А не може ли просто бездетните жени да си осиновят деца,а не да завиждат...?
- Публикувана: 18 ноем. 2025, 23:35 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2025, 15:30 ч.
Променяте ли приятелствата си след децата и защо
А не може ли просто ментално ненадарените да си мълчат.
А не може ли просто бездетните жени да си осиновят деца,а не да завиждат...?
То сигурно може, ама изобщо не е едно и също. Те повечето хора, поне тези около мен, искат да видят продължението на любовта си с любимия човек, да видят комбинацията от сладката усмивка на тате, сините очи на мама, щръкналия перчем, като на снимката на мама, когато е била на 8 месеца... Бременността, самото очакване, всички тези усещания и сладки притеснения (говоря тук за нормално протичаща бременност, рискова не пожелавам на никого). Детето не самоцел, просто явява естествено продължение на любовта на двама души. Не става изобщо въпрос само за гени.
Колкото до осиновяването - не всеки е готов да даде безусловна любов на просто дете, а е готов да даде на своето дете, което в очите му е съвършено. Хората са различни, а осиновяването е огромна отговорност и не бива да се взема решение за осиновяване с лека ръка, защото тези деца вече веднъж са изоставени и не бива да се използват за запълване на липси. Ако не са готови безусловно да приемат осиновено дете, не ги прави лоши хора, а просто неготови. Не всеки може да направи това, защото е прекалено лично, но тези, които не могат, в никакъв случай не бива да осиновяват.
А иначе - завистта е ирационално чувство. Аз не съм убедена, че чувството е точно завист, а по-скоро себеотражение с въпросите - защо точно на мен. Въпроси - защо на нея ѝ се получава, а на мен не, защо Господ ме наказва... ей такива.
Тортила, тази си е чиста проба злобарка. Аз бих се дистанцирала максимално.
Разбира се, че има хора, за които е нож в рана и тяхното желание да не слушат истории с деца/бебета е защитен механизъм. Амаа далеч не винаги. Аз след първия път като ми каза, че не й е приятно да говоря за бебето понеже при нея скоро не се очертават опити, спрях изобщо да засягам детско-бебешки теми. Ама тя ги повдига постоянно. Започва да ми обяснява какво ще е като тя има дете, какво чула от една или друга колежка за техните бебета/деца, праща ми линкове към разни бебешки клипчета и аз какво, да мълча като пукел ли? :D Мислех, че идва от това, че иска да има деца скоро, а нали, няма голямо разбиране от мъжката страна, и затова хем се е фиксирала, хем й е неприятно от чуждите бебета. Което съм в състояние да разбера. Ама периодично пък започва да обяснява как се радвала, че още нямала дете да я връзва и искала да пътува, да се усъвършенства и тн още време. На ти патова ситуация отново. Ако отговоря реално, че аз през майчинството не съм спирала да пътувам макар и с коренно различна организация, ще е все едно се хваля и й натривам носа. Ако закимам утвърдително, че да, след бебето живот няма, просто ще излъжа. На моменти улавям, че ако кажа, че с бебе е много по-трудно всичко, я тресе дуализъм - видимо хем й става някак приятно, че не е всичко цветя и песни, хем веднага започва да обяснява, че всичко е до организация, видиш ли, тя е много по-организирана и при нея грам зор няма да има, тя ще го строи бебето от родилното още с режим, навици и тн., и нищо няма да й пречи, защото е готова за деца, каквато аз не съм (и не съм била).
Ми трудна става комуникацията.
Аз искрено уважавам хора като Тортила, впрочем. Умението да превъзмогнеш собствената болка и да се радваш на чуждите деца, когато ти самият нямаш тази възможност със свое, е уникално и рядко срещано, и говори за голяма сила, борбеност и огромно сърце. С такъв човек можеш хем да си споделиш, хем да не стъпваш на пръсти.
