Колко дълго отнема на разбитото сърце да си събере парченцата?

Ще ти мине, бъди сигурна
Друг е въпросът, че вероятно с твоя мъж нещата вече никога няма да са същите.

Последният път боля адски много..дотолкова, че почти бях се затрила от лицето на Земята и защото трябваше аз да си тръгна.
Няколко месеца имах чувството, че кръв ми капе ежедневно от сърцето..Но същевременно трябваше да си седна яко на задника, за да изплувам и взема сама живота си в ръце.
Та..един ден си казах, че няма от какво повече да ме е страх и трябва да опитам (дали да си спася бизнеса сама или да си търся нова работа), и че дори и да се проваля - пак ще си търся работа после.
Та..се заринах в работа.. И понеже вече всичко зависеше от мен и носех пълната отговорност за всичко - мислех само за това и се учех в движение.
1 г. по-късно бях буквално "горе на черешата" - от това, че успях, че започнах нов, чудесен живот и дори, че срещнах бъдещият си съпруг. Пълна еуфория.. Дори едно леко злорадство имаше..
Мислех, че съм го преодоляла напълно..
След време осъзнах, че просто лошите спомени много са избледненли (защото имахме тежка и насилствена раздяла) и се връщат лека полека хубавите..И ми се свиваше периодично сърцето..
Обаче - знам, че сега съм в пъти по-добре и че имам до себе си човек, който истински ме обича, цени и тн.. Живея спокойно и уверено, детето ми е щастливо и тн.
И пак боли понякога.
Но е друга болка - защото знам, че аз съм различна след всичко това и че нямаше как да съм щастлива с него.
Може би ключът към болката е в това да осъзнаеш, че е било за твое добро и че си направила правилният избор. Дори да е тежък и болезнен - след него винаги идва по-добро..

Да, всички знаем, че всяко нещо, което ни се случва (и най-вече лошото) е урок и че после ще изгрее слънце. Обаче понякога болката в момента е по-силна от вярата в бъдещето. 

Знам..))

Обаче точно в това е ключът - вярата. И не в бъдещето, а в себе си..
Защото щом нещо е приключило, значи не е било твоето.

Още нещо - болката означава, че се съпротивляваш на промените, които са настъпили.
Ако изпитваш болка, това е белег, че устояваш.. Колебаеш се да се отпуснеш.
Винаги тези, които се съпротивляват, изпитват най-голямо страдание. Колкото повече се съпротивляваш, толкова болката упорито остава. Колкото повече се съпротивляваш на определено нещо, толкова повече се повтаря една и съща ситуация...

Точно! Ако нещо е приключило, значи никога не е било твое! Напълно подкрепям! 

Според мен, не е важно колко време боли. От сърдечна болка никой не е умрял, а как реагираме. Ако ни стимулира и не ни пречи да си продължаваме живота, нека да боли, голям праз. Но ако животът ни е он холд и само страдаме, тогава трагедията е голяма. Може би съм прекалено прагматична, но нямам проблем да ме боли ако ще сто години, ако съм продължила с живота си и ми се е отразило градивно. Нека си боли. На мен не ми пречи, напрти, извисява.
Мен най-дълго ме е боляло година, но не съм спирала да живея барабар с болката. А бях и отслабнала!

Разбира се, говоря само за любовна мъка. Има други ъки, с които нямам ресурси да се справя и не искам да ме застигат.

Има известна връзка с възрастта според мене. На младини наистина вярваш, че може да умреш от любовна мъка. След това си знаеш, че не се умира, но трябва да мине време. Не че боли по-малко.
В онази песен на Стефчо Данаилов беше казано чудесно “А колко е страшно да бъдеш разлюбен... на 40 години...Без болка, без магия, без сълзи, и знаеш, че не умираш...“

... и знаеш, че не умираш ... 

мацки усмихнете се!!!не плачи вихрогонче. Минава, наистина. Ето виж повечето момичета в темата са намерили любовта. На мен EXQUISITE ми е пример!

    

Споко, ОхАман    Моето сърце е цяло 

П.П. Просто е цялото в кръпки, горкото...   

е, то съвсем без хич все едно не си живял...

Дължината на болката е пряко свързана с новите/свежи/интересни занимания с които се заемаш.

Е, това може би за мъжете е вярно. Жените, когато са влюбени "летят" и се занимават с 100 неща и всичко им спори.
Иначе , ако е разбито сърцето и на 2места да работят- не помага особено.

По- принцип, аз обичам да съм наясно със ситуацията и ако един човек не иска да е  с мен и го покаже/ каже/ по някакъв начин, приключвам много бързо с "разбитото сърце" и любовта.
Разбира се , понякога /90%  / - увъртат, но някак си имам талант да изкопча каквото ме интересува.
Горе- долу 5, 6 месеца може някой да ме върти, но разбера ли - за 1 ден любовта ми се превръща от любов в омраза. Ненавиждам недостойни мъже!

Скоро срещнах една фраза в нета- "Мълчанието също е отговор". Тъй- че не си заслужава да се страда дълго, пропускат се други съществени неща.

Между другото тези разсъждения важат с пълна сила и за ММ. Точно наскоро от негово  решение зависеше връзката ни.

Ъъъ, значи жените страдали и не помагало нищо, а ти приключваш бързо и си жена? 

Да. Явно съм правена за момче. 

Но между другото съм срещала и други жени като мен -  рядко е, но не е като да го няма .