На 35 съм и голяма част от живота ми прекарах с тревожност и паник атаки, състоянието ми беше много тежко. Пропуснах много от живота си, не можах да завърша и университет от страх да говоря пред комисия. Въпреки това оценявам всичко, което успях да постигна, изградих си нещо като собствен бизнес, успях да преодолея част от тревожността си и за мен това, че съм здрава е най-ценното. Въпросът ми е, че винаги мога и се сдухвах дълго, че съм по-назад от другите (заради ограниченията от тревожността ми), че не мога да излизам или да спя преди уговорки, а хората си живеят леко, ходят на работа постигат какво ли не, но спрях с вината. Гледам и се радвам на всяка малка крачка, която съм постигнала, без да се сравянвам с дугите. Всеки си има свое темпо. Баща ми е починал на 28 и аз го надживях, много хора дори нямат шанса да доживеят тези години. Постиженията нищо не значат, не са най-смисленото, гледай по-философски на живота, много си млада.
- Публикувана: 22 дек. 2025, 20:07 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2026, 01:27 ч.
Чувствам се стара
Цитат
Аз се чувствам стара откакто се помня. И на 20 и на 30 все ми е така.
Има си психологическо обяснение за това, предполагам.
Има си психологическо обяснение за това, предполагам.
Можеш да се чувстваш стар спрямо себе си, след като във всичките ти спомени си по-млад. Или да се чувстваш стар спрямо другите - например на 23 спрямо абитурентите, на 30 спрямо 23 годишните и т.н.
Въпрос на нагласа, понякога временна, понякога не толкова. Но важното е, че живота си е наш, времето ни - изживя(ва)но, а това е просто едно тъпо чувство, от което нищо не следва.
Аз познавам деца на 15, които се чувстват стари, изглеждат без енергия и говорят с досада за нещата от живота. При някои е модел, насаден като защитен. При други обаче е липса на граници: започнал на 16 полов живот, опитал не-знам-си-кво, искал да граби с пълни шепи от живота. Но истината е, че вътре в себе си такъв човек не знае какво иска, и логично ще получи нещо, което не трябва.
Аз съм на почти 35 и се чувствам първа младост и че животът тепърва започва за мен. Не знам какви са тези мисли за "бебе" на 23 години. На твоята възраст всеки ден бях на дискотека до 6, после от 8 на работа, към 19 часа на упражнения в университета и въртях по 3-4 гаджета. Сега въртя кантора, домакинство, съпруг и бебе 
Аз познавам деца на 15, които се чувстват стари, изглеждат без енергия и говорят с досада за нещата от живота. При някои е модел, насаден като защитен. При други обаче е липса на граници: започнал на 16 полов живот, опитал не-знам-си-кво, искал да граби с пълни шепи от живота. Но истината е, че вътре в себе си такъв човек не знае какво иска, и логично ще получи нещо, което не трябва.
Между другото на 12 години бях като се тюхках че само след 48 години ще съм на 60!! Живота приключвам скоро... Тогава се имах за стара.
Отделно често ми се е натяквало, че съм по-едра, че мама ме е записала на училище на 7 , а не на 6 (като че ли другите деца не бяха тругнали на 7), все ми се подсказваше, че съм стара уж неглиже, но баш си беше някакъв комплексарски досадлък от страна на родителското тяло.
Но сега на 40, не си мисля как имам само 20 години до 60... даже ми се вижда съмсем ОК време да се реализирам. Чувствам си се съвсем млада и ще се правя на такава поне още 15 години. И имам приятелка на 76 години която е супер готина, смятам и аз така да се развия. Живота тепърва започва.
Отдавна го предрекох този етап в човешкото развитие. Сега се пораства бързо, живее се бързо и бързо се остарява. Остарява се психически, не физически въпреки, че и това до някъде. Днес дете на 1 г. вече бърбори, на 3 започва да те затапва, на 6 вече знае почти всичко за живота, на 8 пуши на 9 опитва алкохол и наркотици на 10 секс и до 15 е сменило 10 гаджета и е минало през хиляда житейски драми. Еми до 25 има още цели 10 години дето каквото не е видяло и изживяло да го направи и после скука... живота свърши.
А най-хубаво беше, когато 6 годишните пасяха всяко по 50 овце или кози. Еталон за детство. А днешните 6 годишни остаряха в тази детска градина, рептилите им отнеха детството...