Разбира се, че има хора, за които е нож в рана и тяхното желание да не слушат истории с деца/бебета е защитен механизъм. Амаа далеч не винаги. Аз след първия път като ми каза, че не й е приятно да говоря за бебето понеже при нея скоро не се очертават опити, спрях изобщо да засягам детско-бебешки теми. Ама тя ги повдига постоянно. Започва да ми обяснява какво ще е като тя има дете, какво чула от една или друга колежка за техните бебета/деца, праща ми линкове към разни бебешки клипчета и аз какво, да мълча като пукел ли? :D Мислех, че идва от това, че иска да има деца скоро, а нали, няма голямо разбиране от мъжката страна, и затова хем се е фиксирала, хем й е неприятно от чуждите бебета. Което съм в състояние да разбера. Ама периодично пък започва да обяснява как се радвала, че още нямала дете да я връзва и искала да пътува, да се усъвършенства и тн още време. На ти патова ситуация отново. Ако отговоря реално, че аз през майчинството не съм спирала да пътувам макар и с коренно различна организация, ще е все едно се хваля и й натривам носа. Ако закимам утвърдително, че да, след бебето живот няма, просто ще излъжа. На моменти улавям, че ако кажа, че с бебе е много по-трудно всичко, я тресе дуализъм - видимо хем й става някак приятно, че не е всичко цветя и песни, хем веднага започва да обяснява, че всичко е до организация, видиш ли, тя е много по-организирана и при нея грам зор няма да има, тя ще го строи бебето от родилното още с режим, навици и тн., и нищо няма да й пречи, защото е готова за деца, каквато аз не съм (и не съм била).
Ми трудна става комуникацията.Аз искрено уважавам хора като Тортила, впрочем. Умението да превъзмогнеш собствената болка и да се радваш на чуждите деца, когато ти самият нямаш тази възможност със свое, е уникално и рядко срещано, и говори за голяма сила, борбеност и огромно сърце. С такъв човек можеш хем да си споделиш, хем да не стъпваш на пръсти.
Очевидно и е болна тема. Също така явно водите много интензивна комуникация, какво го налага, след като видимо не еприятна и за двете страни?
А не може ли просто ментално ненадарените да си мълчат.
При всякакъв вид нещастие хората си задават въпроса “защо на мен”. Сигурно е много тежко да искаш деца, да се бориш ежедневно, да се мъчиш с изследвания и процедури и да не се получава. Само мога да си представям. Но понеже други нещастия са ми се случвали в живота, признавам си, питала съм се защо сега това ме сполетя?! Не завиждам на хора, които са имали нещо, което аз съм нямала. Гледам да не се сравнявам, всеки има път в живота си.
Хората често гледаме какво е отстрани и не знаем какво е вътре. В най-трудните три години от живота ми (не са свързани с репродуктивни проблеми, но съм писала много из форума, доста от вас са чели) имах възможност да пътувам повече. Ако ми видите стената във фейса, ще кажете “тая се строши да обикаля по 4 пъти в чужбина годишно, отделно из Бг”. А как ми опада 40% от косата от стрес, живеех в постоянен тормоз и т.н.
Чуждата морава винаги е по-зелена, но има ужасно много хора, които злобеят от това. Някои неща са избор като това дали ще напъваш да правиш яко кариера, да избереш какво да учиш, да пътуваш, да сменяш поприще. Обаче дали ще забременееш лесно, в какво семейство ще израснеш, дали ще си здрав (имам предвид лоши болести) не зависи от нас.
Забелязвам, че хората завиждат за нематериални неща повече. Усетих това от съфорумка, не сме близки, дори почти не пишем в едни и същи раздели на форума. Не помнех да съм попадала на нейни мнения, но като забременях и започнах да пиша из майчинските/бременни теми и стигнах чак до репорт бутона.
Хората често гледаме какво е отстрани и не знаем какво е вътре. В най-трудните три години от живота ми (не са свързани с репродуктивни проблеми, но съм писала много из форума, доста от вас са чели) имах възможност да пътувам повече. Ако ми видите стената във фейса, ще кажете “тая се строши да обикаля по 4 пъти в чужбина годишно, отделно из Бг”. А как ми опада 40% от косата от стрес, живеех в постоянен тормоз и т.н.
Чуждата морава винаги е по-зелена, но има ужасно много хора, които злобеят от това. Някои неща са избор като това дали ще напъваш да правиш яко кариера, да избереш какво да учиш, да пътуваш, да сменяш поприще. Обаче дали ще забременееш лесно, в какво семейство ще израснеш, дали ще си здрав (имам предвид лоши болести) не зависи от нас.
Забелязвам, че хората завиждат за нематериални неща повече. Усетих това от съфорумка, не сме близки, дори почти не пишем в едни и същи раздели на форума. Не помнех да съм попадала на нейни мнения, но като забременях и започнах да пиша из майчинските/бременни теми и стигнах чак до репорт бутона.
Скрит текст:
Тортила, тази си е чиста проба злобарка. Аз бих се дистанцирала максимално.
