Отношения между майка и син

Ми обидно е, кукумицинке. Майка му е, единствен родител, иска му се да е част от живота му, а не да го прострелва в сърцето с "все ми е тая, дали ще съм на сватбата ти". Ако твоята майка ти го каже, как ще го приемеш? Има някаква граница между "бъди самостоятелен" и "все ми е тая, прави си каквото си знаеш". Човек има нужда от родител и на по-късна възраст, за съвет или просто като убежище.

Някои родители много фино подпъхват идеите, не така направо, както ги написах - ако ги каже направо, той ще се задърпа, но може с памуче да ти вадят душата и от дете да те навикнат. Но и той си пише:


Заради това разочароване си мисля, че стилът ѝ на общуване хич няма да е лесен. И за детето не е лесно да чува непрекъснато от единствения си родител какво разочарование е. Става един казан от емоции.

Виждала съм и аз много неща, затова казвам да се види случая от човек, който разбира и може да помогне. Каквато и да е причината за всички тези неща, които е написал авторът той има проблем. Написаното не е ок и не вещае нищо добро за бъдещето.
А вдовици, разведени жени, които пренасят проблемите си върху децата има много. Има обаче и много деца, които интерпретират нещата по определен начин, поради възрастта, обстоятелствата, свои черти някакви, да го кажем по-общо, травмират се прекалено и през тази призма светът и хората в него изглеждат ужасни. А може и да са ужасни наистина. Просто ние няма как да знаем и ми се струва, че за човек с такъв тип драма няма как и да сме полезни. Все пак тук всеки от нас, независимо какво друго назнайва, може да е в качеството си само на един страничен човек, който и почти не разполага с информация. Да ставаше дума за обикновените проблеми, за които тук най-често се говори всеки може да е от полза. Ама в случая, не мисля, че така ще стане.
Ако майката е отровна в случая като го критикуваме бетонираме отровата и. Ако е той подхранваме правото му да вреди.
И това ей така го казвам, естествено, никой от нас не носи отговорност за последствията от добронамерените си мнения в един анонимен форум.

Струва ми се, че и ти тълкуваш доста свободно: "тя им казала че пари няма и че както ние младоженците решим така да си я направим и ако решим да я поканим ОК ако не пак ОК било за нея"

Това не значи, че ѝ е все тая, а просто, че ако честта да има някакво централно място в церемонията зависи от това дали ще даде пари, няма как да стане. На майка ми, ако ѝ кажат подобно нещо ("за сватбата като я питали родителите на приятелката ми дали няма да се включи с някой лев ) родителите на половинката ми, сериозно бих се обидила на тях за подобно изнудване и още повече на половинката ми, че ми го казва на мен и се съгласява с подобно държане. Имам доста сериозни подозрения що за хора може да поднесат подобно нещо на майка, която е в очевидна финансова невъзможност, и никак няма да се изненадвам, ако и други подобни дебелооки прояви има бъдещата снаха, които са довели до известна студенина в отношенията на бъдещата свекърва с бъдещата снаха и бъдещите тъстове. Защото, съгласи се, ако проблемът наистина беше в асоциалността на майката, нямаше в началото да си говорят нормално и после да се сговнясат нещата, а щеше да има трудности поначало в комуникацията със снахата: "Като се запознаха с приятелката ми в началото си говореха но поради асоциалното си поведение майка ми просто незнае как да се държи с непознати".

И всъщност, много от тълкуванията на автора за постъпките и действията на майката изглеждат нереалистични.

С това изчерпваш темата.


Възможно е да тълкувам свободно, но ми се струва, че за нормално се приема родителите да присъстват на сватбата, а не да са ОК с това, че няма да присъстват. Даже ми се струва, че за българските традиции е сериозен удар умишленото отсъствие на родителя и води до клюки и одумване. Доколкото разбирам, не става дума за централно място, а въобще за присъствие. Някак много странно изказване, в семействата обикновено даже не се обсъжда поканването на родителите на младоженците, присъствието им се подразбира.

Въпросът към майката за това, дали ще се включи с пари от страна на тъстовете не ми се вижда обиден. Предполага се, че са се срещнали сватовете насаме, говорили са за предстоящата сватба и са уточнили и този въпрос. В някои краища на България е прието родителите да заплащат част или целите разходи. Те едва ли са толкова запознати с финансовото ѝ състояние, има хора, които пазят спестявания за тази цел, или взимат заеми/продават ниви. Има и традиции кой какво купува, които се спазват по някои места. (Пиша теоретично според това, което съм чела по форуми и сватбени теми, нашата сватба сами си я платихме.) Не ми звучи като изнудване, а като да събират информация как да си направят сметките.

А каква е причината за развалените отношения между майката и приятелката можем само да спекулираме. То за всичко спекулираме, де, ама за това съвсем няма информация. За мен единствената "сламка" е, че майката няма приятелки, което ми навява мисли за проблеми с общуването.

Айде, сега, 30-годишни магарета, прието било според традициите да им се плати сватбата... Тя и да не е била ОК вътре в себе си да не присъства, ако е деликатен човек, едва ли би настоявала да присъства, след като те буквално обвързват присъствието ѝ с финансова подплата. Обидно е, да, подобен въпрос. Нали нищо уж не искали младите да им плащат родителите, така твърди авторът - би трябвало да са казали пред родителите, за да се избегнат подобни изнудвания. Щото нали се сещаш, че нямаше да смеят тъстовете да питат нямало ли да се включи с някой лев.

