ЕЛП 49 -- Сезонът на дилемите

- Кой чука в тоя късен час?
- Аз чукам – каза Зомби.
- Върви си, че ща фрасна аз!
- Фрасни ме – каза Зомби.
- Аз имам антизомби кит.
- Ми, имай – каза Зомби.
- Май ще си тръгнеш ти набит…
- Шси тръгна- каза Зомби.
- Бе ти си бил голЕм дебил!
- Дебил съм – каза Зомби.
- И гледам, май че си препил.
- Препил съм – каза Зомби.
- Ракийца нейде ли шльокнА?
- Ракийца – каза Зомби.
- И също малко водка, а?
- Ми, малко – каза Зомби.
- Че и на бира ми лъхтиш.
- На бира – каза Зомби.
- Бе, виж се, ти едва стоиш!
- Едва, я – каза Зомби.
- И май си станал за резил…
- СтанАл съм – каза Зомби.
- Обувките си си затрил.
- Затрил съм – каза Зомби.
- Ще кажеш ли защо дойде?
- Ще кажа – каза Зомби.
- Ми, хайде, бързо казвай, де!
- Да, бързо – каза Зомби.
- Е що увърташ, а кажи?!
- Увъртам – каза Зомби.
- Ща фрасна! Ай, че ми се спи!
- Почакай – каза Зомби.
- Започваш да ме нервиш яко…!!!
- Едни чепици дай, ма, како!

В тревата на една зелена полянка
Ники поседнала на шарена сянка,
снагата пристегнала с модно коланче,
от сини мъниста си ниже герданче,
кръшни ми песни тихичко пее,
вятър в косите й лекичко вее,
лекичко, да, но замята полата,
тъй закачливо, чак над бедрата.
Ей го насреща млад юнак иде
на Ники краката отблизо да види,
и хем ги заглежда, хем сам си приказва:
- Какви ми ти краци таз тука показва!
Вретена същински, пък нежни, пък бели,
май слънчице скоро не са те видели,
И как е заметнала крак върху крак!
Обзема ме май нечовешки мерак…
Да ида ли близо самичък не зная,
но що пък със нея не се запозная…
И свърна от пътя той леко надясно
(усети, че в дрехите стана му тясно)
пък ръшна в тревата и ей го при Ники,
засукал в главата си мисли велики.
Дискретно прокашля се, после й рече:
- Пладне сега е и слънце напече,
свали си, девойко, надолу полата,
че жегата мож ти изгОри краката.
Мен викат ме Генчо и аз съм сладкар.
На торти и пасти направо съм цар.
И тежките клепки си Ники надигна,
погледна към Генчо, кокетно примигна,
косата заметна зад кръшното рамо
(за обич и ласки създадено само)
Пък рече му: - Слушай, не съм от ония!
Да бъдем наясно, не искам да крия.
Недей да си мислиш, че твоите пасти
у мен ще събудят невиждани страсти.
А торти, бонбони, сладкиши и крем
да знаеш, че с тях ме загуби съвсем.
Изобщо на сладкото аз не налитам.
Виж, купи салата редовно омитам.
Затуй съм такава мома-гиздосия,
затуй кат лозница снагата си вия.
От думите той не смути се съвсем,
Приглади с ръката си тежък перчем
И каза: - Градина аз имам една
и в нея растат зарзават и цветя.
ела, щи нарежа аз свежа салата –
от лук и марули, и два-три домата,
и зеленце имам, и репи, спанак…
- Усещам, че май ме обзема мерак –
Помисли си Ники, - но не за левента,
а за салатка от лапад с листенца от мента…
Къде ли е тая въпросна градина?
И що да не взема натам да намина?
Шсе правя на лесна, в ръкав ще се кискам
и той шси помисли, че много го искам,
ала докопам ли аз зарзавата,
ядове много шму бЕре главата…

Рано сутрин, от зарана
Пуцът работа захвана.
Първо Туитър да отвори -
Норман с кой ли си говори?
После в tumblr поглежда
с мътен поглед и с надежда
нова снимчица да зърне,
арбалета да прегърне.
Facebook следва по реда си.
