Публикувана: 27 ноем. 2012, 12:54 ч.
Последно мнение: 30 ноем. 2012, 18:44 ч.

Бързаме за някъде, или сме изнервени или разглезени?

5 350
99
1

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 27 ноем. 2012, 17:38 ч.

Мнения: 599

Значи, при лекарите няма как да няма опашки. Не може да се предвиди кой, кога ще се разболее, за да се знае колко часове да се дадат. Обикновено при вирусни инфекции, хората отиват без записан час, защото не е знаел една седмица предварително, че ще се разболее точно този ден. Тогава тия с часовете си отвисяват, защото са я за изписване на лекарства, я за профилактичен преглед. Обикновено при нашата ЛЛ, часовете са свършили с месец напред и то от възрасни и хронично болни. Аз ако съм с 39 градуса Т, мога ли да чакам до следващия месец за преглед?
Сетих се за Български пощи - там едни лелчета с работно време от 7,30ч., може и да се настроят за работа към 9ч. Tired

В най-добрия случай.

# 46 27 ноем. 2012, 17:38 ч.

Мнения: 12 722

Цитат на: violenzaa в вт, 27 ное 2012, 17:33

И аз ще разкажа какво ме докара почти до истерия.
Действието се развива в Париж. Наредила съм се на една опашка на касата в Карфур с около 20 души. Петима пред мен, а останалите зад мен. Не знам дали знаете, но французите като пазаруват от такива магазини си отрупват количките, все едно пазаруват за малки магазинчета /може и такива да зареждат, знам ли.. не ми е работа/. И в един момент се оказа, че човечецът, който е на ред е взел стока без бар код. Започнаха се едни телефони, едни учтиви и усмихнати дами идват, гледат нещо, отиват си... идват други, взимат стоката, отиват пак някъде и така поне 15тина минути. Всички хора търпеливо и с усмивка чакаха своя ред. Аз също. Сега ще кажете : "Е, ясно, изнервила си се от чакането?" Не. Изнервих се от това, че във всеки един момент аз очаквах някой да започне да вика, да нервничи и да хули всички и всичко. Нищо подобно не се случи. Но самото очакване, че може да стане такова нещо ме побърка. Странно е, може би, но просто така съм свикнала тук да се случва по опашките

Не е така, виждаш, че нещо става, хората правят усилия да оправят нещата. А не - гишето не работи, никаква информация, да не говорим за усмихнати дами.

# 47 27 ноем. 2012, 17:42 ч.

До морето :)
Мнения: 328

Ау, мразя да чакам на опашка. То кой ли обича де. Честно казано, толкова мърморенето на другите не ми пречи, колкото пререждането. Е, има ужасно нагли хора беееее. Иначе има наистина много изнервени хора, но то е и от двете страни. Като знам на работа какви клиенти има... еми не си позволявам чак да им крещя (както те на мен, все едно аз съм им виновна за семейните дела), но се е случвало 1-2 пъти да повиша тон. Laughing

Все пак повечето такива случаи след това се коментират с колегите и се смеем.
Но на опашка и аз съм правила скандал. Не може аз да чакам за нещо, а служителката да си чука лафче по телефона какво ще сготви, аптекарката да говори с бабето пред мен за НЗОК, докторката да обсъжда клюките с пациентите и аз да седя и да чакам. Това, че нямам спешна работа, не означава, че трябва да ме правят на балама. Като са на работа, трябва да работят. Grinning

# 48 27 ноем. 2012, 17:49 ч.

София
Мнения: 865

Проблемът се корени много дълбоко. Много. И той идва първо с бюрократщината. На всички ни е известно това. Като стана въпрос за Карфур, се сещам, че веднъж влязох а пазарувам в него, уцелих проклетия им рожден ден. Чаках на опашката 45 минути. А над всяка каса, стоеше огромен надпис, че ако чакам повече от 5 минути, ще ме компенсират с 1 лев. Който 1 лев обаче, трябва да си взема от информация, което означаваше да прекося огромния им магазин (TheMall). Ем, с извинение, плюя им на единия лев, аз за тия 45 минути изпуснах толкова много от живота на двете ме бебета за които бях влязла да пазарувам и нямаше как да мръдна от проклетата опашка. Никога повече не влизам в този магазин. Пазарувам си в Пикадили, където продавачките са усмихнати, опаковат ми всичко поотделно, нищо не се разтича, не ми искат 5 стотинки за торбичка без дръжки и са бързи като стрели!

Истината е, че всеки един ценящ времето си човек, ценящ работата и бизнеса си, не допуска подобни недоразумения като неуважение към някой. От къде на къде ще те чакам бе, ти да не си Господ Бог? Чакам само д-р Сигридов, човек, който ме е преглеждал в 23.30 вечерта и който няма личен живот от такива като мен. Ето това е доктор без алтернатива, за който бих чакала и цял живот.

# 49 27 ноем. 2012, 17:59 ч.

София
Мнения: 12 579

Много се изнервям на опашки. Затова и гледам да си спестя това, което мога. От 8 години не съм стъпила на нито една каса за плащане на битови сметки - всичко плащам през ипей.
Кредитът към банката също плащам оттам. Така че мининум досег с опашки.
При лекарката ходя със записан час. Не чакам, не пререждам и не пускам никого пред мен. Времето ми е малко и ценно.

