Нали е бг вампир, не умира.
- Публикувана: 21 ян. 2026, 14:12 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2026, 13:58 ч.
Мамник -Тема №2
Хареса ми епизода, въпреки че очаквах вече да видим мамника. Акцентите и на мен са ми странни. Май можеше да минем без тях. Най-добре играят старците от дома и Ръсин за момента. Умрат си нашите герои да ходят нощем по горите. Смешно ми беше как мамника летеше с кучетата на GPS
След снощи:
Не знам дали е грешка или не, но аз чета и гледам като максимално се идентифицирам с образите. Особено с по-възрастните. И книгата и филмът ме докосват главно с темата и проблематиката за родовите връзки, премълчаните моменти от семейната история, начините по които хората се справят или не с трудните житейски моменти. По стечение на обстоятелствата сюжетните линии / макар и в различен контекст / със старческия дом, сложните и противоречиви съдби на предците, обидата и тежестта на изреченото от най-близките в момент на тежък афект са ми много познати... И бих казала , че са доста автентично предадени. Затова и непопулярно – харесвам образа на божанината майка.Мисля че Ели Скорчева много фино предава сложността на героинята си. Да, на преден план е простовата женица, която все се усмихва, пържи мекици и запарва чай, чисти и обикаля кухнятя и дъщеря си... Но всъщност зад тази фасада е скрита многопластовата загриженост, тъга, самотност на една майка, която иска доброто на дъщеря си; таи страхове и тежки тайни; живее в предчувствие за дебнещо от миналото зло.
Снощи само с един поглед и едно изречение това се видя в сцената с Дана.
Ох , Дана – актрисата въобще не ми се вписва в представите, но нека първо я видим в действие.
Безспорно и ситуацията на безкомпромисната и заслепяваща бащина обида и опита на сина да се свърже повторно с трудния си баща, ме развълнува много... Понякога изричаш тежки думи... и те се оказват последните, отправени към обичан човек! Вл. Пенев беше силен в сцената , молещ да намерят сина му!
Въобще ми харесва, как всеки от героите си има човешката /психологическа дълбочина – Почекаин е и зевзек, и комплексар, и мързелив, и отегчен, и май,май тайно , но безнадеждно харесващ Божана... Затова се държи като шестокласник, дърпащ плитките на харесваната съученичка... / така беше по мое време.../
Митака – той пък е добрия човек, приел че винаги ще е в масовката, посредствения и командвания; самотен, но лоялен и загрижен за околните...
Не знам как ще нагодят хронологията, спрямо възрастта на героите, защото и аз мисля че е важно да се запази историческата рамка от романа...
За самия Мамник от самото начало, когато излезе новината за филмирането, се чудех как могат да го визуализират... Сякаш все очаквам да са само отделни фрагменти , проблясъци, но не и цялостен образ... И май така ще е по-добре. В крайна сметка , поне за мен, той до голяма степен е символ, метафора на страховете, греховете, възмездието, съдбата - на всеки от замесените в историята.
Не знам дали е грешка или не, но аз чета и гледам като максимално се идентифицирам с образите. Особено с по-възрастните. И книгата и филмът ме докосват главно с темата и проблематиката за родовите връзки, премълчаните моменти от семейната история, начините по които хората се справят или не с трудните житейски моменти. По стечение на обстоятелствата сюжетните линии / макар и в различен контекст / със старческия дом, сложните и противоречиви съдби на предците, обидата и тежестта на изреченото от най-близките в момент на тежък афект са ми много познати... И бих казала , че са доста автентично предадени. Затова и непопулярно – харесвам образа на божанината майка.Мисля че Ели Скорчева много фино предава сложността на героинята си. Да, на преден план е простовата женица, която все се усмихва, пържи мекици и запарва чай, чисти и обикаля кухнятя и дъщеря си... Но всъщност зад тази фасада е скрита многопластовата загриженост, тъга, самотност на една майка, която иска доброто на дъщеря си; таи страхове и тежки тайни; живее в предчувствие за дебнещо от миналото зло.
Снощи само с един поглед и едно изречение това се видя в сцената с Дана.
Ох , Дана – актрисата въобще не ми се вписва в представите, но нека първо я видим в действие.
Безспорно и ситуацията на безкомпромисната и заслепяваща бащина обида и опита на сина да се свърже повторно с трудния си баща, ме развълнува много... Понякога изричаш тежки думи... и те се оказват последните, отправени към обичан човек! Вл. Пенев беше силен в сцената , молещ да намерят сина му!
Въобще ми харесва, как всеки от героите си има човешката /психологическа дълбочина – Почекаин е и зевзек, и комплексар, и мързелив, и отегчен, и май,май тайно , но безнадеждно харесващ Божана... Затова се държи като шестокласник, дърпащ плитките на харесваната съученичка... / така беше по мое време.../
Митака – той пък е добрия човек, приел че винаги ще е в масовката, посредствения и командвания; самотен, но лоялен и загрижен за околните...
Не знам как ще нагодят хронологията, спрямо възрастта на героите, защото и аз мисля че е важно да се запази историческата рамка от романа...
За самия Мамник от самото начало, когато излезе новината за филмирането, се чудех как могат да го визуализират... Сякаш все очаквам да са само отделни фрагменти , проблясъци, но не и цялостен образ... И май така ще е по-добре. В крайна сметка , поне за мен, той до голяма степен е символ, метафора на страховете, греховете, възмездието, съдбата - на всеки от замесените в историята.
Я аз да коментирам нещо различно - в няколко кадъра се вижда красив заснежен връх. Аз мисля, че е Драговски камък. В района на Врабча е, виждала съм го от пътя. Той ли е, ако някой тук е по-запознат? Мисля, че е добра туристическа реклама на района.
Да и на мен ми направи впечатление, във вчерашната серия се виждаше много хубаво. Природата там изглежа е прекрасна
личи си. 