с едни и същи мнения за всичко(и компетентни по всички въпроси), обръщат разговора в посока: ....
Все пак има мярка за всичко и за всеки или по- точно за отношенията на двама при определени обстоятелства.
Темата беше придобила доста широки размери и обобщаваща доста неща- от да работя или не, кой "командва", кой възпитава, кой на кого е длъжен, кой колко има право на личен живот, кой как възприема брака, кой с какво се храни и защо, кой какъв е в кревата, кой какви мечти има, кой как оценя за себе си ценностите в живота. Кое е водещо материалното или моралното.
Защо толкова много се различаваме в отношението на моралните ценности и оценката ни коренно се променя в зависимост от положението?
Какво накрая остава? Има ли смисъл да променяш другите? А, да се настройваш спрямо тях до степен в която вече не си ти.
Темата беше зададена много миротворно и аз не виждах нищо лошо в крайните позиции. Все пак някои живеят и там, други искат, но не могат, а трети се движат и спират на различно растояние криволичейки, въртяйки се в кръг и отново се връщат или напред /там където е напред според тях/. Въпросът е дали последните си намират своето място в живота от което да са удовлетворени.