Да, широката тема за търсенето на виновник за самотата и изолацията. Във форума има доста материал.
- Публикувана: 5 дек. 2025, 00:11 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2026, 08:28 ч.
Има ли "епидемия на самотата"?
Колкото до хобитата, спорт и пр. - да, и жените, и мъжете могат да функционират години наред с хобита, спорт, работа и постижения, въпросът е кой от двата пола е по-податлив на срив при раздяла, при загуба на партньор, да се окажат напълно без опора при житейска криза. Отговорът на статистиката е, че това не са жените. Мъжете са много по-слабо адаптивни и по-потърпевши при катаклизми от подобен характер. Статистика. Ти спориш с науката от позицията на човек, който дори не разбира обсъжданите проблеми.
Да, широката тема за търсенето на виновник за самотата и изолацията. Във форума има доста материал.
Говориш за раздяла и статистика. Стаистическите данни идват предимно от Запад. Между тези самотни мъже с депресии и самоубийства влизат ли мъжете след развод, които са загубили децата си, къщата си, спестяванията си и половината им доход отива за издръжка? Щото в САЩ половината бракове завършват с развод и се чудя как статистиката отчита разведените просто като сами или как.
Колкото до хобитата, спорт и пр. - да, и жените, и мъжете могат да функционират години наред с хобита, спорт, работа и постижения, въпросът е кой от двата пола е по-податлив на срив при раздяла, при загуба на партньор, да се окажат напълно без опора при житейска криза. Отговорът на статистиката е, че това не са жените. Мъжете са много по-слабо адаптивни и по-потърпевши при катаклизми от подобен характер. Статистика. Ти спориш с науката от позицията на човек, който дори не разбира обсъжданите проблеми.
Ти как мислиш
Разведените жени и мъже във връзка ли са?! И ако имат три развода, три пъти ли ги броят в настоящето, че са във връзка?! 
Оо,да.Със сигурност има доста хора,които са фокусирани върху собствените си цели и хобита,защото в днешно време много рядко можеш да намериш лоялни приятели,които да бъдат до теб в трудни моменти или такива,които да ти се радват на успеха.Като тийнейджърка много лесно се доверявах на “приятелите ми”.Още в етап на опознаване им споделях за моите проблеми,които се използваха в случай на спор като защитна реакция.В повечето случаи все мене ме нараняваха.Все още има какво да науча,но със сигурност вече не се доверявам толкова лесно.
Искам и да разкажа една случка,която ми се случи наскоро: Значи,от няколко месеца над мен живее едно семейство.Първите пъти жената не ме поздравяваше,беше доста намръщена.Един път пък реши да ме поздрави и така взехме че се разходихме спонтанно,излизахме няколко пъти с децата,след това спряхме,защото дъщеря ѝ била болна.Нали,ние си пишем през това време,след няколко дена реших да я попитам как е малката,когато оздравее,да се видим пак,тя пак отговори,че състоянието ѝ не се било подобрило,и като че ли почнах да се чувствам странно,много странно усещане.На следващия ден без да исках погледнах през прозореца и я видях с други жени
малко ми стана неловко,защото май и тя ме видя,защото след няколко минути тя ми звънна,но не исках да вдигам,защото не знаех какво иска да ми каже,след това тя ми писа “всичко наред ли е?”,аз ѝ отговорих с “да” и оттам нататък тя просто изчезна?
А още по-странното нещо е,че като се засечем сучайно на стълбището,тя буквално ме подминава
Но се радвам от друга страна,че не ѝ се доверих,а я приех като една позната комшийка,с която може да си излизаме с децата от време на време.
Искам и да разкажа една случка,която ми се случи наскоро: Значи,от няколко месеца над мен живее едно семейство.Първите пъти жената не ме поздравяваше,беше доста намръщена.Един път пък реши да ме поздрави и така взехме че се разходихме спонтанно,излизахме няколко пъти с децата,след това спряхме,защото дъщеря ѝ била болна.Нали,ние си пишем през това време,след няколко дена реших да я попитам как е малката,когато оздравее,да се видим пак,тя пак отговори,че състоянието ѝ не се било подобрило,и като че ли почнах да се чувствам странно,много странно усещане.На следващия ден без да исках погледнах през прозореца и я видях с други жени
малко ми стана неловко,защото май и тя ме видя,защото след няколко минути тя ми звънна,но не исках да вдигам,защото не знаех какво иска да ми каже,след това тя ми писа “всичко наред ли е?”,аз ѝ отговорих с “да” и оттам нататък тя просто изчезна?А още по-странното нещо е,че като се засечем сучайно на стълбището,тя буквално ме подминава
Но се радвам от друга страна,че не ѝ се доверих,а я приех като една позната комшийка,с която може да си излизаме с децата от време на време.
Аз от приятелките си много съм получила, във всякакъв план- и житейски, и са ми помагали в работата, с едната понякога работим и ми плаща, пътуваме, видяла съм прекрасни места с тях, давали са ми много и в материален и в емоционален план. Нямам приятелка жена, която да ме е наранила.
С някои не се чуваме и виждаме с години и пак като се чуем и видим, сме си близки.