# 50 27 ноем. 2012, 18:02 ч.

Мнения: 60

Не разбирам как някои хора могат да знаят, че, аз не съм изнервена,или пък персонала отсреща, та да ми обясняват буквално в ухото колко е некадърна касиерката.

# 51 27 ноем. 2012, 18:07 ч.

До морето :)
Мнения: 328

Цитат на: THE_dilian в вт, 27 ное 2012, 18:02

На такива или мълча като пукал и ги игнорирам, или има правя забележка да млъкнат. Зависи на какъв кеф съм. Laughing

# 52 27 ноем. 2012, 18:08 ч.

Мнения: 3 021

Само аз ли обичам да чакам на опашки Mr. Green

В смисъл-не се изнервям,наблюдавам хората,които чакат с мен,изследвам наум реакциите им,опитвам се да им направя психо профил,в най-лошия случай си вадя телефона и цъкам разни неща докато ми дойде реда.Когато ми предстои ходене на място,където се чака предварително се настройвам и си предвиждам време.Последно в НОИ чаках повече от час и половина,но срещнах една колежка на опашката и времето мина в приказки.

# 53 27 ноем. 2012, 20:35 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 143

не сме толераантни като нация, това е...
мамичка мекичка рядко ми се случва да вися по опашки (ако има такава, просто не влизам), но и аз обичам комуникацията с хората.
няма да ми повярвате, но в онкологията, само за 20мин. една жена с колко позитивизъм ми зареди деня... Simple Smile

# 54 27 ноем. 2012, 20:40 ч.

София
Мнения: 1 352

Цитат на: Трещерица в вт, 27 ное 2012, 17:38

Цитат на: violenzaa в вт, 27 ное 2012, 17:33

Така е

Спор няма, но просто усещането, че ей сега ще стане скандала ме докарваше до лудост. А иначе, аз лесно паля, особено, ако някой не си е свършил добре работата. Не ми е обяснил както трябва какво трябва да нося, чакам на дълга опашка и накрая се оказва, че нещо липсва или не е попълнено както трябва. Но иначе на опашки в магазини, институции и т.н. си чакам търпеливо и оглеждам хората около мен

# 55 27 ноем. 2012, 22:35 ч.

Мнения: 1 394

Имам "уникалния" шанс да работя цял ден с такива персони...всеки бърза за някъде...един ден попитах ей така на шега една баба,за къде толкова бърза.Тя замълча,замисли се,направи една физиономия,втренчи се в мен и след едноминутно мълчание каза:"Ами...не знам,но бързам...притеснено ми е нещо." ....Някои го правят за спорта естествено,главно "хора без работа"
Най-много бързат и нервничат най-младите-10-20 годишни...те поне има за какво-кой за училище,кой за автобус.По принцип,когато ходя в някакви учреждения,поликлиники и банки,отивам с предварителната психична нагласа,че най-вероятно ще се наложи да чакам и за това си правя сметка,когато ходя на такива места,че трябва да разполагам с малко повече свободно време от необходимото.А защо нервничат хората?Ами,така изразходват енергия-някои се разтоварват,като вдигат скандали и шумотевица,на други им липсва внимание и така си го осигуряват....разни хора-разни чешити,абе ...свят шарен-"всеки башка луд" -казва баба ми... Simple Smile

# 56 27 ноем. 2012, 22:38 ч.

Мнения: 18 326

Цитат на: мамичка мекичка в вт, 27 ное 2012, 18:08

.....В смисъл-не се изнервям,наблюдавам хората,които чакат с мен,изследвам наум реакциите им,опитвам се да им направя психо профил.....
Когато ми предстои ходене на място,където се чака предварително се настройвам и си предвиждам време....

И аз така, обаче напоследък - много симптоматика, много.

# 57 27 ноем. 2012, 22:50 ч.

Мнения: 10 554

Лятото ми се наложи да свърша една работа в общината. Имам уговорка с лицето Х за 10ч. Отивам в 10ч - офисът му заключен. Отивам в 12ч - офисът заключен. Отивам в 15ч - той вътре и "Айде цял ден те чакам" Shocked

Аз: Идвах преди обяд към толкова и толкова...
Той: О, уцелила си баш като пих кафе с Ленчето от другия офис!
Шефа по-късно: ти днес 100 пъти ходи до общината...

Е, как да не се нерви човек на подобни тъпи екземпляри. Той си пил кафето... после аз съм бързала... ooooh!

Ако не беше на позицията, на която е, щях да му кажа две, три приказки, ама нА... специално въпросният е от големите клечки.... Tired

Цял ден те размотават разни индивиди, които не знаят как да работят, служителки пишат с два пръста на компютъра, Пенка блее на зелено, от 20 и кусур каси в Карфур работят само 4.... и после "за къде бързате". Не, ние не бързаме, вие сте бавни!

Сега, ако има някоя по майчинство, която по цял ден седи вкъщи или в парка и не й пречи да чака 30 мин на опашка....това е друго нещо. Whistling

# 58 27 ноем. 2012, 22:54 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: Шани в вт, 27 ное 2012, 20:35

Там чакането е на друга основа.Личен челен опит.Влезнеш ли по коридорите на онкото времето става различен мерител.И все пак-бързах да се върна при децата си.Въпреки безвремието, което те обзема там.И комуникацията е на друга основа.Не е като на опашката за домати или ток. Peace