Май имам нужда от психолог...
Напротив, има. Хвърли един поглед на предишните ѝ постове и ще се убедиш.
- Публикувана: 5 фев. 2017, 03:41 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2017, 02:19 ч.
Страхувате ли се от неизвестното бъдеще?
Нямаш нужда от психолог .
Напротив, има. Хвърли един поглед на предишните ѝ постове и ще се убедиш.
Определено имам нужда от такъв, а дали е горкият психолог... Може би да, но има ли нужда от такива коментари. Не всички хора са едни и същи и не всички са студени и самоуверени, аз не съм и поне това не ме е страх да си призная. И да, може би трябва да погледна реално на нещата-приятеля ми не ме обича, както бих искала и най-вероятно просто не ме обича, макар че ми помага много и иска да правя това, което обичам и все пак това не означава явно нищо. Нещата са прости, просто аз не искам да ги приема.
Разбирам те
Често се чувствам така
Явно сме млади още и може би е истина, че сме жертва на средата. Всеки очаква нещо, очаква се от нас да сме успешни, да сме щастливи според нормите. Може би се чувстваме прекалено притиснати, че ТРЯБВА да сме щастливи, да сме добре в кожата си тук и сега.И започваме всячески да търсим как да го постигнем това, тук и сега. И колкото повече се опитваме толкова повече не успяваме... и се чувстваме не на място, изгубени, подтиснати, съмняваме се в себе си.
Като да се въртииш в кръг е.
И аз избягвам да говоря с някого за нещо което ме притеснява....защото ме е страх от отговора. Сигурно съм пъзла.
Иначе реално погледната, ако наиситна нямаш никакви сериозни проблеми (здравословни най-вече) знай, че останалото ще се нареди някак.
Често се чувствам така
Явно сме млади още и може би е истина, че сме жертва на средата. Всеки очаква нещо, очаква се от нас да сме успешни, да сме щастливи според нормите. Може би се чувстваме прекалено притиснати, че ТРЯБВА да сме щастливи, да сме добре в кожата си тук и сега.И започваме всячески да търсим как да го постигнем това, тук и сега. И колкото повече се опитваме толкова повече не успяваме... и се чувстваме не на място, изгубени, подтиснати, съмняваме се в себе си.
Като да се въртииш в кръг е.
И аз избягвам да говоря с някого за нещо което ме притеснява....защото ме е страх от отговора. Сигурно съм пъзла.
Иначе реално погледната, ако наиситна нямаш никакви сериозни проблеми (здравословни най-вече) знай, че останалото ще се нареди някак.
Здравейте, напоследък съм доста активна във форума, дано не съм ви досадила, но имам някои притеснения и повече страхове, отколкото вълнувсщи трепети относно това как ще се развие животът ми оттук нататък...
Може би, защото съм на такава възраст, на която смятам, че би трябвало вече да съм ориентирана какво точно искам и като цяло знам, но адски много ме е страх как ще се развие живота ми. Абе да си кажа направо - много съм неуверена в себе си и нямам никакво самочувствие... Зад студената маска пред непознатите се крие едно малко изплашено момиченце, което го е страх да вземе живота си в ръце... Ама много го е страх!
Има ли някой, който се е чувствал така дълго време или сега се чувства? Защото аз имам чувството, че с навършване на пълнолетието си станах такава, това са вече 6-7 години..
Сбъднаха ли се вашите представи за живота? Намерихте ли това, което търсехте? Аз ще намеря ли душевен баланс, защото всичко, което искам е здраво и щастливо семейство и наааай-накрая спокойствие за мен, не толкова в битовия и материалния смисъл, а хармония и тихичко щастие вътре в мен...
Знам, че ще кажете, че това си зависи от мен и трябва да спра да се лигавя и да се стегна, но този въпрос е в мен от няколко месеца насам, всеки Божи ден, всяка сутрин, всяка вечер, всеки миг с приятели, след всяка положителна емоция, след всяко малко разочарование...
Може би, защото съм на такава възраст, на която смятам, че би трябвало вече да съм ориентирана какво точно искам и като цяло знам, но адски много ме е страх как ще се развие живота ми. Абе да си кажа направо - много съм неуверена в себе си и нямам никакво самочувствие... Зад студената маска пред непознатите се крие едно малко изплашено момиченце, което го е страх да вземе живота си в ръце... Ама много го е страх!