Здраво впряга тя ума си
шерва, лайква, коментира,
пуста работа - не спира.
Идва ред на bg-mamma.
Първо - да навакса спама.
Тъкмо въздух да поеме
следва ново тежко бреме -
нова серия, две, три...
Без субтитри са, уви.
Най-накрая, изморена
вади биричка студена.
Работата няма край,
трудовак е Пуцът, знай.

Влиза бодро Ангелина:
- Банда, рекох да намина
празника да честитя.
ето, нося ви яйца –
боядисвах ги самичка,
украсих ги със тревичка,
налепих им и картинки
на цветя и животинки,
тъй красиви ги направих,
но... да ги сваря забравих.
- Още по-добре! – и Злата
си намаза с тях косата.
- Те за маска са чудесни,
леле, даже са и пресни!
Ся като ще лъсна косъм!
Ш’зема да се изтипосам
на един портрет над бара –
куп клиенти ще докара!
Ваня прави изявление:
- Вижте, що за поведение?!
Бива ли така, кажете!
Я веднага ми сипнете
тука в тая празна чашка,
че главата ми се лашка
от тотално недоспиване.
Ще лекувам със напиване.
Пуци мрънка, влачи краци:
- Как преядох с козунаци -
пухкави едни, домашни,
казвам ви – направо страшни!
Със препечени корички
и със много захар всички,
със стафидки и с локум...
Олеле, загубих ум!
Нося тука и на вас
да не преяждам само аз.
Влита през вратата Атти:
- Ето, нося ви домати
аз от моята тераса.
Био зеленчук това са.
Стигам аз до заключение:
архитектурното решение
за платформа със саксии
и лъщящи тенекии
с посадени зарзавати
е чудесно! – рече Атти.
Ето Саркът иде с каска
и на кръста със препаска
със затъкнати пищови.
- Тия тука са ми нови -
тупа гордо тя кобура, -
ако почне да се щура
зомби някое насам
ще го гръмна както знам!
Във ръцете със паница
тича-тича и Светлица:
- Вкусна супа сготвих днес.
Ох, дори не спах нощес,
самодивски билки сбирах
и до изгрев ги сортирах.
Викам „Ще ги сложа в супата
и ще занеса на групата –
да са здрави и красиви,
алкохолно издръжливи”.
Мячик влиза със тавата
и на масата я мята:
- Цяло агне ви опекох.
Тъй де, оня ден си рекох
празник иде, ще се шета.
То не може със шишета
само да се отпразнува.
Как така ще се гладува?!
Майката му е в  мезето
инак даваш на заето.
Лате носи пет букета,
от жълтурчета венчета,
жизнерадостно подскача
и със всички се закача.
Брей, каква е веселушка,
как със дружките се гушка!
И веднага си признава:
- Работата е такава,
че за празника голям
хапнах гъбки на тиган,
бяха сини и червени,
даже имаше зелени.
И не знам какво ми стана –
радост страшна ме обхвана.
Добри със компот от дренки
(едри, сладки и червенки)
се разхожда във ръката,
щото я боли главата –
три поредни дни с метлата
пъба чистила, горката,
и прозорците измила,
а и склада заредила
с десет реда бъчви нови
и суджуци на подкови,
алкохолец, благинки,
та купонът да върви.
Роза се прозява шумно,
мига, мига, гледа умно,
май че я тресе и треска.
- Ужас, пак не спах нощеска,
толкоз много песни пях,
себе си почти приспах,
а фъстъкът се кокори
и на бебешки бърбори,
хич не го интересува
днеска че ще се празнува.
Недоспала сутринта
спретнах баница една.
Цяла нощ костюм избирала,
като зайче се маскирала
виж – Сесилия се смее
и със бузки руменее.
- Хапнах супа от коприва,
вижте колко съм скоклива!
Имам заешки ушета,
и мустачки, и крачета,
моркови си нося в коша
и маруля хич не лоша,
вкусен морков, зеле свежо,
почвам бързо да ги режа
и след миг от зарзавата
ще ви спретна аз салата!
- Аз ви нося немска бира -
казва Гея и се спира
във ръцете си със касата,
после слага я на масата.