С някои не се чуваме и виждаме с години и пак като се чуем и видим, сме си близки.
Скрит текст:
Избягва ви целенасочено – не ви харесва. Кой крив, кой прав, няма значение. Хората се "надушват" един друг.Оо,да.Със сигурност има доста хора,които са фокусирани върху собствените си цели и хобита,защото в днешно време много рядко можеш да намериш лоялни приятели,които да бъдат до теб в трудни моменти или такива,които да ти се радват на успеха.Като тийнейджърка много лесно се доверявах на “приятелите ми”.Още в етап на опознаване им споделях за моите проблеми,които се използваха в случай на спор като защитна реакция.В повечето случаи все мене ме нараняваха.Все още има какво да науча,но със сигурност вече не се доверявам толкова лесно.
Искам и да разкажа една случка,която ми се случи наскоро: Значи,от няколко месеца над мен живее едно семейство.Първите пъти жената не ме поздравяваше,беше доста намръщена.Един път пък реши да ме поздрави и така взехме че се разходихме спонтанно,излизахме няколко пъти с децата,след това спряхме,защото дъщеря ѝ била болна.Нали,ние си пишем през това време,след няколко дена реших да я попитам как е малката,когато оздравее,да се видим пак,тя пак отговори,че състоянието ѝ не се било подобрило,и като че ли почнах да се чувствам странно,много странно усещане.На следващия ден без да исках погледнах през прозореца и я видях с други жени:joy: малко ми стана неловко,защото май и тя ме видя,защото след няколко минути тя ми звънна,но не исках да вдигам,защото не знаех какво иска да ми каже,след това тя ми писа “всичко наред ли е?”,аз ѝ отговорих с “да” и оттам нататък тя просто изчезна?
А още по-странното нещо е,че като се засечем сучайно на стълбището,тя буквално ме подминава:nerd: Но се радвам от друга страна,че не ѝ се доверих,а я приех като една позната комшийка,с която може да си излизаме с децата от време на време.
Искам и да разкажа една случка,която ми се случи наскоро: Значи,от няколко месеца над мен живее едно семейство.Първите пъти жената не ме поздравяваше,беше доста намръщена.Един път пък реши да ме поздрави и така взехме че се разходихме спонтанно,излизахме няколко пъти с децата,след това спряхме,защото дъщеря ѝ била болна.Нали,ние си пишем през това време,след няколко дена реших да я попитам как е малката,когато оздравее,да се видим пак,тя пак отговори,че състоянието ѝ не се било подобрило,и като че ли почнах да се чувствам странно,много странно усещане.На следващия ден без да исках погледнах през прозореца и я видях с други жени:joy: малко ми стана неловко,защото май и тя ме видя,защото след няколко минути тя ми звънна,но не исках да вдигам,защото не знаех какво иска да ми каже,след това тя ми писа “всичко наред ли е?”,аз ѝ отговорих с “да” и оттам нататък тя просто изчезна?
А още по-странното нещо е,че като се засечем сучайно на стълбището,тя буквално ме подминава:nerd: Но се радвам от друга страна,че не ѝ се доверих,а я приех като една позната комшийка,с която може да си излизаме с децата от време на време.
//
Това с травмите вече твърде се предъвква, да.
Аха,значи тя ме кани у тях и ми прави закуска,кани ме пак у тях по случай рождения ѝ ден, разказва ми някви нейни случки със свекърва ѝ, като бяхме един път навън,тя кърмеше детето си,а аз бутах две колички едновременно,защото въряхме,и накрая тя решава,че не ме харесва? 
Да,няма значение кой какъв е,но аз продължих да я поздравявам даже след нейното игнориране,но тя явно до такава степен не ме понася,че ме подминава надменно. Не мога да разбера защо е нужно такова държание?И то само щото не харесваш някого
Да,няма значение кой какъв е,но аз продължих да я поздравявам даже след нейното игнориране,но тя явно до такава степен не ме понася,че ме подминава надменно. Не мога да разбера защо е нужно такова държание?И то само щото не харесваш някого
Аха,значи тя ме кани у тях и ми прави закуска,кани ме пак у тях по случай рождения ѝ ден, разказва ми някви нейни случки със свекърва ѝ, като бяхме един път навън,тя кърмеше детето си,а аз бутах две колички едновременно,защото въряхме,и накрая тя решава,че не ме харесва?
Да,няма значение кой какъв е,но аз продължих да я поздравявам даже след нейното игнориране,но тя явно до такава степен не ме понася,че ме подминава надменно. Не мога да разбера защо е нужно такова държание?И то само щото не харесваш някого
Да,няма значение кой какъв е,но аз продължих да я поздравявам даже след нейното игнориране,но тя явно до такава степен не ме понася,че ме подминава надменно. Не мога да разбера защо е нужно такова държание?И то само щото не харесваш някого
Звучите много прилепчиво и мрънкащо-обвинително, не само от историята със съседката. Ако е усетила твърде много драма, като нищо се е отдръпнала, това не е добро начало за познанство. Явно е направила опит, но това, което е видяла, не ѝ е допаднало и е минала нататък - щом казвате, че вече има друга компания.