Работа мечта си търсим - търси ни и тя!

Не, помолих да напише нещо за себе си. Това, което получих, е с перфектен правопис и ужасна граматика - типично за машинния превод, който има заготовки на формите на думите, но му куца сглобяването им в граматически издържан текст.
Затова попитах какво бихте предложили да правя, тъй като на не ми се занимава да проверявам по телефона, но пък ми е съвестно да отрежа ей-така. Нереалистично, но напълно възможно е и друго - грешки от бързане.
От други кандидати с доста по-малко претенции съм получавала реални текстове. Аз самата ползвам понякога гугълски преводач, но за отделни думи, които са ми излетяли от главата в момента, не за целия текст.
В дилема съм  

Кандидатката е с майчин език този. Не е точно западен, а е сравнително рядък. Работата може да се свърши от студент, който е завършил първи курс - от тях съм получавала по-сносни текстове. Т.е. не се изисква точно перфектен език, а усет да може да се справи с него, защото ги поставяме в съответната езикова среда и ако си имат понятие - ще се справят.
Затова съм пред дилема - този евентуално машинен превод не ми говори добре дали ще се справи. Виждала съм и такива случаи.

Ако езикът е необходим за позицията, за която кандидатства човекът, по-добре не си губете взаимно времето. Когато бях в ДА,  имаше задължителни курсове по английски, нали станахме горди членове на ЕС, и в резултат дори и 60-годишни колежки се сдобиха със сертификат по английски език, въпреки че са на ниво "дую хую", както се казваше във вица. За да превежда с гугъл преводач, значи изобщо не знае съответния език. Човек трябва поне малко реална самооценка да има за себе си.

Много си права кукумицинка, но аз имам и огромни съмнения относно това до колко бонбон-а с трите бон-а може да прецени точно. Един ползвател на google преводач прави преценка за езиковите умения на друг ползвател на същото приложение...

бонбонбон, честно да кажа, не знам с какво се занимавате, но до Вашата поява не вярвах на пишещите тук за отношението, което са срещали при кандидатстването им за работа. След Вашата поява вече им вярвам. Даже им се извинявам. И им пожелавам да попадат на интервюиращи, които не се занимават "малко" с подбор, които не слагат 35-годишните в графата възрастни и които не се колебаят дали да извикат някой на интервю само и единствено поради притеснението, че може да "зациклят в разговора".

А по въпроса за дамата - според мен не я викайте. Не и губете времето на жената. Особено ако смятате, че превежда майчиния си език с google преводач.

Аз пък "възрастен" го разбрах не като стар, а като "възрастен", зрял човек, не току що завършил ученик, не студент, не младеж, а човек със стаж зад гърба си.

Честно казано, аз разбирам как може да се занимава "малко" с подбор, защото и мен са ме подбирали хора, които не са ейчари, аз също съм подбирала. Споменах го вече, но има много специфични сфери, където един ейчар не може да прецени компетенциите на кандидата извън факта доколко е сладкодумен и как се държи. Например не виждам как един редови ейчар може да прецени дали имам понятие от ЗУТ, от ПУП и ОУП, от вертикално планиране... Но с това прекрасно може да се справи човек, който има необходимата квалификация и това работи. Пример само давам - за мен ейчарите може да са само една от цедките при пресяването на кандидатите в голяма част от научно-техническата сфера. За хуманитарно-социалните дейности няма чак такива проблеми. И по-добре да не са първата цедка, защото има сфери, в които е важно кандидатът преди всичко да си разбира от работата и почти няма досег с хора, а се е случвало ейчари да не одобрят компетентен кандидат, който е леко темерутест за техния вкус, знам лично за такива случаи.

"Малко" ще рече, че проверявам знания, които никой друг във фирмата не може да провери, понеже просто ги няма - това го казах дори, ето цитат. Това, което не казах, е че не аз назначавам и уволнявам, но смятам, че първо се подразбира, второ няма отношение, при положение че съм казала какво точно върша в случая - значи върша само и единствено това.
Ще се правим на интересни, само защото съм задала необмислено въпроса си на хора, които не могат да четат с разбиране, така ли? И аз имам какво да кажа в случая - като ученичка смятах, че шефове и ейчари се превъзнасят, когато говорят за кандидатите си, но когато започнах да работя, и особено на тази работа, за която ме наемат сега периодично, видях, че някои кандидати надхвърлят и най-грубите ейчарски описания.

Не се правя на интересна. Просто дилемата Ви ми се струва повърхностна и несериозна (и неграмотно написана).

Ако дамата не е подходяща - не я викайте. Но да откажете на някой шанс, само защото "не Ви се занимава", за мен не е коректно.
 

Не е коректно и да ми се праща текст с грешки от първи семестър на първи курс от човек с претенции за майчин език. Дори да не е машинен превод. Именно защото искам да дам шанс и защото не правят все пак преводи на медицински текстове - затова се колебая.

Вие не се колебаете. Вие търсите подкрепа в нежеланието Ви да се "занимавате". Ако искахте да дадете шанс, просто щяхте да извикате жената, дори и с ясното съзнание, че срещата може да е загуба на време. Съжалявам, но това е моето впечатление. (А иначе хора с майчин български език правят грешки не от първи курс, а от първи клас, първи срок. Това не значи, че лъжат за това кой е майчиния им език.)

