И в друга тема съм хвалила свеки, но и тук ще го направя. Много добра жена, грижовна към внучките, страхотно е възпитала двамата си сина да бъдат добри бащи и съпрузи. Не се намесва в спорове, не дава съвети, пита дали може да ме посъветва, ако нещо много й напира отвътре или го обръща на майтап, за да не ме засегне нещо - обикновено за здравето на детето, за което имаме кардинално различни мнения. Виждаме се рядко, но винаги ни посреща и ни глези - гледа детето, не ми дава да пипна нищо, готви ни и въобще прави всичко да ни е уютно и приятно. Обичаме да си споделяме разни неща, да си говорим и такива дребни радости. Впечатлява ме с подхода си към хората, към нас снахите, към синовете й - винаги с добро, деликатно, по мекия начин. Дори понякога, когато я виждам, че дори хитрува, за да мине всичко тихо и кротко, ми става чак приятно.
За съжаление, тези неща са научени по лошия начин с първата снаха, с която живяха няколко години. Двете са много добри майки и домакини, но в една къща е ясно какво е било. Сега, когато са отделно, всичко е добре. Имали сме само една конфликтна ситуация, когато беше 2 седмици у дома след раждането и се опита да ме съветва за кърмене, но и тогава нещата се разминаха, макар че бях на ръба на нервна криза от преумора. Но сме в идеални отношения вече девета година.


Разделени сме с бившия ми съпруг вече 13 години, но не спирам да поддържам връзка с нея, всеки път й ходя на гости когато се прибирам в БГ, винаги пита за детето ми и очите й се пълнят със сълзи, е, и аз се разплаквам, предполагам, че си представя какво би било, ако то беше нейно внуче...Наистина я харесвам и ми е много тъжно понякога...Също си мисля, че втората жена на бившия ми мъж има сериозни проблеми с комуникацията там;-), както казват англичаните "too big shoes to step in"... Да е жива и здрава (свекървата)...
Благодарна съм на моето мило съкровище за това, че :
:с:

