Животът се оказва благосклонен към едни,и много жесток за други.Нормално е първите да не разбират вторите.Могат само да предполагат,как са се чувствали,какво им е било.Но предположението,не е като да го изживееш,да ти се случи...
- Публикувана: 18 март 2010, 18:47 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2014, 14:40 ч.
Минавала ли ви е някога мисълта за самоубийство?
Никога не ми се е живеело - колкото и странно да звучи....
Може би съм някакъв патологичен случай - от дете търся причина да съм в света и да съм жива....Хубавото е, че намирам причини. Но никога не са свързани с моя личен живот. Винаги съм се чувствала принудена да живея, незнам защо....Знам само, че не пожелавам на никой да съществува като мен и да тормози себе си и околните...
За опитите - засега не съм, но.....набирам някаква смелост и ме е страх... Това е тъпо решение....
Нали се досещате кое ме спира - там, в подписа ми... и още един човек - мама. Тъпа коза съм и такава ще си остана
Може би съм някакъв патологичен случай - от дете търся причина да съм в света и да съм жива....Хубавото е, че намирам причини. Но никога не са свързани с моя личен живот. Винаги съм се чувствала принудена да живея, незнам защо....Знам само, че не пожелавам на никой да съществува като мен и да тормози себе си и околните...
За опитите - засега не съм, но.....набирам някаква смелост и ме е страх... Това е тъпо решение....
Нали се досещате кое ме спира - там, в подписа ми... и още един човек - мама. Тъпа коза съм и такава ще си остана
Аз си мисля и друго,че ако човек наистина разбира каква ценност е живота ,едва ли ще стигне до подобно действие.За мен всичко отминава и смятам,че в света има някакво равновесие,ако нещо загубиш ,друго получаваш.Въпросът е дали ще имаш очи да видиш новото..мда лесно ми е да говоря така,защото до преди близо година излезнах от кома и съм ужасно ,ама ужасно радостна ,че съм жива!!!...Никога не съм и смятала самоубийството за правилно,човек е необходимо ,заради себе си да прояви воля и да продължи нататък!!!
Прочетох само няколкото поста след разстроилия ме пост на Олимпия 
и бързам да отговоря:
Ще отида в Родители,преживели загуба и ще пиша: Сигурно се чувствате ужасно.Сега сте във фазата на отрицание.ПОсле ще дойде фазата на суицидните мисли.Но недейте: близките ви имат нужда от вас.Засмейте се,вижте какъв хубав ден е днес.
И като ме питат дали съм губила дете,ще пиша : аа не,не съм,ама съм сигурна,че така се чувствате.
и бързам да отговоря:Ще отида в Родители,преживели загуба и ще пиша: Сигурно се чувствате ужасно.Сега сте във фазата на отрицание.ПОсле ще дойде фазата на суицидните мисли.Но недейте: близките ви имат нужда от вас.Засмейте се,вижте какъв хубав ден е днес.
И като ме питат дали съм губила дете,ще пиша : аа не,не съм,ама съм сигурна,че така се чувствате.
"Кое на този свят е само мое?
Децата ми-отлитат някой ден.
Усмивките-раздавам ги на други.
Дългът-на друг е посветен.
Най-личното нещо е болката.
Е,някой ще я разбере,
но само толкова,доколкото
да се сравни:не съм по-зле......"
Децата ми-отлитат някой ден.
Усмивките-раздавам ги на други.
Дългът-на друг е посветен.
Най-личното нещо е болката.
Е,някой ще я разбере,
но само толкова,доколкото
да се сравни:не съм по-зле......"
От кого е стихотворението?
Аз си мисля и друго,че ако човек наистина разбира каква ценност е живота ,едва ли ще стигне до подобно действие.За мен всичко отминава и смятам,че в света има някакво равновесие,ако нещо загубиш ,друго получаваш.Въпросът е дали ще имаш очи да видиш новото..мда лесно ми е да говоря така,защото до преди близо година излезнах от кома и съм ужасно ,ама ужасно радостна ,че съм жива!!!...Никога не съм и смятала самоубийството за правилно,човек е необходимо ,заради себе си да прояви воля и да продължи нататък!!!