Боже, аз направо ви се чудя на "кандидатите", които подбирате за интервю и съм малко смаяна. Но наистина, зависи от годините/възрастта, а и за каква позиция кандидатстват. За офис-асистент-минават. За кол-център - това е абсурд, директна резачка. Аз досега почти не съм имала интервю, в което да не са ме отсявали с преводи (разбирайте всички-устни, писмени и т.н.) от английски на немски, на български и vice versa. Даже веднъж имах един технически превод за някакви вятърни мелници и производството на ток от немски на български и се справих доста добре (при полож., че бел хабер си нямам от техн. науки). На мен по принцип езиците ми се отдават. Общо взето оценяването е МНОГО сериозно (говоря за езиците и по-специално кол центровете). Там даже в повечето случаи се търсят нейтив спикъри или хора с опит/пребиваване в конкретната страна. Ако пък владееш много добре и трети език (без майчиния) компетенциите ти се увеличават още повече.


Относно работата в чужбина - интересува ме конкретно Германия. Как е пазара на труда там за съответните позиции, които споменах по-горе. Аз съм пътувала много пъти там, имам и изкаран стаж, но все още не съм се ориентирала сериозно към заминаване там, не бързам.
Тъпото е, че тук след като завърших (демек мин. година септемви), не намерих работа в нормален срок от време и общо взето повече затъпявам, докато ходя по интервюта и си търся работа, отколкото да правя нещо смислено и да поддържам на ниво уменията и знанията си. Определено мога да кажа, че доста неща започвам да забравям, докато учех бях по-активна, добивах знания, усъвършенствах езиковите си и др. компетенции.. именно затова образованието е много важно и дори и с/без работа ще продължа с някаква магистратура, тъй като в момента никак не се доизграждам като умения/знания и т.н., а точно обратното. От колко време вече отлагам да започна курсове по френски език, а и да си изкарам най-накрая шофьорската книжка, именно защото си търся работа.
Бтл, онзи ден получих писмо от Германия от една немска БПО фирма (аутсорсинг с изнесени услуги в сферата на data management), която май ще си отваря офис в България и набира кадри. Бях кандидатстала в джобса. Пише, че ще ми се обадят за телефонно интервю от 10-ти нататък. Чудя се каква ли ще е позицията и как ще се организира въобще работата... Но аз определено се нуждая от някаква магистратура в областта на икономиката/бизнес мениджмънта.
П.С. Тук е рисковано да се пише, тъй като не си анонимен и доста от нещата, които споделяш може да не са на правилното място или време, но на мен не ми пречи... поне засега.

Ако например на кандидатката немски език и е майчин, напълно разбираемо е, че може би пък ще и е трудно да се изрази достатъчно добре на български.
Имах една колежка навремето, която беше одобрена за работа в нашия отдел именно защото ежедневно говори на немски с мъжа си, била е в Германия и няма никакви затруднения да говори немски.
Обаче в един момент се оказа, че покрай немския леко е позабравила българския и преводите и от немски на български понякога бяха пълна трагедия- почти като с Гугъл преводач и се получаваше. А тези текстове се очакваше да бъдат публикувани в наши каталози и да звучат разбираемо за българския потенциален клиент.


Та според мен зависи дали ще се налага повече да го говори чуждия език или да превежда от него на български. Ако се налага повече да говори на чуждия език, най-добре е да я видите наживо и да прецените знанията и в директен разговор на съответния език.
Ако работата е свързана повече с преводи, изпратения по и-мейл текст е достатъчен да се прецени, че колкото и добре да знае езика, не може да превежда сносно.

бонбонбон, ако майчиния език на кандидата е турски не се учудвам. Повечето български турци говорят, но не могат да пишат и превеждат. Разбират се добре с "турските" турци, но само говоримо.

Става дума за изчитане на екскурзионни беседи (дават й се готови такива) и евентуално отговаряне на спорадични въпроси. Текстът й определено ме притеснява, както казах, получавала съм по-добри - и то от хора, едва завършили първи курс, чието ниво не би трябвало изобщо да е сравнимо с нивото "майчин език".
Аз, като филолог, винаги съм слагала майчиния език на по-високо ниво от "филоложкото" (няма официално такова, но ме разбирате), а него пък по-високо от С2. Сега съм откровено ошашавена от това, което прочетох. Половината от съществителните й не са в падеж или са в грешния падеж. Глаголите си денсят някакъв граматически степ - изявително наклонение единия път е представено от основна форма, втория път от минало причастие, третия път от нелогично лице и число, четвъртия по случайност е правилна форма. Иначе, както казах, правописът на думите, отделно взети, е отличен.
Не е турски езикът.

Е, след като дори не е превод а елементарно представяне на съответния (майчин) език, значи  много не го е практикувала с майка си и при положение, че в писмен вид е надробила каша, в реална ситуация, когато няма да има време да обмисля структура на изреченията, форма на глагола и пр. съвсем ще се затрудни.

Децата на арабките и украинките, родени и живели в България са същата картинка.

бонбонбон, когато учиш език като лингвист, го учиш в най-чистата му форма. Има езици, чиято книжовна форма няма много общо с това, което се говори в съответната страна. Може с отличната си диплома да отиде един филолог в дадена страна и с дни нито той да разбира, нито него да го разбират. Сестра ми след 5 години арабски в университет, живя 2 години в Сирия, за да го научи все пак този арабски на някакво практически приложимо ниво. Защото книжовен арабски никой арабин не говори.