Има ли някой, който се е чувствал така дълго време или сега се чувства? Защото аз имам чувството, че с навършване на пълнолетието си станах такава, това са вече 6-7 години..
Сбъднаха ли се вашите представи за живота? Намерихте ли това, което търсехте? Аз ще намеря ли душевен баланс, защото всичко, което искам е здраво и щастливо семейство и наааай-накрая спокойствие за мен, не толкова в битовия и материалния смисъл, а хармония и тихичко щастие вътре в мен...
Знам, че ще кажете, че това си зависи от мен и трябва да спра да се лигавя и да се стегна, но този въпрос е в мен от няколко месеца насам, всеки Божи ден, всяка сутрин, всяка вечер, всеки миг с приятели, след всяка положителна емоция, след всяко малко разочарование...
Какво кара 24-25 -годишно момиче да изпитва такъв страх от живота? Защото ти се страхуваш от живота, казано на глас. Никой и нищо не може да ти донесе това, за което питаш. Щастието и спокойствието са вътрешни състояния и усещания и не се влияят на 100% от други фактори. Външните влияния могат да подпомогнат или да попречат на вътрешната ти същност, но не и да я изменят напълно.
Приеми себе си, такава, каквато си, харесвай се колкото струваш и представляваш. Това ще ти донесе равновесие и оттам спокойствие.
Чувствала съм се неуверена на моменти, особено при някои житейски неудачи, или когато съм търпяла неуспех в нещо. Някак съм го преглъщала, не помня това да разваляло всеки ден от живота ми за години време. Сегашното поколение сте свикнали с мисълта, че трябва да получите всичко, което искате, и не умеете да губите, по-точно да се изправяте на крака след някаква загуба, а позволявате тя да ви гнети. Имам лошото усещане, че ако не се справиш, може това напрежение да ти докара някоя депресия.
Обичай себе си повече!
Въпросът не е дали приятелят ти те обича, или не. Разбира се, че може да те обича, но да не желае (все още) да ти направи дете.
Проблемът е, че ти си се вкопчила в идеята да имаш бебе и вярваш, че то ще ти реши всички проблеми. Не, няма да ги разреши, само ще ти създаде нови. И ти трябва да си готова да ги приемеш и разрешаваш един по един. Това се нарича готовност да станеш родител, а не: "Искам бебче, ама много го искам, ама защо всички си имат, само аз си нямам, ама вътрешно чувствам колко много го искам" и троп с крачето. Това е твърде детинско.
Първо намери човека, който е най-добър за теб, след това мисли за общите ви деца. А не като сега – да си търсиш просто осеменител за мечтаното бебче, което ще ти поднесе щастието на тепсия.
Помисли върху това и наистина потърси помощ.
Проблемът е, че ти си се вкопчила в идеята да имаш бебе и вярваш, че то ще ти реши всички проблеми. Не, няма да ги разреши, само ще ти създаде нови. И ти трябва да си готова да ги приемеш и разрешаваш един по един. Това се нарича готовност да станеш родител, а не: "Искам бебче, ама много го искам, ама защо всички си имат, само аз си нямам, ама вътрешно чувствам колко много го искам" и троп с крачето. Това е твърде детинско.
Първо намери човека, който е най-добър за теб, след това мисли за общите ви деца. А не като сега – да си търсиш просто осеменител за мечтаното бебче, което ще ти поднесе щастието на тепсия.
Помисли върху това и наистина потърси помощ.
Именно, и мен ме е страх от отговорите, затова не задавам и въпросите.
Иска си се увереност в себе си, за да не те е страх кой какво и как ще ти отговори, как ще постъпи и т. н.
Не съм се научила да съм си самодостатъчна, как тогава да съм в хармония със себе си?! Ако винаги щастието ми зависи от някога, колкото и клиширано да звучи, то няма да съм щастлива никога. Разбирам го, но не го усещам..
Иска си се увереност в себе си, за да не те е страх кой какво и как ще ти отговори, как ще постъпи и т. н.
