желанието за признание

не съм роси, ама май мен питаш
казвала съм, но той отговаря, че  е сериозен мъж и това не му е присъщо. не е лош човек, просто наистина сме мнооооооооооого различни по темперамент. иначе мъжът ми е точен, отговорен и коректен човек.

 

Даа, разбира се, че теб 

Правилно ли разбирам, ти очакваш той да се държи неприсъщо за него, а на теб ти е неприятно, когато искат същото от теб? 

ъхъ 
правилно. все пак може да положи поне малко усилия, а не само аз. така си мисля, де. чат-пат просто може да ми казва по някоя добра дума , знам ли и аз. така се чувствам някак недооценена. не знам, сигурно аз зле обяснявам. както казва една приятелка, бели кахъри са моето. ама за мен са си кахъри все пак

Убедена съм, че няма как 11 години да живееш с човек, който дори чат пат не ти казва добра дума и да не харесва нищо от това, което правиш. 
Всички хора ли в обкръжението ти те карат да се чувстваш недооценена?Не ми се вярва да има такъв човек, който никой никога не го е оценил за нещо.

Мдааа... аз имам точно същия проблем. Тъкмо мислех да мускам подобна тема, когато попаднах на тази. Моят мъж е като една черна станция, която непрекъснато ходи след мен и ми прави забележки. За всичко, с повод и без повод. За най-невероятни неща, изобщо несвързани с мене намира повод да ми направи забележка или да ме критикува. Днес пазаруваме, аз отварям един омекотител да го помириша, шишето се оказва омазано и започвам да търся салфетка да се избърша. Реплика "Еееейй не можеш да не разлееш нещо", като през цялото време беше с гръб. Вчера едното дете се научи да кара колело. Казвам му "Виж колко хубаво кара". Отговор: "Ми кара, на нормално колело ще кара, не като ония скапаните дето им ги беше купила". Наистина преди време бях купила колелета, които се оказаха много скапани и ги върнах, обаче какво общо имаше това в случая... А да карам кола в негово присъствие е такава закалка на търпението каквато и тибетските монаси не знам дали имат. Аз карам от 15 год и имам претенции, че съм страхотен шофьор, той има книжка от 1 год и не спира да ми прави забележки през цялото време.   Някой ден ще го изхвърля в движение!   А не дай си Боже на него да му направиш и най-деликатната забележка... малеее... настава голяма драма.
А за похвалите и милите думи... и на мен много ми липсват. Отвереме навреме (примерно 3 пъти в месеца) се случва да ми похвали манджата и толкоз.
Не знам какво е решението на проблема и дали изобщо има такова. Дълго време успявах да си пускам забележките покрай ушите, ама напоследък все повече ме дразнят. Най ме е яд, че и с децата се държи така. Непрекъснато им прави забележки, "това не прави" "онова не пипай", ама да им каже браво рядко се сеща. Извинявам се дългия пост, но имах нужда да си излея душата. Не че имам решение, но...  

казах вече, че одобри телешкото варено   и аха, бях на върха на вълната. за кратко, че то там трудно се стои.

шегувам се, разбира се. просто ми тежи, че не е човек, който ще седне да си поговори с мен така, просто , а ще е все императивно/не трябва да правиш така и така.../, или просто спорим за битови неща/от рода на - аз искам нова кухня, той- за какво ти е нова кухня/. някак ми е трудно да преглътна, че не ми казва, че ме обича постоянно, според него веднъж казано е завинаги, а аз искам да го чувам /не мога и не искам да гадая, имам нужда да го потвърждава вербално/. понякога ми се струва, че някак прекрасно би си живял без всички нас, и дори се чудя за какво сме му/мен и децата/. не казвам, че е лош. вероятно аз съм такава точно. просто търся някаква нишка за която да се заловя и да спра да пърхам, това ми тежи, вторачвам се в проблема и си копая в него, което прекрасно осъзнавам, че е ужасно детско, глупаво и напълно явно безсмислено. ама на, човек без работа, би казала покойната ми баба и сигурно ще е съвършено права.

