Грешката е там, че твоя мъж им позволява да се бъркат във вашите отношения. Аз бих отишла при тях и бих ги попитала какъв точно им е проблема с мен. Вариантите са два- или грандиозен скандал или разбирателство за вбъдеще
- Публикувана: 7 май 2015, 18:06 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2015, 19:16 ч.
Защо някои родители се месят в живота на своите женени деца?
Грешката е там, че твоя мъж им позволява да се бъркат във вашите отношения. Аз бих отишла при тях и бих ги попитала какъв точно им е проблема с мен. Вариантите са два- или грандиозен скандал или разбирателство за вбъдеще
Напълно подкрепям, директния подход върши работа в 90% от случаите, въпроса е, че трябва малко смелост за него...
задължително когато е ходил при мама и тати има скандал .
И да ходиш при неговите, само ще нажежиш обстановката. Ще излеят злобата върху сина си, а той върху теб.
Не ми липсва смелост да направя или кажа нещо IVOG.Миналото лято отидох открито и говорих с тях казах им ,че не искам да ни се месят,да спрат и да ни оставят да си живеем спокойно ,после след известно време извиках свекърва ми в нас пак да поговорим и да и обесня,че по този начин нещата няма да стигнат далеч,а тя ми каза,че аз не съм подходящата жена за синът й ,и че той не бил щастлив с мен било по добре да се разделим.Тогава поговорих и със съпругът ми ,абе когато тях ги няма ние сме добре.Забравих да спомена,че преди да се оженим ние живеехме двамата във Варна ,далеч от тях и нямахме никакви проблеми ,но се наложи да се приберем в родният си град и заживяхме на квартира близо до свекърва ми и проблемите започнаха.Каква ли не ме изкарваха,вярвайте ми много обичам мъжът ми и не искам да стигаме до развод,но на там отиват нещата.,за това писах тук и помолих за съвет.
Далеч от тях сте живели спокойно, но не сте били женени.
Доколкото разбирам, същинският проблем се е появил, след като сте се оженили против тяхната воля.
Ще се промени ли нещо, ако заживеете пак далеч от тях? Дали при всеки телефонен разговор с родителите му, няма да е пак същото?
Има свекърви, които намират недостатъци на всяка снаха. Възможно е тя да е от тези екземпляри, щом в прав текст ти го е заявила. Решението на проблема вече е в ръцете на съпруга ти. Ако постоянно се хваща и връзва на навивките им, бракът ви върви към провал.
Ти ,естествено, си го осъзнала, но той узрял ли е да осъзнае това и може ли да игнорира тяхното отношение към теб?
Доколкото разбирам, същинският проблем се е появил, след като сте се оженили против тяхната воля.
Ще се промени ли нещо, ако заживеете пак далеч от тях? Дали при всеки телефонен разговор с родителите му, няма да е пак същото?
Има свекърви, които намират недостатъци на всяка снаха. Възможно е тя да е от тези екземпляри, щом в прав текст ти го е заявила. Решението на проблема вече е в ръцете на съпруга ти. Ако постоянно се хваща и връзва на навивките им, бракът ви върви към провал.
Ти ,естествено, си го осъзнала, но той узрял ли е да осъзнае това и може ли да игнорира тяхното отношение към теб?
Далече, това е спасението!!!! Вече започвам така да мисля ,не знам какво друго мога да направя!
Колкото по-далече и колкото по-малко контакти, толкова по-добре.
Няма смисъл повече да се занимаваш и обясняваш, след като така са се стекли нещата и срещаш такова отношение.
Казваш, че му промивали мозъка - това вече не е добре, защото дори да прекратиш всякакви контакти с тях, той им е син и няма как да спре да ги вижда, но явно е мекушав или прекалено емоционално зависим от маминка, след като толкова лесно се поддава на манипулации и настройване от нейна страна.
Мисля, че си заслужава да помислите евентуално за преместване в квартира, намираща се по-далеч от тези хора или да се върнете, ако може във Варна, щом казваш, че като сте живеели далеч от тях, не сте имали такива проблеми. Иначе така, като сте близко, той постоянно е изложен на настройване и обработка, явно му е трудно да отстоява позициите си, а може би умишлено предпочита да не се поставя между чука и наковалнята, понеже това предполага голямо напрежение, и се иска характер и доблест, които не всеки ги притежава.
Честно казано, в такова положение, каквото описваш, изключително много бих се засегнала от неговите реакции, много повече от тези на чуждите хора - свекърви и подобни. От това, че не отстоява собственото си мнение, че позволява такова нагло вмешателство, че не защитава жена си.
Месят се родителите само когато могат. Аз бих прекъснала всякакви контакти при такава ситуация - какви разговори с хора, които оплюват теб и детето ти 
Как изобщо им се обясняваш на такива хора. Пълен игнор. Не бих ги и поздравила, нито гостувала, нито погледнала. И наистина най-доброто е да се иде в друг град.
Как изобщо им се обясняваш на такива хора. Пълен игнор. Не бих ги и поздравила, нито гостувала, нито погледнала. И наистина най-доброто е да се иде в друг град. 
Имаш проблем с мъжа си, не със свекърите си. Те са свободни да не те харесват и да си приказват каквото искат. Мъжа ти е този, който ти дължи отношение и който е редно да те защити, когато някой те напада. Говори с него, не със свекърите си и му обясни какво трябва да е поведението му на съпруг и глава на семейство. Ако не може да се държи като зрял мъж, който не се подлага на манипулации, зле за него.
