За неумението да се чете с разбиране също стана въпрос вече. А то е в основата на всичко. Разчитат на готови, налети с фуния, знания - някой да им сдъвче информацията и да им я даде в концентриран вид, а не сами да стигнат до нея.
Ако попитате някой пенсионер - ще ви изрецитира няколко стихотворения и ще ви разкаже подробно няколко урока, които е учил преди повече от 50 години. Ако попитате едно дете какви предмети е имало днес, сериозно ще се затрудни да ги изброи, камо ли да разкаже за какво се е говорило в час. Просто са залети от водопади информация, с която не могат да се справят сами. А няма и кой да ги научи.
Крайно време е образованието да се реформира, ама не само в отчетите на поредния министър, а кардинално. Да се преустанови практиката на зазубрянето на факти, а да се научат децата къде и как бързо да намерят нужната им информация. Науката се развива със страшни темпове, невъзможно е човек да следи дори една област, камо ли пък всичките. Затова, според мен, най-важната задача на училището е да научи децата да мислят, а информацията сами ще си я намерят, когато им потрябва. Училището да даде стабилните основи, върху които да се надгражда.