- Лично аз я бутилирах
и до тук я транспортирах.
Ароматна и пенлива,
в златни цветове прелива.
Стига вече излагация!
Да направим дегустация!
Криста радва се и хвали:
- Тъй добре сме се събрали!
Масата е наредена,
бирата е изстудена,
песни, танци, има всичко,
ала гложди ме едничко
нещо и ще споделя:
тъй е хубаво така,
сбрали сме се край софрата
и е яка веселбата,
а Великден е в годината
сал един път. На дружината
искам да предложа аз
нещо важно в тоя час:
дайте вместо да умуваме
всеки месец да празнуваме!
Софи шета пък зад бара,
трупа чаши на камара.
- Хей, излагате се вие!
Много малко тук се пие!
Как така не ви е срам
даже и сама не знам.
Днес е празник – светъл, драг,
също е и повод благ
да си проведем лечение
с алкохолно изпарение.
- Аз, да си призная, хора,
имам пролетна умора
и без никакво съмнение
се нуждая от лечение.
Руйно винце ми сипнете
и ракийка донесете,
биричка пенлива може
още тука да се сложи –
ще редувам водка с нея
та дано да оздравея. –
Каза тъй Лоана бледна
и край масата приседна.
А пък Фейчето приглася:
- Чудни лекове това са!
Превантивно ще ги взема
против кашлица и хрема.
Печеното агне също
аз не смятам да го връщам,
а и козунака дайте,
хич не ми се тука майте.
Здравето си в този час
почвам да опазвам аз.
Хванала в ръка метла
Нели мрънка си така:
- Ей, какви сте хора, значи!
Всичко е в трохи. Мърлячи!
Локви бира, пръски джин,
как пък не видях един
съвестно да си смете!
И ще ми празнуват те!
После тука до нощите
аз след тях ще да замитам
и ще бърша със парцала...
Да се бях поне наяла!
Тука аз докато мия
всичко ще изплюскат тия!
Ники радостно танцува,
всички от сърце целува.
- Аз за нищо нямах време,
но ако се разбереме
песен ще да ви изпея –
ще се влюбите във нея.
Тя ще е със ритми звънки
за пожарникар без дънки,
с който цяла нощ във бара
потушавахме пожара.
Куркума щастлив примига,
с радост чашата надига:
- Вино шипково донесох,
вкусни питки ви омесих,
снощи малко се улисах
и сценарий аз написах
за културната програма
(без култура празник няма!):
почваме с хорце, народе,
него Ванчето ще води,
с нея ще потропват Златето,
Мячик, Гея, Роза, Латето;
после с кръшна ръченица
ще се включи и Светлица,
бяла кърпичка ще вее;
Анги песен ще изпее
за Великден и яйцата;
Нели пък ще се премята
в салто като мажоретка,
ще примигва кат кокетка,
а пък Криста по кюлоти
ще разучи свойте ноти
и тромпета ще надува;
Фейчето ще марширува,
сякаш че е на парад,
а Сесилия отзад
стихове ще рецитира
за мезета и за бира;
със чадърче от дантела
и със сламена капела
Ники пък снага ще вие
и от бъклица ще пие
(но да бъде артистична!...
може малко неприлична...);
после весела-засмяна
ще приветстваме Лоана:
гатанки ще ни задава
и награди ще раздава,
а след нея от сърце
ще походи на ръце,
челни стойки и шпагати
ще ни демонстрира Атти;
аз по гащи пъстри, тънки,
пък ще карам летни кънки
и ще обикалям вред,
ще раздавам сладолед,
пируетно ще подскачам
и значки ще ви закачам;
Софи смешки ще разкаже,
фокуси ще ни покаже,
после Саркът ще жонглира
със бутилките от бира
и ще й помага Пуци –
да не станат сакатлъци
тя ще съблюдава строго,
а на края Добри с много
вицове ще ни разсмива
и от смях ще се залива
тая цяла кръчма наша.
Вдигам тост, пълнете чаша:
ха да бъдем живи, здрави,
нека злото ни забрави,
тука все да се събираме,
всичко да си дискутираме!