Оня ден като ходих, бях с една къса пола и както си стоях хоп по крака хубаво си плъзна ръката и ми вика- "ааа, помислих че си с чорапи в тая жега, ама ти мн хубав тен си хванала". Е, ми хубо ама питаш ли да ми е приятно да ме пипаш.
Мъжът ми и той от същото се оплака. Работи си нещо, хем бърза да свърши с техния ремонт и тя хоп, я по гърба му удари една ръка, я по бузата. Лошо няма като те види да те прегърне, да те целуне за добре дошъл, ама това нейното е обсебващо през цялото време все върху тебе. И всеки път й правя забележки и тя всеки път едно и също- "извинявай, забравих, че ти не обичаш да те пипам, ама аз щото ти се радвам".

И говори, говори че не спира, ама лошо да ти стане. Пита, пита, хич не се усеща, че на тебе може да не ти се говори или не искаш да й отговориш. Не се съобразява, че човека работи. И като й направиш забележка започва да й прилошава.