. А преди обсъждахме всичко. Тя си беше намерила партньор и вече не и пукаше, а аз тогава страдах от любовна мъка, но и дума не каза, а имах нужда да споделя толкова неща.
Партньора и беше много богат и тя почна да живее по-луксозно, аз стоях като метла до нея, бях купила златна гривна на сватбата и, обаче тя е получила много по-дебели гривни, засрамих се от своя подарък, като видях по-заможните.
Тя даже не разбрала моя подарък и ми каза, че съм и подарила гривна с мънисти. Шокирах се, как така не разбрала какво съм подарила аз, поне да беше снимала.
Ми не можехме да си говорим както преди постоянно, а след брака, хептен прекъсна и ми каза, че контактите в къщата и са били в ремонт и затова не е можала да ми отговаря навреме.

За каквото и било намираше оправдания, никога не казваше какъв цвят рокля ще облича, кога ще са важните дати. Чашата преля, когато не ме покани на кръщенето на бебето си, за да няма уроки, а покани майка ми.
След това родила второ, никой не чул, докато ражда, особено аз.
Толкова се обидих, още ми е гузно, от тогава нямам нито една приятелка, чувствам се ревнив човек, сякаш другите жени ме гледат така, като че ли ще стане нещо на тях, ако ми споделят нещо. Сякаш съм нещастница, уроклива, лоша приятелка, съперница. Тежи ми от години.

Wuduти само една приятелка ли имаш? Като не сте близки с тази, общувай с другите.
Тя може да е странна, но да правиш генерални изводи няма смисъл.

 Направих грешката на живота си, след като бях приятелка само с нея, с други отказах да се сприятеля.
Тя пък си намери други приятелки.
Де да можах да върна времето, ама късно вече, всеки си заел своя път.

Защо да върнеш времето? Тепърва можеш да си намериш други приятелки.

Мисля, че причината не е в приятелите, а в отношението ни към тях и техните деца. Как реагирахте на техните деца – питахте ли за тях, предлагахте ли помощ, обаждахте ли се за рождени дни, носихте ли малки подаръци? Ако очакваме старите приятелства „без децата“, без да проявяваме интерес към тяхното най-важно – децата, е нормално отношенията да се променят. Когато станете родител, ще разберете колко голямо значение има това.

Брррр, настръхнах докато четях Wudu. Като отхвърлен любовник звучи, а не като приятелка.

Wudu, приятелите са свободни хора, които общуват когато и както им е приятно. Няма място за обсебване, ревност и претенции. Няма място за държане на сметка и свръхочаквания. Това, което ти разбираш като "приятелство", на мен ми звучи като нездраво прилепване.

Запознавай се и се сближавай с хора, но не им увисвай на врата като воденичен камък, а се опитай да общуваш спокойно и свободно. Никой с нищо не ти е длъжен.

Това имах предвид назад, когато писах, че не всеки приема добре промените в живота на приятелите и близките си.

Именно.
Аз бях до нея до последно, тъй като имаха проблеми. Появи се бебчеи после нито на изписване присъствах, нито на кръщене, нито на сватбата им след това.. минаха години и на нито един РД не присъствах, а твърдеше такива силни думи. Сега така и си остана, честитка на някой празник и това е.

Wudu, звучиш като една моя стара приятелка, която така постоянно ме разпитваше защо не споделям любовни драми с мъжа ми с нея, а аз просто нямах такива. Криела съм била, проблеми съм имала. Като се сгодихме и й се похвалих, ме попита защо не съм й споделила по-рано, че имам такива планове, нищо не съм й била казвала. Всеки път като я търсех тя мрънкаше, че рядко съм й се обаждала. Еми накрая спрях.

Повечето хора се интересуват и питат, носят по нещичко за бебето, но за Бога - предлагане на помощ, защо???
Това, че една жена е станала майка, не я прави с нищо, ама с нищо повече от таз, която в момента не е такава. Ако някой иска помощ от мен очаквам да ми каже, съобразявайки се с възможностите ми. Тази прясна родилка си има съпруг, има си майка и баща, има си свекър и свекърва - все близки хора, които да ѝ отглеждат бебето, да са първа линия за помощ. А и дайте да дефинираме термина помощ, защото, базирано на личен опит, някои такива прясно родили жени, смятат, че като са родили и целият свят трябва да им се върти на пета и ако нещо им откажеш - как може???  Сега, не говоря за помощ от типа - можеш ли като идваш насам да вземеш 1 хляб еди си какъв и 2 кисели, че бебето е кисело и не мога да сляза. Самата аз като дете редовно го правех за съседката. Но ако се очаква приятелката да бъде гледачка или да осигурява ресурси - там трябва да се пипа внимателно.

Всъщност, не всяка прясна родилка си има майка и баща, нека не генерализираме. На мен отсега ми прави впечатление, че някои приятели изчезват за много дълги периоди (месеци) през бременността, не се интересуват как върви и дори подмятат мнения от типа "Аз по принцип не понасям деца, много са шумни/досадни/скучни", а после очакват да ги каниш на погачи и кръщенета. Особено хора, които са се подигравали на организирането на подобни празници. Е, не е ли нормално, когато старите приятели започнат да се отдръпват от теб от страх да не ги заразиш с "бебе-мислене", ти на свой ред да съобщиш благата вест само на онези, които са проявили поне минимален интерес и не се държат като алергични към децата. Иначе, на мен все още са ми интересни всички останали теми - работа, гаджета, филми, концерти, пътувания. Но обидата от това предварително да те поставят в роля, в която не си влязъл и вероятно никога няма да влезеш, си остава ("Сега ще почнеш да повтаряш "ние акахме"..." Ми, не. Няма. Но приятелките, които го казват, сами се "наакват").

С новородено и малко време човек почти не е зает, те през повечето време спят. Излизате на разходка и тогава идва и приятелка, разхождате се, говорите си. Вече деца над 1 година са по-трудна компания за среща с приятели, защото се тича по тях, но спокойно някой може да ти дойде на гости, когато детето спи следобед, или като си легне вечер, ако се слага да спи по нормално време към 8.

Глупости на търкалета ,двете ни деца бяха недоносени и на адаптирани млека . Ставали сме вечер първо за едното и докато го оригнем става време да храним другото. Изобщо си бяхме разделили вечерта а мъжа ми ходеше и на работа . През деня ако спяха гледах да се нахраня или да почина ,а не да бъхтя по разходки .

И аз имах недоносено и изцеждах кърма, което е още по-времеемко. И не съм си изгубила приятелите, виждахме се, разхождахме се с бебето, идваха у нас. То човек не е само едно ядене и спане, има нужда и от някакво общуване.