Как да постъпя

В случая с lasi този различен поглед не действа, тъй като на нея са и ясни нещата, няма място за заблуди и недоразумения. На нея затова й е мъчно. Все пак са от 15 години заедно и си го познава.
Все пак не е някаква трагедия голяма. Криво-некриво, постарай се да си направиш празника за себе си - купи си нещо, сготви си нещо вкусно, излез с приятелки. А на мъжът ти всичко си му кажи както си е, не го жали. Пък да става каквото си ще.

Жаве, винаги е добре да огледаш нещата от различни страни, никога не знаеш какво може да си пропуснал...

Кофти ситуация.  И аз бих се почувствала много засегната. Щом смята за по-важно да отиде на купон с колегите си, прав му път. И да го накараш да остане с теб, предполагам, че ще се цупи и ще ти провали вечерта така или иначе. Затова да си ходи, където си ще. Ти пък се натъкми, обади се на приятели и излез да празнуваш. Но не забравяй на първия негов повод да отидеш някъде без него с колеги. Може би тогава ще му светне кое е по-важното.

Много пъти и аз съм учавствала в подобни теми и мислех себе си за либерална.
Боли ме , това е , депресия вече си имам , знаех че тук ще видя най-различни мнения.
Иска ми се да мога да го посрешна с усмивка и без да обсъждаме нещата да кажа върви, като се върнеш в събота следобят/ все пак рождения ми ден няма да е свършил още/ ще празнуваме, но не мога.
 

Ясно е, че ще те боли и ще се чувстваш предадена. Но ако съм на твое място, бих си поканила гости и да си отпразнувам рождения ден както си му е редът с голям купон, даже ще споделя с него кого ще поканя и какво ще приготвя, пък той да си прави неговото. Я, горе главата - все пак имаш Рожден ден, планирай си го и си го направи незабравим.

Не бих се почувствала добре в никакъв случай. Ами кажи му го. Той сам не се ли сеща? И ти имаш нужда от внимание да му се не види...

Кофти е това, че ти чувстваш нещата по ТОЗИ начин. Иначе, ако не те бъркаше да отпразнуваш с приятели или на следващия ден, проблема нямаше да го има. Аз не бих отмъщавала, ако не ми иде отвътре. Скандал - също не бих вдигнала, ако не ми идва отвътре, разговори надълго и широко - тоже. Ама за теб явно е проблем това, че той ще е с колеги на твоя празник. Повече клоня към мнението на Жозефина, отколкото към останалите.  Въпрос на гледна точка 

Aми ако всеки пък, когато за нещо те е заболяло си си мълчала, наистина проблема е в теб. Никой не е в главата на друг, за да знае със сигурност какво му причинява с действията или бездействията си.
Ако някой те пренебрегва, а ти не реагираш по никакъв начин, то кое мислиш, че ще го накара да не повтаря действието?

То е същата работа като да се зарадваш на нещо, което прави някой за теб, а да не му го покажеш. Е, дали ще има желание да продължава да те радва?

Може малко рязък да ми е тона в случая, но да занимаеш форум с лични тревоги, а да не можеш да ги споделиш пред човека, с когото са свързани?Защо?  

Ласи, аз не бих го молила  да остане с мен на рождения ми ден, ако ясно е заявил, че предпочита да е с колегите си. И понеже ще ми е много болно, най- вероятно не бих празнувала въобще. Но  бих го накарала да  осъзнае , че ме е наранил, когато  на  някой от неговите лични празници / имен ден или рожден ден/   излезна  някъде на кръчма с приятелки.Бих оставила  детето на нежните му грижи и  бих му обяснила, че много съжалявам, но предпочитам да  се видя с тях  точно  на този ден, защото   събитието сме го планирали отдавна. Ако рече да се оплаква, ще го попитам  защо драматизира, след като той очевидно  не цени  личните семейни празници, като се има предвид  пренебрежението му към моя  такъв.И  че  по тази причина  не съм сметнала за нередно  да предпочета да съм другаде, вместо с него   във въпросния ден или вечер.
Може да ти се струва детинско, но  за мен това е единствения  начин  да го накарам да осъзнае  грешката си и да няма втори подобен случай. Ако му се  помолиш да остане, не се съмнявам, че ще остане, но- защо? ДА му гледаш кривата физиономия ли? Пусни го да пасе, то е ясно, че     празничното ти настроение  ще се скапе и в двата случая. Но не пропускай  да  му върнеш със същата монета. Иначе , нищо чудно, в някоя коледна вечер  например  да реши, че  не му се ще да е вкъщи с вас  и да забегне да разпуска някъде.
И тук не става въпрос за това, че съпрузите трябва да са като сиамски близнаци. СТава въпрос за елементарно уважение към човека до теб. Като си създал семейство, се налага да се съобразяваш с  чувствата  на  членовете на това семейство. ДАже и с риск да изпуснеш някое особено " ценно"  фирмено парти. С ръка на сърцето ти казвам, че  по- скоро бих си  прехапала езика, отколкото да заявя на мъжа си, че предпочитам да съм с  колегите си , пък той да си празнува сам. Освен  ако не съм провокирана с негова  предходна такава постъпка, разбира се.

Ако изпадна в твоята ситуация Ласи щях да постъпя ето така...    като Бронте!

И аз не бих го молила, нито намеквала да остане с мен на рождения ми ден, след 7 седмично отсъствие.
Бих очаквала той сам да се сети за това! Длъжен е просто.
В противен случай бих сметнала, че имаме проблем във взаимоотношенията.

 pasinet споделям с него, но много компромиси правя явно и той си мисли, че може всичко да направи, защото аз няма да се разсърдя и го обичам.
И аз очаквах той сам да се сети ама..............

Така, това е добре.Съгласна.
Но това си ТИ, и ти си ЖЕНА. Повярвай, има ОГРОМНО значение, че СМЕ ЖЕНИ.

Според мен поведение и отношения от тип "щом той така прави, следващия път аз ще му го върна и ще направя същото, за да види колко кофти съм се почувствала" е пагубно за една връзка.

Отмъщението въвлича в спирала от неразбирателства и недоразумения...