Има един стар лаф : Не започвай нещо, когато нямаш ясна представа как ще завърши.
...и/или/ знаеш как няма да завърши...
Доста истини прочетох, макар и малко по-жлъчни някои, може би точно от това има нужда авторката, да се разтърси и се вземе в ръце, колкото и да й е трудно.
Реално няма как в триъгълник/четириъгълник/ всички да са щастливи. Въпросният мъж дори много самосъхранително подхожда в тая ситуация и от св. гл. точка е прав - какви емоции, и какво влюбване може да вложи във връзка , в която няма перспектива?
Тя любовта е несподелена, защото е невъзможна.
Авторката няма какво да му се сърди, ами да използва момента, и да не го търси, нито да му отвръща.
Изходът е един, както казах по-рано, просто тя трябва да го приеме. Въпрос на време.
Дано по-леко преминат нещата...
