Би могло, но пък никак не се връзва с неговите реакции - как така ме оставяш на приятелката ми, не съм ли ти важен, не се ли интересуваш от мен....
Ми обидно е, кукумицинке. Майка му е, единствен родител, иска му се да е част от живота му, а не да го прострелва в сърцето с "все ми е тая, дали ще съм на сватбата ти". Ако твоята майка ти го каже, как ще го приемеш? Има някаква граница между "бъди самостоятелен" и "все ми е тая, прави си каквото си знаеш". Човек има нужда от родител и на по-късна възраст, за съвет или просто като убежище.
Някои родители много фино подпъхват идеите, не така направо, както ги написах - ако ги каже направо, той ще се задърпа, но може с памуче да ти вадят душата и от дете да те навикнат. Но и той си пише:
Заради това разочароване си мисля, че стилът ѝ на общуване хич няма да е лесен. И за детето не е лесно да чува непрекъснато от единствения си родител какво разочарование е. Става един казан от емоции.