Незнам как е било, доста по-младички сме от повечето тук. Хубаво е да знаем и ние. Гледам наборите и повечето са на вълната на автора на темата, живота им свършил.
Винаги можеш да пратиш детето си да пере на реката с възпитателна цел, да не се разваля като другите 
Имаше един друг като теб - прехласнат разправя как баба му на 9 години цяла зима перяла на Дунава, а сега какви били 9 годишните... Той не бил прал на реката, естестествено, явно родителите му са практикували грешна педагогика.
Имаше един друг като теб - прехласнат разправя как баба му на 9 години цяла зима перяла на Дунава, а сега какви били 9 годишните... Той не бил прал на реката, естестествено, явно родителите му са практикували грешна педагогика.
А най-хубаво беше, когато 6 годишните пасяха всяко по 50 овце или кози. Еталон за детство. А днешните 6 годишни остаряха в тази детска градина, рептилите им отнеха детството...
Незнам как е било, доста по-младички сме от повечето тук. Хубаво е да знаем и ние. Гледам наборите и повечето са на вълната на автора на темата, живота им свършил.
И иронията е, че страшното пред вас не е перспективата да сте без пари, а реалността на това, че можете да останете сами, защото връзките с другите не са ви били приоритет или не сте научени на тях, докато цялото ви време е било посветено само на стремеж към успех.
Обобщавам и то грубо, но просто давам няколко щриха към това какво виждам да ви изморява и отчайва.
Не си стара. Просто си пораснала. И аз имах някакви такива мисли като млада. Как се справих, влюбих се, бях щастлива и тогава пък заживях с усещането, че това ще продължи вечно и че с времето ще става все по -хубаво ( също илюзия, както се оказа). Определено положително влияние ми оказаха умерените амбиции. Това означава да не ти пука кой какво е постигнал, важното е да си поставиш някакви изпълними цели, които ще направят удовлетворена теб и да си ги следваш.
Не си стара. Просто си пораснала.
Скрит текст:
И аз имах някакви такива мисли като млада. Как се справих, влюбих се, бях щастлива и тогава пък заживях с усещането, че това ще продължи вечно и че с времето ще става все по -хубаво ( също илюзия, както се оказа). Определено положително влияние ми оказаха умерените амбиции. Това означава да не ти пука кой какво е постигнал, важното е да си поставиш някакви изпълними цели, които ще направят удовлетворена теб и да си ги следваш.
И аз все си мислех, че другите са постигнали повече от мен, сравнявах се много като млада, като се сравнявах с хора от добри семейства и с отличен старт и гръб от родителите, които аз не съм имала.
Сега равносметката е, 15 години по-късно, че съм по-напред от повечето от тях, но с цената на много усилия и пропуснати моменти и изживявания.
Но като гледам тези хора също не са изживели каквото искат и не са постигнали каквото желаят.
Всички се борят с едни и същи проблеми, аз включително.
На по 35 сме, а като гледам хората около мен, интелигентни и хубави хора, виждам как се борят с ниско самочувствие, как тепърва изграждат социални умения, как се борят да закупят първото си жилище или как някои от тях съжаляват, че все още нямат деца, а някои и още не са успели да намерят подходящ партньор, други вече се развеждат - всеки с проблемите си, само всички се преструваме, че всичко ни е наред.
Това правят и наборите ти, масово всички се преструват че всичко им е наред, иначе имат своите вътрешни несигурности.
Сега равносметката е, 15 години по-късно, че съм по-напред от повечето от тях, но с цената на много усилия и пропуснати моменти и изживявания.
Но като гледам тези хора също не са изживели каквото искат и не са постигнали каквото желаят.
Всички се борят с едни и същи проблеми, аз включително.
На по 35 сме, а като гледам хората около мен, интелигентни и хубави хора, виждам как се борят с ниско самочувствие, как тепърва изграждат социални умения, как се борят да закупят първото си жилище или как някои от тях съжаляват, че все още нямат деца, а някои и още не са успели да намерят подходящ партньор, други вече се развеждат - всеки с проблемите си, само всички се преструваме, че всичко ни е наред.
Това правят и наборите ти, масово всички се преструват че всичко им е наред, иначе имат своите вътрешни несигурности.
