❄💕 Януарска радост 2026-та година 💕❄Тема - 5

Момичета, не съм писала за секциото умишлено, защото при мен възстановяването минава бавно и не искам да плаша никой. Но при мен проблемите са с кръвното, корема (газове и ходене до тоалетна) и опъването от раната (които проблеми са си по-скоро индивидуални както каза и лекаря). Но все пак за сега да не ги разисквам.
За деугите неща, които ме беше страх искам да ви кажа, че НЯМА  нищо страшно и искам да ги напиша с един извод накрая.
Страх ме беше от спиналната упойка - толкова е тънка че нищо не се усеща.
Страх ме беше да не усещам нещо по време на секциото - пак Нямаше такова нещо, през цялото време анестезиолога говореше с мен как съм как се чувствам, после за бебето си говорихме. Не съм усетила никаква болка, единствено че дърпат нещо там, но не и болка.
Страх ме беше от раздвижването (представях си един вид че ще ме теглят и дърпат) физиотерапевта беше търпелив и всичко мина неусетно и си станах и бавничко бавничко се раздвижих.
За катетъра ме беше страх - оказа се че се слага по време на операцията и после при махането не усетих нищо буквално секунда придърпване, но не и болка.
И последно страх от болката от секцио - не е приятна , но не е нещо, кеото да е свръх болезнено, от жлъчка и бъбреци едно време като болка повече ме е боляло.
Моят съвет е да не позволявате страха да ви пречи на прекрасния момент. Защото при мен се получи точно така - през цялото време си мислех за страховете и за следващото нещо което предстои как ще ме боли, и не можех да се насладя че ставам майка, че това е най-прекрасния момент, по какъвто и начин да е. Даже като видях бебето на операционната маса (блокирала от безпочвените си страхове и паники в главата) не можех да реагирам и да се зарадвам на 100% и после се обвинявах как може)
Успех на всички 🍀 и се насладете дори и да не е от най-приятните неща, ще имате бебенце, в което ще се влюбите като го видите и всичко придобива смисъл , чувството е неописуемо  🥰❤

Прекрасно си го написала Лилиан, точно си описала преживяването и колко е ненужно да изпитваш страх, а да се насладиш на момента. Усещането, как издърпват бебето от теб и облекчението и задушаващата радост от плача на малкото човече, са нещата, които си заслужават всеки миг. Въпреки, че имах представа, какво горе-долу ме очаква, пак си преживях с вълнение всеки миг. А благословията да чуеш две проплаквания за минута...няма да ви казвам колко сълзи излях за кратко време...Абе да дадеш живот си заслужава всички страхове, съмнения, неразположения и болки. Като гушнеш вързопчето, всичко преди това изчезва.
На останалите чакащи мами, блазе им, че ще изпитат тези хубави моменти. Успех, момичета!

При мен беше почти същото преживяването. Наистина изхабих прекалено много нерви и притеснения, за нещо което се преживява.
Да, първите няколко дни са кошмарни, но ето днес вече съм 11 ден след операцията и съм доста по-добре. Е понаболява ме тук там, ама ще се оправя.

Може ли някой да сподели за нормалното раждане и после как е възстановяването. Доколкото знам няма как да те изчистят толкова добре, колкото със секцио и по-дълго и силно се чистиш след това?

Не, не мисля. Не съм имала проблеми и двата пъти с изчистването. След първото раждане лохиите ми продължиха малко над 20 дни. След по-малко от месец даже имах желание за секс, въпреки че имах шевове и бях с епизиотомия.

С второто лохиите бяха около 25-30 дни, но накрая вече е едва-едва, просто без превръзка няма как.
Най-много се върви първите дни след раждането. После не е нещо кой знае какво.

След първото раждане много ме болеше заради епизиотомията и шевовете, смъдеше ми и болеше като пишках, а за голяма нужда умирах от страх и така и не успях да отида в болницата (а трябва) и ми даваха сироп. Не смеех да пипна там сигурно поне 2 седмици, не знам как се миех - на магия.

С второто нямах шевове, родих в 00:50ч, оставиха ме до сутринта в следродилна, а на сутринта се чувства повече от отлично - нямах никакви болки и неразположения, все едно не бях раждала.

И двата пъти си носих силни обезболяващи, защото ме наплашиха, че много боли като се свива матката, но само веднъж пих от тях.

Мен ме приемат след два дни, вече съвсем съм се спекла. Последната ми обсесия е прегледа за разкритие, ако някой е раждал в Надежда секцио, ако може да сподели дали беше много зле? За лохиите също се тревожа, имам предишни травми свързани с кървене, дано успея да функционирам...
Ще съм както споделяте, нищо няма да мога да се насладя, но за съжаление е парализиращ страх всичко...
Лилиан, дано скоро ти отминат и тези неразположения, стискам палци! Благодаря, че сподели!

Не помня кой пита, но и моето секцио ще е в 38+5, не ми се вижда рано, даже доста късно в сравнение с доста познати. Но знам че NHS насрочват за 39+0 и нататък, когато няма причина за бързане, но все пак за два дни гледам да не го мисля.

При мен вчера не боля прегледа за разкритие. Неприятен е, но не ме боля.
Лекарката ме предупреди да се отпусна, както и ми каза, че колкото повече се отпуснеш , толкова по-безболезнено е. Наистина беше така.
С предните две раждания си ме болеше прегледа за разкритие, особено първия път, когато попаднах при един груб лекар.

Моето секцио също беше в 39+0, аз се притеснявах, че е малко късно.
Иначе за прегледа за разкритие, два пъти ми правиха и много ме боля, но както писаха по-горе - важно е да си отпуснат и също много зависи кой лекар ти го прави.

Моите последни два дни преди приема бяха кошмарни, такъв страх и ужас не бях изпитвала никога, но всичко се забравя бързо. Успех и кураж!

Момичета да се запиша и аз - днес в 11:16 се появи Георги уж за индукция дойдох, но поради липса на разкритие и контракции и завидните размери на бебока - 3800гр и 51см. с доктора решихме - секцио.
Раждала съм първия път естествено без упойка ( абсолютно натюр) и честно да ви кажа сега се чувствам много по-добре от тогава.
Раздвижиха ме на 6тия час, вече на два пъти се гушкахме с дребосъчето, ходя из стаята на самоход.
Разбира се не е съвсем безболезнено но със сигурност не е и толкова гадно.
Тези дни ще пиша по-подробно ако някой го интересува

Честито, Лени, да ти е жив и здрав Георги, браво, че вече се гушкате! Бързо възстановяване и прибиране у дома. Голямо бебче 😃

🩵 Честита радост!!! Да е жив и здрав Георги! Радвам се, че всичко е минало наред !
Аз се притеснявам ,защото ще ми е първо раждане,а преди седмица беше измерено 3,400 моето ,има още време до термина ми -1 февруари, пък все се надявам на естествено раждане. Усещам го вече как се разпъва, явно му е мноого тясно вече.
Ти с колко дни премина термин? Когато намериш време,  разкажи повече. 😊

Честито, Лени! Бъдете здрави и благословенни! ❤💕

Бройката ни момче-момиче е почти изравнена 😁😉...

Честита радост, Leny85. Бързо възстановяване ти пожелавам и колко е хубаво, че ви имала сили да се гушкате. На мен все още ми е трудно ходенето, а за навеждане и дума не може да става. Браво на теб, момиче!