Живота е ценен за мен - много много ценен....Тогава защо не ценя своя? Понякога ме е много страх, че ще ми бъде даден урок, така да се каже, за да осмисля какво бих изгубила...
"Кое на този свят е само мое?
Децата ми-отлитат някой ден.
Усмивките-раздавам ги на други.
Дългът-на друг е посветен.
Най-личното нещо е болката.
Е,някой ще я разбере,
но само толкова,доколкото
да се сравни:не съм по-зле......"
Децата ми-отлитат някой ден.
Усмивките-раздавам ги на други.
Дългът-на друг е посветен.
Най-личното нещо е болката.
Е,някой ще я разбере,
но само толкова,доколкото
да се сравни:не съм по-зле......"
На Мадлен Алгафари е.Аз съм й сигурно най-големият почитател.Има страхотни стихове,и прозата й е много хубава.Ако не сте я чели,препоръчвам я горещо!Има 3 книги,но първата е най-хубава-"Мира нямам".Намираш себе си във всеки стих.Лично на мен,тя ми показа коя съм,каква съм,и защо съм такава.До него момент се чувствах различна,и не знаех защо,какво ми има.Цитирам я постоянно в темите .Щом това ви е харесало,ще харесате всички!Подписът ми,също е от нея.
.Щом това ви е харесало,ще харесате всички!Подписът ми,също е от нея.
Парцуца,като се замисля доста солиден урок получих от живота,ама заради моята самовлюбеност или самоувереност ,че мога да контролирам всичко....не знам,но не искам пак да го изпитам. е ,пак си останах самоуверена !..но това е моя живот и моята камбанария ,а на теб какво ти е ти си знаеш!Само не изпадай в проклетата депресия,че замъглява отговорите за всяка ситуация!така я мразя таз депресия ,че като я усетя да тропа яхвам метлата и да си ходи....
...проклетата депресия,че замъглява отговорите за всяка ситуация!така я мразя таз депресия ,че като я усетя да тропа яхвам метлата и да си ходи....
и независимо, че в последните 10 г съм в почти постоянна такава, никога не ми идвало на ум да се самоубивам. изпитвам параноичен страх от смъртта.
Опитваш се да ме изплашиш ли?
Та аз отдавна те познавам!
За повечето смъртни страшна си
и повечето се предават.
Но аз те пуснах доброволно
да бъдеш белег на живота.
Не мога да съм по-доволна
от себе си, защото:
до смърт обичам! И до грях!
До смърт съм себе си сега и тук!
Така че ,Смърт, не ме е страх!
Иди да плашиш някой друг!
"Вяра Имам"
Та аз отдавна те познавам!
За повечето смъртни страшна си
и повечето се предават.
Но аз те пуснах доброволно
да бъдеш белег на живота.
Не мога да съм по-доволна
от себе си, защото:
до смърт обичам! И до грях!
До смърт съм себе си сега и тук!
Така че ,Смърт, не ме е страх!
Иди да плашиш някой друг!
"Вяра Имам"
И аз ще добавя още едно от моята любимка 
"Докъде искаш Господи да порасна ?
Да обичам въпреки - успях !
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.
Да прощавам въпреки научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах !
Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях !
Въпреки, че скръб ме дави,
смея се и през сълзи !
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки да не боли ?"
Копирах го от темата-Родители,преживели загуба....
"Докъде искаш Господи да порасна ?
Да обичам въпреки - успях !
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.
Да прощавам въпреки научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах !
Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях !
Въпреки, че скръб ме дави,
смея се и през сълзи !
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки да не боли ?"
Копирах го от темата-Родители,преживели загуба....
