За хората без деца, които ви дават съвети за родителството

мен лично ме дразнят . аз станах много млада майка и е нямало на кого да давам/и през ум не би ми минало/ съвети преди.

Като нямах дете не съм си позволявала, а и не ми е хрумвало да поучавам другите с деца.
Според мен няма как като нямаш дете да имаш представа как са нещата. То всъщност за всяко нещо е така - като нямаш опит, и да знаеш теорията не те прави специалист.

В момента имам две близки жени, които нямат деца, едната никога не си е позволявала да ме поучава за детето ми, макар да е много близка и с мен, и с дъщеря ми.

Другата не ми е далава съвети, но постоянно коментираше децата на съседите си и как ги гледали. Особено важно беше как майката никога не правела чай на децата си

Натрапени съвети не приемам, без значение дали хората имат или нямат деца.

Ужас! И аз не правя чай на дъщеря ми. Пие само в градината, защото там й харесва, а вкъщи - не.  

Хи-хи. И аз не правя.
Обаче майка ми е луда на тази тема. Когато дойде в нас, все гледа да направи чай. При това по неин си начин. Вари вода на котлона /имаме кана и тя може да я ползва/, след това слага по 2 пакетчета чай в поне 3-4 чаши и залива. След това долива студена вода. Накрая намирам чашки и купички, все едно е гледала 7те джуджета, а не 1 дете!

Много са ми сладки подобни хора. Както и тези с пеленачета, които ме съветват за благото на десетгодишното ми дете. Не че нещо съм повече от тях, просто опитът си казва думата. Не че и съветите им са с нещо лоши в повечето случаи, просто са наивни и лековати, дадени на принципа на теорията. Не че не съм чувала и съвети от родители с деца на 20, които трепат рибата с интернет.

И аз на моето дете никога не съм правила чай, не разбирам какво полезно има за малко дете в един чай Та седя, слушам и мълча

И аз така, и аз се оказах права, слава богу, не си развалихме приятелството, но разбрах колко е безсмислено да даваш акъл.

Трещи, ние не си развалихме приятелството заради съветите, които давах по отношение на детето й. Не сме се и карали. Там положението е много сложно, просто жената не е добре и комуникацията с нея е почти невъзможна, освен ако не искаш да си скъсаш нервите.

Вие пък,заради една чашка чай да ви говори цялата махала.Ами един път се прежалете и направете на децата.,,,,Не става ли да купите от автомат или трябва собственоръчно да го правите...а билките брани ли да са или от пакетче....

Абе щом дъщеря ми категорично отказа да пие мурсалски чай в едно родопско село, а пие блудкажа в градината, какво повече да говорим. 

Имам някакъв далечен спомен, май слагаха карамелизирана захар. Иначе и аз към безчайните. Само , ако са болни като лекарство. 

Ха ха. Готина тема. Аз съм без деца, сега се борим за първо, но около мен естествено забременяха и родиха доста. Аз съм преподавател и доста наблюдавам основно методите на възпитание и не бях съгласна с много неща, които в последствие се оказаха правилни:
- майка кърми до 3 години и не оставя малкия да се откъсне от полата ѝ. Много исках да ѝ кажа, че изгражда зависимост на детето като го успокоява само с гърда и не го отделя и за секунда, но не смеех, нали нямам деца. Този уикенд ми се оплакваше как е цяло чудо да накара вече порасналото дете да си спи в детската, че не може да го отбие, защото се лигави, че не може да работи, ако детето се тръшне за нея и се налага да отменя работа
- същата майка вярваше във възпитанието тип "остави го да изследва". Сега се оплаква, че детето не приема ограничения, когато до преди месец всичко му е било разрешено
- друга майка беше научила детето да зяпа телевизия докато яде. Сега ходи навсякъде с компютър, ако малкия ревне за Машенка и мечока
- трети случай на агресивно дете, оставяно да гледа само анимационни филмчета с бойни изкуства, като техниките се прилагат върху възрастните в последствие.

Подчертавам, че в нито един от случаите не съм коментирала, освен тихо с мъжа си след като се разделим, просто наблюдавам и се уча. Не коментирам, защото първо ще ме отсвирят, нищо че съм "преподавател" с "ти като родиш ще разбереш" как не може да храниш детето без телевизор, как е най-добре да се кърми защото така детето се успокоява "по естествен начин", как не е нормално детето да е в отделна стая, как телевизорът спасява, защото имаш много работа за вършене. А според мен всичко е въпрос на принципи и тези принципи ги имаш много преди да родиш. Част от тях сигурно ще се променят, друга - не. Именно защото всяка майка вярва, че нейният начин на възпитание е най-правилният (друг вид майка не познавам) не давам непоискани съвети, но пък виждам грешки. Та, въпросът ми е - толкова ли е странно и обидно да чуете друго мнение и да се замислите? Погледнато отстрани може би дори "неспециалисти" като мен може да видят/забележат нещо. А и всяко мнение си заслужава да се чуе. Както се казва "прочетете инструкциите, дори и да не ги следвате". Всичко се прави с добро, не се дразнете толкова. Когато се осмелих да кажа (най-накрая) на първата майка, че леко е изпуснала времето за урока на думичката не тя се съгласи най-приятелски с "да, и то много". Но ако ѝ го бях казала преди година дали щеше да ме чуе?

Аз нямам все още деца, но всички около нас имат. Постоянно съм с децата им, понякога ми ги оставят да ги наглеждам, имат ми доверие. Давала съм съвет само на една от приятелките си. Детето ѝ е на 7 години и тежи 50кг. Въпреки това всеки ден му се купуват сладолед /понякога по 3/, кока кола 0,5л., вафли и т.н. Та съветът ми към нея беше да го ограничи малко от към тези неща. Ако иска сладолед, един му е достатъчен, кока кола - НЕ, може и без вафли. Тя не ми се сърди, когато ѝ казвам тези неща, но и не взима от дума.

когато аз нямах деца честно да си призная съм давала съвети и са ме отрязвали подобаващо Сега обаче никога няма да дам съвет на никой за нищо свързано с деца. Най-много ако видя, че някоя майка е много притеснена да я успокоя. често обаче мен ме критикуват, че не си възпитавам децата. Което според мен не е така, но може би е въпрос на гледна точка. С годините се научих да отминавам с пренебрежение чуждите съвети независимо от това дали са дадени от човек със или без деца. Вслушвам се само в педиатърката и учителките, ако имам проблем ще потърся професионален психолог. За мен важи максимата майката знае най-добре за собственото си дете.