все пак, едно е вярно /поне у нас/:
татко, забелязваш ли колко често говориш за това, което според теб е лошо, и колко рядко за това, което е хубаво?

нямам предвид непрекъснато да пеят птички и жужат пчелички, а просто нужда от малко емпатия.

Палмира, не знам, но като те чета в подобни теми имам чувството, че искаш да му напишеш един списък на твоя мъж, който той дори и да научи наизуст и да го рецитира пред теб пак няма да ти е достатъчно, защото не той е автора.    Това го казвам без да се заяждам в полушеговита форма. Пък и стига с тая кухня де.  Може готвенето да не ти е най силната страна, как точно за него да получаваш най големи похвали. Сигурно човека те хвали за друго, ама  понеже на теб не ти е толкова важно и го пропускаш покрай ушите си. 

списъците у дома ги прави той  . аз нямам дори тефтер или там каквото и да е. освен някакви хвърчащи листчета. обаче, как ме изпраща в Бг - военните лук, праз и кисели краставици да рупат пред него. имам списък в който ясно, точно и без никакви волности е упоменато ден по ден какво ще се върши, делово, кратко, и неясно .  това на майтап, просто си е такъв човек. аз съм наобратно, редът ме дразни и все гледам някаква щуротия да  измисля за забава.
всъщност си права, ако аз му направя списък, ще ме дразни, че не му е дошло ей така, отвътре и не се е сетил сам.
ааа, готвенето е сакрално вече за мен! едно телешко варено -  цяла седмица овации. а ми е казал нещо накриво, а съм му нахлупила тенджерата на главата.

савина, това ми достави истинско удоволствие като си го представих нагледно:

пс. обаче, има и полза от неговата подреденост. документите ги държи той. миналата седмица беше затрил  един документ и го търси из цялата къща. ама нали той си е документалното еоод у дома, го оставих да си го търси. аз вина нямах, пък и се водя у нас като дружество с безгранична безотговорност, така че той си беше виновен, че го е затрил и той си го търси. не спря обаче да мърмори докато не го намери. аз съвсем случайно имах копие, но друго е оригинал все пак.

Накарайте ги малко да ревнуват тия мъже, да видим няма ли да има промяна. 

Мен тая представа ме крепи да не го направя наистина.  Като си го представя и някак си ми става леко на душата и събирам сили да понеса следващата порция забележки.  Ама де да видим до кога ще действа... 

От детството се насажда това чувство за вина и се подготвя бъдещата жертва.  после мъжът намира благоприятна почва. Според моите  наблюдения са два типа - мъж без самочувствие, който иска да те смачка и бащински тип - да продължи възпитанието ти.

моят е такъв, дори на моменти мисля, че някак умира от удоволствие да влиза в ролята на превъзпитател в синхрон с майка ми .

похленках, олекна ми, има и други като мен , 10х прекрасни дами

Трещи, абсолютно си права. Майка ми беше такава. Непрекъснато ме караше да се чувствам виновна. Никога не се караше, не повишаваше тон, не наказваше, но пък можеше да ти се сърди 2 седмици без да ти обясни за какво.   Само като ме погледне и вече се чувствах виновна. И бях готова на всичко само и само да не се разсърди. Отвратително чувство!   Докато мъжът ми някак си не успява да предизвика у мен чувство за вина, колкото и да мърмори.   Може би, защото йерархията е друга. Обаче точно по същия начин съм готова на всичко и винаги отстъпвам само и само да не мърмори и да не писка.  
Но е напълно вярно, че самочувствието не му е от най-силните черти на характера, да не кажа че никакво го няма. За което няма особено основателна причина - млад е, здрав е, изглежда много добре, не е глупав.... Гадния му баща обаче цял живот му насажда комплекси.  
Значи изводът е, че за да спрат да правят забележки мъжете, трябва да им повдигнем самочувствието. Да, ама как да стане?   Как да изличим 20 години от тяхното детство и да поправим грешките допуснати там?