Вярвате ли, че няма разлика в качеството на продуктите?

За детските храни не мога да кажа.

И големите брандове имат лошо качество. Един пуловер на Макс Мара ми се разпадна по шевовете след деликатната програма на пране.

Може, Бояна.
Иначе наистина ли имаш категорични доказателства за модели дрехи, предлагани преди 5 години и продавани сега тук?
Ама масово, не едно шалче и две блузи.
Не че се заяждам.
И Манго и Зара имат актуалните колекции в сайтовете си.
Сега ще ме карате да правя проучване.

Богиня, то пък много скъпите дрехи се предполага да ги поносиш месец-два и понеже си платежоспособен да си купиш нови, а не да се излагаш с някакви си стари модели. Та не всички такива производители биха заложили на супер качество.

Не е точно така. Макс Мара е бранд, който залага на качеството /уж/ и дълговечността на дрехите си.
Долче и Кавали са по остромодните нещица

Възможно е да не ми е актуална информацията, признавам. Преди 10-тина години живеех в Испания, а продаваното там тогава пристигна у нас точно след 5 години и си изглеждаше доста търкаляно.

Богиня Напълно съм съгласна, но и много от скъпите дрехи стават само за хмическо или пране на ръка. Но не пречи и Макс Мара да са търкаляли блузата из Европа преди да я докарат тук. Долче и Габана имат железни дрехи в интерес на истината.
Детските пюрета категорично са различни. Хип в Германия се произвежда там, а продаваното тук в Унгария.

Опасявам се, че за дрехи не съм най компетентния събеседник,за кафе пък още по малко.
Но дрехите на ХМ не блестят с качество никъде, резонно, за цената си. Марката залага на други неща все пак. Ако говорим за една и съща марка -последно си купих блуза на С.Оливър ( между другото я няма на сайта им, търсих я, което значи най вероятно че не е от нова колекция)- етикета е от този тип, на който има цени във всички валути. Т.е. предполага се, че тази блуза ще се предлага със същия етикет и вид навсякъде. Ценовото съотношение, търсенето не бих се наела да ги коментирам, тъй като аз самата имам доста специфичен вкус и купувам много малко типове дрехи.
Скоро ми се наложи да търся едни сандали в сайта на Дайхман-първо търсих в австрийския, след това в българския. Еднакви неща на еднакви цени. Е, не гарантирам за всичко,  но това,което ми се наби на око беше същото. А търсените сандали, които купих миналата година,ги нямаше  и на двете места.

За детските пюрета какво се е установило? Че има разлика в описаното на етикетите и в състава? Или че при един и същи етикет фактическият състав е различен?

Е нещата сериозно са се променили за 10 години.
А пък от миналата година стана направо революция, когато големи брандове стъпиха у нас директно с централите си в новите молове.

Друг е въпросът, че в гардероба още ми се търкалят едни дрехи (напоследък успешно ползвам всякакви неща за карнавални костюми и кукленски дрехи ), купени от Зара и т.н. в чужбина преди 6-7 години, и по дяволите не са мръднали. Ама за няколко години качеството на тези и други марки поголовно се скапа, та вече и на Макс Мара не бих повярвала.

За H&M - наистина не са качествени, обаче пък детските им дрехи са точно обратното, просто не мърдат. Което ми е малко странно.

А сравнено с преди 15 години да не говорим:) Още пазя първият си чифт Levis от осми клас,носила съм ги сигурно  пет години и са още живи, обличам ги от време на време пред огледалото.
Сега имам дънки, които се съсипват за една година, хем ги нося само уикендите.

Да, палтата на Макс Мара са със заявка за вечни.

Не съм съгласна. Италианците (и испанците) в Словакия си носят пасти, шампоани и тем подобни от Италия. Или поне по-претенциозните. Прах за пране си купуват от тук, не им се мъкне в ръчния багаж.


Солидни доказателства нямам, но мога да помогна в проучването. Палто, купено от Зара Испания 2009/2010 го нямаше нито в Словакия, нито в България 2009-2010-2011.  Колекциите вярно са качени на сайтовете и са еднакви, но пък цените им са различни. Транспортни разходи ще да са, мхм

Някои са различни, но някои са еднакви ( друг е върпосът, че еднаквите цени не значат еднаква достъпност), етикетите им са еднакви с цени във всички валути. Мисля че зависи от това дали марката е директно на пазара или чрез франчайз/посредници. Но Ред е писала, директното присъствие се увеличава.