Не съм се научила да съм си самодостатъчна, как тогава да съм в хармония със себе си?! Ако винаги щастието ми зависи от някога, колкото и клиширано да звучи, то няма да съм щастлива никога. Разбирам го, но не го усещам..
не всички са студени и самоуверени
Иначе никой не е самодостатъчен, но спокойните хора не си поставят цели, които не зависят от тях. Докато властта върху целите е в приятелят ти или други хора ще си с ниско самочувствие и висока тревожност. Не казвам, че тези неща не бива да те интересуват, но здравословно е човек да е фокусиран върху онова, което зависи от него в живота му. Тогава и останалото, поне в голямата си част, се приема по-спокойно.
Написах това, за да излея всичко, което ми тежи, имах нужда просто да "чуя" тези неща от хора, които не ме познават, не дават наклон на живота ми и не следят всяка моя стъпка. Отлагах дълго, но вече е време да отида на психолог, с ясното съзнание, че той няма да ми реши проблемите, а ще ме накара сама да ги намеря и да ги реша. Друг е въпросът колко трудно се намира свестен психолог,особено в малък град като моя. Може би бихте ми препоръчали някой добър София, Плевен, където и да е, само за да знам, че ще има ефект...
Благодаря за всички коментари и положителни и негативни, става ми една идея по-леко като знам, че има хора, които ме разбират. С приятели едва ли бих споделила...С майка ми също, защото тя също е човек, който не спира да бърка в раната ми и да ми говори за деца, макар че й казвам да не го прави. Просто ме подтиска... Всеки ден може би ми говори за това..
Благодаря за всички коментари и положителни и негативни, става ми една идея по-леко като знам, че има хора, които ме разбират. С приятели едва ли бих споделила...С майка ми също, защото тя също е човек, който не спира да бърка в раната ми и да ми говори за деца, макар че й казвам да не го прави. Просто ме подтиска... Всеки ден може би ми говори за това..
Май имам нужда от психолог...
Напротив, има. Хвърли един поглед на предишните ѝ постове и ще се убедиш.
Момичето се измъчва периодично за какви ли не неща ...
Да, животът ми е такъв, какъвто го искам.
Защото не се страхувах да чуя отговорите и да реагирам напред спрямо тях.
Поставила си се доброволно в зависимост от един човек. Нормално е да се страхуваш, когато друг решава вместо теб.
Това обсебване на тема бебе, което се вижда от всичките ти постове няма да ти помогне, нито на теб, нито на детето.
Дали ще ходиш на лекар или ще намериш друг начин да стъпиш на земята, за доброто на всички е да го направиш възможно най-скоро.
Защото не се страхувах да чуя отговорите и да реагирам напред спрямо тях.
Поставила си се доброволно в зависимост от един човек. Нормално е да се страхуваш, когато друг решава вместо теб.
Това обсебване на тема бебе, което се вижда от всичките ти постове няма да ти помогне, нито на теб, нито на детето.
Дали ще ходиш на лекар или ще намериш друг начин да стъпиш на земята, за доброто на всички е да го направиш възможно най-скоро.
С майка ми също, защото тя също е човек, който не спира да бърка в раната ми и да ми говори за деца, макар че й казвам да не го прави. Просто ме подтиска... Всеки ден може би ми говори за това..
Избистри си твоите собствени желания, твоите собствени цели, които зависят от теб и тогава се тревожи.
За психолога не съм на мнението на останалите. У нас наистина квалифицираните терапевти не са много, а при неквалифициран има риск с твоята инфантилност да почешеш приятно егото му и с удоволствие да замести майка ти като ти дава акъл, докато си готова да му плащаш за това. Просто порасни. Това няма да те обрече на самота.
Преди мислех, че съм много слаб човек, но скоро осъзнах, че просто натурата ми е такава чувствителна и крехка и за моя праг на търпение нещата, които преживявам и все още се държа, означава, че все пак не съм чак толкова слаба. Естествено не се сравнявам с другите хора, има много силни и борбени жени, които познавам и на които се възхищавам. Но както каза една съфорумка нещата, които ни се случват не са случайни и на всеки се случва това, което да може да изтърпи. Е, търпя, нямам избор, докато някой ден не откача тотално..
Е, търпя, нямам избор, докато някой ден не откача тотално..