Според мен един човек, за да не се намеси да защити половинката си е или защото го е страх да се конфронтира с "мама" /т.е да не нарани чувствата й, пък жената кучета я яли/, или не уважава достатъчно половинката си.....или и двете.
Според мен един човек, за да не се намеси да защити половинката си е или защото го е страх да се конфронтира с "мама" /т.е да не нарани чувствата й, пък жената кучета я яли/, или не уважава достатъчно половинката си.....или и двете.
Постави му ултиматум, или е с теб или с майка си. Всичко друго, губене на време и хабене на нерви. Не подлагай детето си на такъв тормоз. Мъже много, детето и ти сте си единствени. Аз така постъпих (макар и без дете), и да ти кажа намерих мъж, който да ме обича и оценява каквато съм. Сега като гледам назад, и се чудя защо съм си хабила нервите. 
Имам подобен проблем, но не намирам решение! Когато става въпрос за моите родители аз отивам обяснявам им караме се ако трябва и всичко приключва, но когато мъжът ми трябва да каже нещо все едно си е глътнал езика... мама и тати явно са им много важни на мъжете и изпитват страх да не ги зарежат след скандал ! Нямам логично обяснение за това но като съдя и по баща ми - 90 % от мъжете са такива..
Според мен проблемите ти със родителите произтичат от факта, че имаш дете от друга връзка. Българското общество в голямата си част не е дорасло да приеме, че мамин златен без деца си е взел жена с дете.
Извинявай за искреността ми. Просто споделям какво мисля. Но ти си пази нервите доколкото можеш. Успех.
Дай боже ние да не се месим в живота на децата си.
Аз също много съм страдала от намесата на роднините във взаимоотоношенията с мъжа ми. Вече не ми пука.
Извинявай за искреността ми. Просто споделям какво мисля. Но ти си пази нервите доколкото можеш. Успех.
Дай боже ние да не се месим в живота на децата си.
Аз също много съм страдала от намесата на роднините във взаимоотоношенията с мъжа ми. Вече не ми пука.
Деси, аз съм сама с дъщеря си, ако някога срещна човек, с когото се обичаме - чудесно. НО ако някой си позволи да говори срещу мен, камо-ли срещу детето ми и мъжът до мен да не ме защити, този последният е аут. На секундата! Никаква любов, чувства, емоции и прочее не са по-силни от любовта към дъщеря ми!
Поддържам мненията, че виновникът е съпругът ти, я го шамаросай (в преносен смисъл, разбираш ме надявам се), пък може и да се освести. Т.е. понякога след як шамар отсрещната половинка се осъзнава (било заради родители, ревност, и т.н.). Искам да кажа, че една мисъл, която, колкото и да е банална е вярна "Едва, когато човек загуби нещо започва да го оценява". А пък ако е от типа, "кон с капаци", толкова по-добре за теб - няма да си първата, нито последната отгледала сама детето си, така понякога е по-добре. Колкото и да го обичаш, можеш без него, ще боли, ще боли и ще мине. Всъщност сега не те ли боли? Според мен твоето спокойствие е много по-важно. Мислиш ли, че детето ти ще е щастливо с нещастна майка?
Поддържам мненията, че виновникът е съпругът ти, я го шамаросай (в преносен смисъл, разбираш ме надявам се), пък може и да се освести. Т.е. понякога след як шамар отсрещната половинка се осъзнава (било заради родители, ревност, и т.н.). Искам да кажа, че една мисъл, която, колкото и да е банална е вярна "Едва, когато човек загуби нещо започва да го оценява". А пък ако е от типа, "кон с капаци", толкова по-добре за теб - няма да си първата, нито последната отгледала сама детето си, така понякога е по-добре. Колкото и да го обичаш, можеш без него, ще боли, ще боли и ще мине. Всъщност сега не те ли боли? Според мен твоето спокойствие е много по-важно. Мислиш ли, че детето ти ще е щастливо с нещастна майка?
И аз мисля,че причината да не те харесват родителите му е ,че имаш дете от предишна връзка.
Явно са хора с остарели разбирания и ще правят всичко възможно да ви разделят.
Вината на съпруга ти е голяма,защото им позволява да се месят в брака ви.
Той е човека,който трябва да ги постави на място.
Най-добре е да се преместите по-далече от тях.
Явно са хора с остарели разбирания и ще правят всичко възможно да ви разделят.
Вината на съпруга ти е голяма,защото им позволява да се месят в брака ви.
Той е човека,който трябва да ги постави на място.
Най-добре е да се преместите по-далече от тях.
Смятам,че всички коментари по отделно са вярни и описват парченца от пъзела.Момчета отгледани от мама ,че и две без ролята на мъж водят до проблема децата да не могат да бъдат мъже,съпрузи и глави на семейства защото не са научени на това нещо.Смятам,че проблема е в мен ,защото не съм отстоявал мнението си ,желанията си и избора си.,но според мен и имам проблем с това как съм възпитан за което са отговорни родителите ми.Като не са ме научили те ще трябва да се науча сам ,дайте съвет ,не искам да губя семейството си.Това са думи и мнение на съпругът ми.