Джобните пари на нашите деца

когато се ходи на кафе не е нужно да се пие кафе 

И когато нямаш не е лесно - от една страна ти е тъжно, че не можеш да дадеш и се чудиш как да обясниш именно, защото децата се сравняват помежду си, от друга се страхуваш да не тръгне само да си търси опасни или нездравословни начини за изкарване на пари.
Когато имаш възможности, но искаш да го научиш да пести и да цени това, което има също не е лесно, защото пък идват обвиненията....
Трябва да се намери така наречената златна среда, да се търси баланс - нито да са ощетени, нито презадоволени, разбира се според възможностите.

Ина,каквото и да правиш на "кафе" на 13 г поне според мен не е оферта.Предпочитам моето дете да запази детското колкото може повече време.Има време за кафета,гаджета и други екстри към младостта.Ако ти би толерирала твоето дете да си харчи парите по такива места,на моето това не му е позволено и се радвам ,че на този етап не проявява интерес.
Възможностите ми позволяват да отгледам задоволен глезльо с фалшиво самочуствие породено от НЕ неговите пари,но аз като родител няма да го допусна!
И да,парите те правят велик и на ниво,но когато си положил труд за да ги спечелиш, докато харчиш парите на мама и тати за кафета ,цигари,дрога и други все хубави неща....изобщо не си на ниво!
Всеки решава каква ценностна система ще изгради в детето си,това е моя избор,и не бих го променила.

Ами да,например и цигарка да си запали...

Аз когато започнах гимназия в Пловдив, преди около 10 години, ми даваха по 5лв. на ден. Мисля, че не ми купуваха карти за транспорта( карта за влак, тъй като съм от град близък до Пловдив).

5лв. тогава бяха много пари. Две пици струваха 1.20 - 1.50лв. Дюнерите - левче. Тостерите 1.50лв. 3 в 1 - 40-50ст. в училищното кафе. Кроасаните бяха 25-30ст. по-обикновените, 35-40ст. Seven days.

Докато завърша гимназия дюнерите станаха 2-3лв. Тостерите 2.50лв. 3 в 1 60ст. Кроасаните стигнаха и подминаха 50ст. А картата за влака стана толкова скъпа, че ми беше по-изгодно да плащам 1.50лв. на ден за билетчета, за да мога да се прибирам с рейс когато влака ми е неудобен.

След това започнах университет, имах си бизнеси и си изкарвах пари, но нашите пак си ми даваха по 5лв. като ходен на университет, а когато пък ходех по работа си ползвах парите, които си изкарвам от там.

Общо взето парите винаги са ми стигали и повечето са ми оставали. Доста често съм ползвал събраните пари да си купя книги, дрехи. Играехме доста често билярд. Но и белот - който е безплатен - освен когато ти конфискуват картите. Но аз и така си правех сметката, че винаги да си имам поне 10-20лв. излишни в джоба, понякога съм стигал и до 100лв. събрани от джобни, ако поискам да си купя нещо или да отида някъде с приятел, да имам пари в джоба, с които да си го позволя. Спомням си само един път как се прибрах в 0.10лв. в портмонето, не помня причината, но се чувстват доста тъпо и нетипично. Както и един път, в който имах само 1.40лв. в мен, а ми трябваха 1.50лв. за такси и трябваше да се пазаря с таксиджията. Странно е как такива спомени остават. Но иначе общо взето немалко от тези пари съм си ги връщал на нашите по един или друг начин - баща ми е от тези, които имат навика да взимат пари назаем от децата си без да им ги връщат - случвало ми се е да им давам от 10 до 200+лв. Та като се приспадне това съм взимал по по-малко от 5лв. на ден.  

Но ако учех в същата гимназия сега съм сигурен, че 5лв. на ден не биха ми стигали. Само транспорта до училището ми би бил 2.50лв. - 3.00лв на ден( и то ако ходиш пеша до гарата, после до училище, после пак пеша до гарата от училище, и пак пеша от гара до вкъщи, иначе би ти струвало 7лв. удоволствието да се придвижиш до гимназията си). Един кроасан сега струва колкото един голям шоколад Своге тогава. А заплатите са си почти същите, така че в моите представи на днешните тийнейджъри сигурно им е доста по-кофти с джобните, които получават, отколкото на моя випуск с нашите 5-10лв. на ден( това мисля си беше стандарта за джобни тогава, тъй като около 80% от класа ни бяха от градове и села около Пловдив, т.е. парите са включвали в сметката, че може да си навън 10-12 часа).

Това, за което съм благодарен на родителите ми е, че имах достатъчно пари за да ми стигат за нещата, които правеха моите връстници - хапване на някой и друг тостер голямото междучасие, да идеш след училище да изпиеш едно безалкохолно/кафе с приятели преди да се прибереш, да поиграеш билярд няколко пъти в седмицата, даже да ти останат да си събереш пари за някоя хубава книга.

Ако някога имам деца, би ми се искало да подходя по същия начин. Достатъчно пари, за да можеш да се чувстваш окей в средата си, но не прекалено много, за да се чудиш какво да ги правиш и да ги даваш за глупости.