По повод цените, ето статията от Капитал от миналата година, когато откриваха новите два мола в София:

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2010/04/01/881931_vtorata_vulna/

Цитат:

Интересна е ценовата политика на Inditex. Числата на етикетите са по-високи от тези в Солун, където след гърците българите бяха най-честите посетители. Въпреки че изглежда странно, логиката на компанията е, че ще намалява цените, когато увеличава броя на магазините. А сега има само по един от четирите си бранда ZARA, Stradivarius, Bershka, Pull&Bear. Другото обяснение за този подход е, че тества пазара на по-високи нива и ако не даде желаните резултати, ще се правят намаления и разпродажби.

Рокси, няма автосугестия. И друго ще оспоря - баркодовете не са по икономически групи.
Ще започна отначало, въпреки, че нещата съм ги казвал в други теми.
Големите производители на битова химия и козметика видяха през 90-те нов пазар. Нарекоха го ЦИЕ. Трите големи вирми P&G, Henkel , Unilever си организираха специални централи за него, закупиха заводи в бившото ГДР, Полша, Унгария, Чехия, Румъния. В тези заводи намериха остаряла техника и нискоефективно производтво. Всички изнесоха там своите стари технологии, защото обновяваха западните си. Гес може да разкаже как точно по това време се променя почти революционно производството на прах за пране. Започват да се правят таблетки, перли , гелове, капсули и т.н. Стандартния прах се концентрира близо 4 пъти. Но този нов пазар трябваше да получи марки и то на същата цена, дори по-ниска от европейската. Цитираните фирми бяха подготвени за следните проблеми: - Ново, неорганизирано производство и огромни логистични разходи. Разходите по реализацията бяха с пъти по-големи от тези в Европа. Причината бе малък, разпокъсан пазар, с много голям дял на разходите спрямо брутните приходи. Пазар без супермаркети, а когато се явиха, поставиха още по-тежки условия.
Та, марката с цена като в Европа, с достатъчна печалба да поддържа развитие се постигна с различни продукти. Продукти със спестени скъпи съставки, с фосфати, с евтини аромати, опаковки и още доста разлики. Продукти с  по-ниска себестйност, по-голяма норма на печалба за с пъти по-малък като обем, по-слаб и по-тежък пазар.
Не не е двоен стандарт. Просто логичен бизнес-проект. 

При детските пюрета се оказа, че страните производители за България са различни от тези за "белия" европейски пазар. Също така и, че самите суровини /иначе био/ се добиват в различни страни, което поражда и реални опасения за разлика в качеството и контрола. Иначе Hipp гарантира, че въпреки това продуктите са с еднакво качество...., доколко е така, е друг въпрос.

Дедо, аз също имам понятие от ЦИЕ   от цени още повече.
По никакъв начин цените на този паралелен внос не са обясними, а и сам ще признаеш, предполагам, че са в широка гама. Изобщо тази тема по добре да не я зачекваме.
Аз вярвам на очите си повече, отколкото на чуждите във форума.
ОСвен ако не се опитваш да ме убедиш, че паралелния внос е по австрийски от австрийските магазини.
Нито едно от тези не е вярно, и ще ти кажа защо. Логистичните и транспортни разходи са зависими от цената на горивата и от човешкия труд, евентуално данъчни режими. Човекият труд няма смисъл да ти казвам колко ни е евтин в сравнение със западноевропейския. Супермаркаети имаме от времето на социализма, така че и това не е проблем. Да не говорим, че сам си противоречиш- хем разпокъсаният пазар без супермаркети е утежняващ фактор, хем пък след появата на вериги супермаркети условията се утежняват.
Изобщо не мога да се съглася, че разходите по реализацията са по големи.
Единствените специфики в ценово отношение са: ниво на доходите и покупателна способност , и големина на пазара ( дали е достатъчно голям, за да заслужи собствени разработки и специфики, или просто ще се пласират продукти, аналогични на тези за друг пазар).

Клаус Хип гарантира, но след моя лична проверка преди няколко години се оказа, че тук никой не е в състояние да направи контролна проверка. Тогава имаше голяма тема за подозрения за хормони в месото. Намерих службата, която може да направи проверка, но се оказа, че те разполагат с реактив само за суровина, т.е. чисто месо. Не е възможно, когато месото в едно пюре е 8 грама да го изолират и изследват. Не разполагах с ресурс да изпращам пюре за изследване в Швейцария и така и не се знае какво има в тези пюрета. Не познавам Клаус Хип и не знам неговата гаранция на какво се основава. Още повече, че рекламата на тези пюрета е подвеждаща, защото са с голям печат Био, а от етикета се разбира, че във всяко пюре има само по един био компонент, например, месото или морковите, а останалите не е ясно какви са. Да не говорим, че никой не казва какво има в рубриката "подправки разрешени в ЕС". Какво пречи една от тях  да бъде МНГ?