За 12-13 години знам много добре кое му е по вкуса и кое- не е. Както и обратното, той за мен знае същото. Като не му е, не го и карам. Повечето неща правим заедно, защото ги искаме заедно и защото го считаме за нужно, затова и сме заедно за тези години. Нещата, които някой не желае, просто не се правят, ако засягат общ интерес или другия човек, а ако са лични- правим си ги всеки за себе си. За всяка ситуация се решава конкретно струва ли си или не.
Никога не съм си и помисляла, да го мотам по магазини с часове, да го карам да домакинства, когато няма желание, да ми купува глупости от каприз и тем подобни. Той пък също прави компромиси.
Та ако има нещо, което да е в основата на дългата здрава връзка, това, за мен, са любовта /тези, които смятат, че е налице само няколко месеца са в грешка, жалко за тях/, толерантността, взаимното уважение и компромисите. Останалото, включително пълното шкембе и празните топки, гравитират наоколо. Необходим пълнеж са, но пълнеж. Поне за моята "манджа".
Последната ми идея е да карам когото и да било да ми върви по кефа посредством подкупи или заплахи /едно и също е/. Дори с хлапетата не процедирам по този начин. Аз не съм стока и не търгувам със себе си и желанията си. Аз бих се чувствала също много кофти, ако бъда изнудвана, прикотквана и подкупвана по такъв и други подобни начини, за да свърша нещо пряко волята и разбиранията си. Ако ще ядем и ще правим секс го правим заради конкретно тези наши нужди, не с други цели.