За приятелките дали има майката - пак е мнение на автора. Очевидно е имала поне една, която авторът е замесил твърде много в работи, които не я засягат. Ти как си представяш аз да съм ти приятелка, ти да имаш син и бъдеща снаха, която не харесваш по някаква причина, и той да ме накара да те убеждавам да сте едва ли не първи дружки с въпросната снаха, особено ако ти въобще не си повдигала въпроса пред мен за взаимоотношенията със сина ти и снахата, а аз те агитирам, очевидно тенденциозно запозната с някакви факти от трето лице. Колко време ще издържи подобно приятелство?

Идея си нямам - всякакви хора има, някои са традиционалисти, има и по-семпли, нетактични и несъобразителни, които не са злонамерени. Как да знаем за какви става дума и как е протекъл разговорът.

Приятелката на майката е направила грешка да си вре носа в чужди работи. Не ѝ е виновен авторът, тя сама се е съгласила да се намеси и сама е оакала приятелството. Честно казано вместо да отрежа приятелството бих се замислила над казаното. Синът ми си е избрал жена, а аз още отпреди сватбата да се смразявам със снахата - вижда ми се долна работа. Той си я е избрал, бих се намесила със съвет само в много крайни случаи - зависимости или психични проблеми, и пак топката остава у него. Според мен така правят възпитаните хора и преглъщат антипатиите, вместо да правят циркове.

Изобщо не ѝ е виновен авторът:

"Тогава с помощта на една баба която все още й беше приятелка се опитах да вразумя майка ми и неколкократно  и казах че може да се сърди на който си иска само да не е на приятелката ми и нейните родители"...

Сериозно - ще я вразумява и ще ѝ казва на кого да се сърди? И то при условие, че майката въобще не се меси в отношенията им, просто се е отдалечила. Неколкратно се е давало тук като съвет, че вместо хората да се дърлят и дразнят със свекърите и снахите, е по-добре да ограничат контактите до минималното, а авторът изисква, видиш ли, майката да не се сърди на хората, на които той ѝ заповядва. Аз лично на себе си не мога да заповядам да харесам човек, когото не харесвам, нито пък да нямам някакви отрицателни емоции. Мога единствено да контролирам външната проява и да избягвам контакти, което и майката очевидно прави. Дълбоко се съмнявам, че останалите хора го могат.

Всъщност разговорът за въпросните пари как точно е протекъл, не е чак толкова важно. Но ключово е отношението на автора към въпросния разговор - та той е човекът, който най-добре знае колко е неуместно и е наясно колко е зле финансово майка му и че няма скътани пари под дюшека или ниви, които да продаде, за въпросната сватба.

На 90 процента съм сигурна , че финансовият фактор много дразни нашият автор.
Ако не беше така , щеше да напише нещо от рода на : "Майка ми се държи много студено към мен, помагал съм й когато е имала нужда, но отношенията ни са хладни, дайте съвет! "
А той на всяко трето изречение споменава за пари или финансова помощ. Явно е очаквал тука всички да запеем в хор : "Браво, браво ! Ти си я издържал , пък тя неблагодарницата ... "
Пари , командване, зависимост ... А ако не го беше яд, че тя не иска да участва финансово в сватбата, изобщо нямаше да го напише. Нямаше да го спомене дори. Явно този факт го човърка. Сигурно знае, че има някакви скътани пари или спестявания и се дразни, че тя не желае да ги сподели.
Повече от очеизбодно е, че финансовият фактор го дразни.
Може и наистина майка му да има кофти характер, особено с възрастта при някои хора характерът става адски непоносим, но е късно за промяна.
А това, че свекърва не харесва снаха си - нищо ново под слънцето.  Сигурно 1 процент от свекървите и снахите са в истински добри отношения и си симпатизират. Останалите просто лицемерничат и се уважават, защото нямат избор. А крайните случаи - мразят се без да се прикриват.

Само първият пост видях и мисля, че няма как да е написан от мъж  .

За мен тази майка е манипулатор на 100%, може даже да не е имало никакво насилие, просто мъжът ѝ да е избягал от нея, затова да е разведена. Много от описаните неща са ми до болка познати от моята "родителка", а за такива хора сме говорили доста в  тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=686117;topicrefid=20

Говорили сме, да, затова и се включих тук. Иначе по дребнобитовите лични драми нямам какво да кажа.

Не винаги при неразбирателство и липса на правилна комуникация в семейството, става въпрос за отровни хора и отровни отношения. Понякога просто единият си е леке, без това задължително да се дължи на травми в детството и емоционално насилие над крехката му душевност.

Естествено, че не винаги. В повечето случаи не става дума за това.  Ама когато става дума за това също всички казват, че това са нормални неща, а не са. Цитираните тук не са нормални за мен.

Не знаеш какви мъже се навъдиха. 

Свободните ти съчинения въобще не се връзват с факта, че и след развода и смъртта на бащата майката е поддържала отношения с вече бившите си свекъри и е пращала детето си при тях редовно. Реално родителите са много по-склонни да вярват на децата си, отколкото на половинките на тези деца. Трябва много да сгафи въпросното дете, за да предпочетат да застанат на страната на чуждия човек, който не им е кръв.