Разбира се, че има хора, за които е нож в рана и тяхното желание да не слушат истории с деца/бебета е защитен механизъм. Амаа далеч не винаги. Аз след първия път като ми каза, че не й е приятно да говоря за бебето понеже при нея скоро не се очертават опити, спрях изобщо да засягам детско-бебешки теми. Ама тя ги повдига постоянно. Започва да ми обяснява какво ще е като тя има дете, какво чула от една или друга колежка за техните бебета/деца, праща ми линкове към разни бебешки клипчета и аз какво, да мълча като пукел ли? :D Мислех, че идва от това, че иска да има деца скоро, а нали, няма голямо разбиране от мъжката страна, и затова хем се е фиксирала, хем й е неприятно от чуждите бебета. Което съм в състояние да разбера. Ама периодично пък започва да обяснява как се радвала, че още нямала дете да я връзва и искала да пътува, да се усъвършенства и тн още време. На ти патова ситуация отново. Ако отговоря реално, че аз през майчинството не съм спирала да пътувам макар и с коренно различна организация, ще е все едно се хваля и й натривам носа. Ако закимам утвърдително, че да, след бебето живот няма, просто ще излъжа. На моменти улавям, че ако кажа, че с бебе е много по-трудно всичко, я тресе дуализъм - видимо хем й става някак приятно, че не е всичко цветя и песни, хем веднага започва да обяснява, че всичко е до организация, видиш ли, тя е много по-организирана и при нея грам зор няма да има, тя ще го строи бебето от родилното още с режим, навици и тн., и нищо няма да й пречи, защото е готова за деца, каквато аз не съм (и не съм била). Ми трудна става комуникацията.
Аз искрено уважавам хора като Тортила, впрочем. Умението да превъзмогнеш собствената болка и да се радваш на чуждите деца, когато ти самият нямаш тази възможност със свое, е уникално и рядко срещано, и говори за голяма сила, борбеност и огромно сърце. С такъв човек можеш хем да си споделиш, хем да не стъпваш на пръсти.
Разбира се, че има хора, за които е нож в рана и тяхното желание да не слушат истории с деца/бебета е защитен механизъм. Амаа далеч не винаги. Аз след първия път като ми каза, че не й е приятно да говоря за бебето понеже при нея скоро не се очертават опити, спрях изобщо да засягам детско-бебешки теми. Ама тя ги повдига постоянно. Започва да ми обяснява какво ще е като тя има дете, какво чула от една или друга колежка за техните бебета/деца, праща ми линкове към разни бебешки клипчета и аз какво, да мълча като пукел ли? :D Мислех, че идва от това, че иска да има деца скоро, а нали, няма голямо разбиране от мъжката страна, и затова хем се е фиксирала, хем й е неприятно от чуждите бебета. Което съм в състояние да разбера. Ама периодично пък започва да обяснява как се радвала, че още нямала дете да я връзва и искала да пътува, да се усъвършенства и тн още време. На ти патова ситуация отново. Ако отговоря реално, че аз през майчинството не съм спирала да пътувам макар и с коренно различна организация, ще е все едно се хваля и й натривам носа. Ако закимам утвърдително, че да, след бебето живот няма, просто ще излъжа. На моменти улавям, че ако кажа, че с бебе е много по-трудно всичко, я тресе дуализъм - видимо хем й става някак приятно, че не е всичко цветя и песни, хем веднага започва да обяснява, че всичко е до организация, видиш ли, тя е много по-организирана и при нея грам зор няма да има, тя ще го строи бебето от родилното още с режим, навици и тн., и нищо няма да й пречи, защото е готова за деца, каквато аз не съм (и не съм била).
Ми трудна става комуникацията.Аз искрено уважавам хора като Тортила, впрочем. Умението да превъзмогнеш собствената болка и да се радваш на чуждите деца, когато ти самият нямаш тази възможност със свое, е уникално и рядко срещано, и говори за голяма сила, борбеност и огромно сърце. С такъв човек можеш хем да си споделиш, хем да не стъпваш на пръсти.
Очевидно и е болна тема. Също така явно водите много интензивна комуникация, какво го налага, след като видимо не еприятна и за двете страни?
Pandora1, много е вярно това. Хората имат склонност да идеализират чуждия живот по откъслечна информация, а понякога даже като имат цялата. Не се замислят дали де факто всъщност биха се разменили с тоя човек, ама не само за хубавите му моменти и притежания (материални и не), а с всичко - и хубаво, и лошо.
Приятелките ми с деца въобще не са обсебени от децата си и искат да излизат с приятелки, с които да си говорят за други неща, а не за играчки и детски градини. Естествено, нямат много време. Но, аз нямам деца, но също нямам време вече денонощно да съм по барове и дискотеки, като други мои приятели. Така че, всеки тръгва по свой път, въобще не виждам нужда някой да е обиден или има какво да не разбира.
