Не знам какво да правя.

Сама казваш, че си шматка! Защо не мислиш в каква отровна среда живее детето ти? Защо за себе си не мислиш? Ми плащай му ти наем за да има той пари за пиене. И това е вариант.

Една година минава много бързо. Аз бих изчакала апартаментът да бъде готов за нанасяне и бих го изгонила в него. Така авторката няма да се чувства виновна или прецакана, а пияндето ще има къде да иде. И вълкът сит, и агнето цяло.

Не виждам драма.

За което благодаря. Съвета е наистина добър.

Ти го мислиш, а той мисли ли ви? А детето си не мислиш ли, в каква среда живее, какъв пример вижда? Може ли да си покани приятелчета вкъщи, или се срамува, да не видят пияния баща? Жалела го била.

Ако успеете да се разделите като хора ще е лесно. Той може да продължи да живее в новия апартамент. И там ще отидат немалко пари за довършителни ремонти. И все пак това е голям мъж, не може да го мислиш как ще оцелява. Ще намери нова или допълнителна работа, ще си прави сам ремонта ако трябва.

Тя не му е жена.
Тя му е маминка

Авторке, за да питаш тук, явно не ти е прикипяло съвсем. Някъде вътре в себе си разбираш, че той няма да се промени. Много семейства живеят в тази агония години наред, понякога цял живот. Не разбирам обаче как може да си живеете заедно като и от месеци не си говорите дори. Дано и никога не ми се случи да взимам аз такова решение, защото човек се разкъсва между това, което знае че трябва да промени и страха от промяната.
Има ли вариант ти да се оттеглиш накъде с детето? Не като бягство, а като време за решение.

Брех, че си жалостива. Голяма бяла птица си. Тебе кой те жали. А детето кой го жали с това пиянде за баща.
Аз съм имала баща пиянде и развода за мен беше нещо прекрасно.
Като го пратиш в новия му апартамент, не забравяй да го обзаведеш, че малчо няма да може сам.
Чат пат отивай да му чистиш, готвиш, переш и пазаруваш.
Давай му и парички за пиене. Да си има горкото, че какво ще прави с тая неговата мъничка заплата /дето принципно не е твой проблем,нали?/
Купувай му и салфетки, да си бърше лигите и пяната от запоя, че не винаги ще си на линия да го обършеш.

Сега сериозно. Ето моите пет стотинки/евро цента/
Каква заплата има, как ще живее, това не е твой проблем.
Ти не си длъжна да търпиш пияндурник, който пет пари не дава за семейството си и изпива парите, които трябва да са за дома и семейството.
Слагаш картите на масата. Хващаш го като е трезвен и обсъждате. Или го питаш, че искаш да проведете сериозен разговор и ако може да ти каже, кога ще е трезвен. Точно това му кажи.
Обясняваш, че с алкохолик не искаш да съжителстваш.
И да си взима решението. Или отива на терапия, психолог, някъде дето да се откаже и да продължите заедно или ако избере алкохола се разделяте.
И този ултиматум не трябва да бъде блъф. В тази ситуация е напълно резонен ултиматум. Даже не е ултиматум, даваш шанс на тъпака.
Можеш да му кажеш, че единствения компромис, който може да направиш е да изчакаш да му стане готово жилището и да се изнася там. Това ако избере чашката.
Това са ти картите, слагаш, ги той решава.
Ако малчо няма трезвени моменти, може имейл да му напишеш.
След този разговор максимално се разграничаваш и не комуникираш с този човек, само по основни и важни неща, дистанцираш се. Отдели си твоите финанси от неговите.
Също така му отдели някакво друго място за спане. Тамън да свиква, че жена няма. А теб би трябвало да те е гнус с това същество в едно легло да лягаш.
Гледай себе си, гледай детето си.
Да си егоист е нещо хубаво.
Да си бяла патица е тъпо.

Изобщо не е шматка. Нейното наследствено жилище си остава нейно. Неговото наследствено жилище е продадено и новото е семейна собственост (на двамата)  и вие я съветвате да го остави на улицата? Защо?
Алкохолизмът е болест и не си длъжна да живееш с човек, който иска не желае да се лекува, но този човек ще продължи да е баща на детето ги и след развода и ако не бяхте продали щеше да има къде да иде.
Нищо толкова няма да ти стане да изчакаш няколко месеца новото жилище. И един от двамата да се изнася там. Цивилизовано и мирно.  Детето ти ще продължи да има нужда от баща. Освен разбира се, ако няма физическо насилие в картината. Тогава пътя е друг. И само той ли е виновен за тоз провален брак?

Това дете нека да попита приятелчетата си, които са от разведени хора дали живеят много спокойно.
Но не такива, които са се развели скоро, а преди 2-3  години.
Защото все още има щастието да не знае какво точно значи, че живота продължава.
Толкова му е ума - детски.

Съгласна съм с metal.vixen. Агресивен ли е, опасен ли е? Не го искаш, не си говорите, пие бира от обяд с приятели, не става вече за съпруг, ясно…
Ама какво значи дъщерята смятала, че трябва да се разделите, ти коментираш с 13-годишната си дъщеря взаимоотношенията с баща й ли? Детето не трябва да се поставя в такава позиция да дава мнение. Ако искаш да изгониш мъжа си го направи на собствена отговорност.

Вие живяли ли сте с алкохолик? Аз да. Като дете съм се молила баща ми да умре. Мислите ли, че от хубаво съм стигнала до там. Животът като дете на алкохолик ме докара до там, да имам нужда от психолог, като възрастна. И искам да ви кажа, че въпреки цялата негова неадекватност и всичко, което съм преживяла заради него, осъзнах, че аз виня майка ми, че не ни спаси от този човек. Такива хора не са бащи и няма нужда да се крепи "семейство" заради тях.

Представи си какво щеше да ти е ако у вас се влачеха всякакви чичовци - алкохолици, такива, които чакат да станеш пълнолетна, за да се разкараш от семейната романтика, такива, които да ти доведат своите деца в твоята стая, такива които да мотаят майка ти с групости, за да получат част от дома, доведени, заварени, природени и прочие...
Едно дете няма как да знае какво може да му се случи при развод. Но в никакъв случай не печели.
Нищо че в света на бгмама не е така.

Моята приятелка си загуби да не казвам колко години, ей така - от жал. Че нямал нищо.
Ма, да не е под запрещение?
Казвай му да излиза на квартира, има стаи по 150 лв.
Детето си тровиш, спаси го.

Жал трябва човек да има към себе си на първо място.