За съжаление понякога нещата не опират до желание, а до възможности, а това е много тъжно според мен, тъй като на всяко семейство може да се случи да иска да осигури повече неща за детето си, а да не може.

Еее, вие пък какво се хванахте за това кафе, аз мисля, че ставаше въпрос за това дали е здравословно за 13-годишните да пият кафе...

Аз лично не съм пиела кафе на тази възраст и на кафе почнах да ходя доста по-късно точно защото нашите като ми дадат 5 лв на седмица (по онова време), предпочитах да ги пестя за нещо по-интересно, като гримчета, примерно . Айде, сега някой ще каже, че е много рано на 13 да се гримираш... Ми да, ама пък се научих поне, мина ми периодът с тоновете грим набързо в гимназията и до ден днешен за 5 минути се приготвям преди излизане

Аз никога не съм пила кафе, но по кафета ходя 

Напротив. Жените още от 60-те, 70-те са се гримирали на по 13. Рано е, но почти всички го правят от десетилетия. Не виждам и драмата с ходенето на кафе на 13. Аз и като по-малка съм ходила по кафета с приятелки.

Давам й по 5-10 лева на ден от понеделник до петък. В събота и неделя обикновено харчи, това, което си е заделила от седмичните, освен ако не се събират пари за подарък за някой рожден ден, тогава й давам отделно. Винаги я питам дали има пари, защото това, което се опитваше да каже Randaltor в дългия си пост, аз споделям напълно - важно е децата в тази възраст да се чувстват спокойни в средата си. Няма как да я пусна да ходи без пари и аз да съм ок с това. Така се създава едно ненужно напрежение и несигурност, което не се знае в какво може да прерасне. Тя е пестелива и съм сигурна, че по-скоро ще си отхапе ръката, отколкото да похарчи всичките си пари излишно .
По отношение на гримиране и ходене на кафе - не й е забранено. В резултат - още на 13 СПРЯ да се гримира, а кафе не понася. Всъщност предпочитам да се налива с кафе, вместо да пие алкохол и да пуши, примерно.

Синът ми е на 11г, джобни не давам, а сам си ги изкарва. Училището му е зад блока и пари за транспорт не му трябват. Носи си закуска от вкъщи, обядва вкъщи. Опитвам се да го науча, че парите се изкарват. Колкото си изкара - толкова ще има. В нас като помага с почистване, пазаруване, хвърляне на боклук и др. му давам пари според зависи колко време му е отнело. Помага на баща си за разни мъжки работи и пак му даваме пари. Горе-долу по 50-60лв в месеца си изкарва.
За оценки в училище пари не давам (това го казвам по повод идеята на дядо му да му дава по 10лв за 6-ца и 5лв за 5-ца). На мнение съм, че това му е задължение и трябва да си го върши, както аз трябва да ходя на работа.

Иначе отделно купувам каквото му трябва и плащам за извънкласните занимания. Уроци по английски, тренировки по футбол, ски училище и др.глезотии. За обличане няма какво да говорим, това си е родителско задължение до 18г

Тази логика издиша, не ти ли плащат на работа?

За мен това е повече от неприемливо, най-меко казано. Да се плаща на децата за да помагат в къщната работа, да разхождат кучето и т.н. Чувала съм и други, които го правят, но за мен е ...не знам. Без да обиждам когото и да било, това е мое лично мнение, но смятам че не е никак възпитателно и че не това е начина да им покажеш как се вадят парите. На теб някой плаща ли ти, като пуснеш пералня или като сготвиш вечеря? Но така или иначе всеки сам си преценява.

и за мен е неприемливо ... да плащаш на детето, за да изхвърля боклука,, аз бих давала пари за успех в училище, а не за изхвърлен боклук,,, това е задължение не всички членове в семейството, а не работа, която трябва да се заплаща 

Аз пък не бих давала пари нито за изхвърлен боклук, нито за успех в училище. Като откаже да изхвърли боклука - ок, аз пък ще откажа да сготвя вечеря. Концерт по желание. Като почне да носи двойки, ще му обясня за какво изобщо го пращаме на училище, каква е идеята... и то да си преценява иска ли да учи или не.
Пари давам според това дали им трябват. Не ги обвързвам с поведение или свършена работа.

Не съм точно по темата, защото в момента синът ми е почти на 11г.
Доколкото знам от началото на учебната година съм му дала не повече от 4-5 лева.
Обядва вкъщи, закусва вкъщи, носи си нещо за хапване в училище, което му правя вкъщи, носи си и вода.
Това не е с цел някакви спестяване, а защото съм забелязала, че като има харчи, като няма разбира, че не са му необходими тези пари ако си вземе нещо за хапване от дома, което знам, че е в пъти по-добро и кроасаните, вафлите, сокчетата и т.н.
Естествено му плащаме спорта и други извънкласни занимания. Ако отиде на кино с приятели, му се дават пари за киното, пуканки и каквото прецени на място. Купуването на дрехи, обувки и т.н. е ясно.
Давам му пари за това, за което му трябват.
Не получава джобни в началото на седмицата, не ми и иска.

Не знам как ще е след 3 години, но сега виждам, че има много деца на неговата възраст, които разполагат с 2, 3, 5 лева на ден и нагоре и добре ги оползотворяват. Всеки родител преценява.