Между родители на мен ми се струва, че има нещо като конкуренция в много случаи.
На кой първо е проходило, кой колко добре го гледа и възпитава, кого са приели първи в двтската градина (сериозен повод за завист) и тн.
сигурно и аз ще стана жертва на това, както се познавам, аз много обичам да се състезавам.
А хората без деца само се държат мило и казват колко ти е сладко и умно детето и ти чешат егото.
На кой първо е проходило, кой колко добре го гледа и възпитава, кого са приели първи в двтската градина (сериозен повод за завист) и тн.
сигурно и аз ще стана жертва на това, както се познавам, аз много обичам да се състезавам.А хората без деца само се държат мило и казват колко ти е сладко и умно детето и ти чешат егото.
Тази конкуренция пък, аз мислех като имаш дете и вече се свършва, а то тепърва почвало.
Аз се родих, съседката родила второ и почна се конкуренцията, в детската градина имаше конкурс, кой разбира най-много, че някои сме знаели буквите, някои не, после в училищата ужасна конкуренция, завършваш университети, после кой станал по-богат и успешен, коя се е разкрасила повече, кой вдигнал по-голяма сватба.
Моят кошмар са колите, в моя град и хляб със сол да ядат, пак ще се бият за най-готината кола.
Реших да се омъжа, една съседка каза, че съм тръгвала по следите на друга съседка, щото и тя се е омъжила за човек, който живее в същия град с моят мъж. Директно ми каза тя била първата, аз втората.
Сега гледам, че е родила, очаквам да коментира, че аз още не съм родила. Та, пък ако родя, сигурно детето ще бъде сравнено с нейното дете.
Няма отърване.
Аз се родих, съседката родила второ и почна се конкуренцията, в детската градина имаше конкурс, кой разбира най-много, че някои сме знаели буквите, някои не, после в училищата ужасна конкуренция, завършваш университети, после кой станал по-богат и успешен, коя се е разкрасила повече, кой вдигнал по-голяма сватба.
Моят кошмар са колите, в моя град и хляб със сол да ядат, пак ще се бият за най-готината кола.
Реших да се омъжа, една съседка каза, че съм тръгвала по следите на друга съседка, щото и тя се е омъжила за човек, който живее в същия град с моят мъж. Директно ми каза тя била първата, аз втората.
Сега гледам, че е родила, очаквам да коментира, че аз още не съм родила. Та, пък ако родя, сигурно детето ще бъде сравнено с нейното дете.
Няма отърване.
Абе зависи, могат и да ти дават акъли как да възпитаваш, как да реагираш. Мен ме изуми една моя роднина, която си позволи да плесне (лекичко) по ръката сина ми, защото според нея се държал неуважително с един шофьор на детско влакче. На мен никога не би ми хрумнало да плесна чуждо дете, па макар и роднинско, па макар и да смятам, че поведението му в даден момент търпи критика. И не е като да не съм виждала ужасно държание от страна на роднински деца, но освен забележка, и то ако много прекалят, не съм си позволявала да раздавам правосъдие.
Масово ми прави впечатление, че хората, когато не знаят за какво да разговарят, от немай къде започват най-неудачните теми като сравняването на деца, кой пръв това и онова, и кой е бил с по-правилна бременност.
Но предпочитам тези с хвалбите пред негативните. Една позната преди 2 седмици ми писа да ме попита дали вече ми е нервно, защото раждането наближава. Не се ли притеснявам вече? Тъпо начало на разговор. И тъпо нещо да кажеш на човек в такъв момент.
Но предпочитам тези с хвалбите пред негативните. Една позната преди 2 седмици ми писа да ме попита дали вече ми е нервно, защото раждането наближава. Не се ли притеснявам вече? Тъпо начало на разговор. И тъпо нещо да кажеш на човек в такъв момент.
Явно това със сравняването по парка и детските площадки е някаква напаст. Приятелките ми, които са вече майки много споделят за това и са ми казвали, че се дистанцират от такава комуникация.
В парка и на детската площадка са събрани хора по интереси. А когато детето ти е малко, то заема, да не казвам целия, но 99 процента от интереса ти, и е нормално да е така - отговорността за живота и здравето на едно миниатюрно безпомощно същество е огромна. Следи се здравето и развитието му, общо взето си в постоянна тревожност дали всичко е наред.
И тогава идва някоя лежерна мацка и и е смешно колко си притеснена, че детето втори ден не е акало, ами мерси. Айде всеки по пътя си
