Всички вие сте добри майки, щом не сте се отчаяли и пишете, съветвате се, интересувате се какво още можете да направите за децата си. Майките "хладилници" не знаят, че са такива и не се самообвиняват. Всъщност, не знам защо някои "специалисти" психолози и психиатри продължават да се връщат към началото на началото дори в обикновени интервюта. Разбирам хората, които пишат реферати и дисертации, но да се повтаря в мас медиите нещо отречено от наблюденията в продължение на 70 години, както и това, че наричали някога аутизма "детска шизофрения", е не само стигматизиращо към родителите, но и контрапродуктивно по отношение на отношението на обществото към децата.
Мислех да ходим при проф.Матанова, но след като прочетох интервюто, се отказах. По същата причина ходим в "Св.Никола" само за оценка за ТЕЛК. Никой от нас няма нужда от студената проницателност и многознайство на такива специалисти, които изричат доживотни присъди и на децата, и на родителите. Откъде знаят те, дали нашите деца имат чувства, дали и от какво страдат, когато имат скала от симптоми, по които ги оценяват и после забравят за тях? Дори на безнадеждно болните не отнемат надеждата напълно, а на нас ни се казва - няма лечение, това е машинално, това не истинско, не се надявайте. След първата оценка в "Св.Никола" в продължение на няколко месеца се улавях, че ми иде да забавя крачка, когато пресичам някоя улица и се задава кола. Убедена съм, че всички сме изпадали в черни дупки, но сме се съвземали и продължаваме напред в името на необикновените си деца и живота.