CILLIAN MURPHY и поколението 30-годишни, които не се страхуват да бъдат различни

Килиън Мърфи е роден на 25 май 1976 в Корк, Ирландия, и е израснал в Балинтемпъл, предградие на Корк. Баща му, Брендън, работи в ирландското министерство на образованието, а майка му е учителка по френски език. Освен родителите му, двете му лели и дядо му също са учители. Музиката също е професия за голяма част от семейството му и Килиън израства с мечтата да бъде рок-звезда, започвайки да свири на китара и да пише песни от десетгодишен.

Мърфи е римокатолик и посещава католическо училище, където се справя добре с учебния материал, но има проблеми с поведението и често търпи наказания, до момента, в който решава, че бунтарството не си струва усилията. Не изпитвайки влечение към спорта, популярен в училището, Килиън се обръща към сценичните изкуства, които за съжаление не са така широко застъпени в учебната програма. Все пак точно там той за пръв път стъпва на сцена под ръководството на Пат Киърнън, директор на местна театрална трупа. По-късно той описва чувството от първия си сценичен опит като "еуфория, която си струва да бъде преследвана". Новооткритата му страст е насърчена и от учителя му по английски, поета Уилям Уол, но на този етап Мърфи все още мечтае за бъдеще на рок-звезда.

В края на гимназиалните години и в колежа Килиън е част от редица рок-групи заедно с брат си Пади. В тях той свири на китара. Двамата са изключителни фенове на "Бийтълс", а най-успешната си банда кръщават The Sons of Mr. Greengenes, на едноименната песен на любимия Франк Запа. В групата Мърфи играе роля и на вокал. През 1996 им е предложен контракт за запис на албум, но те не подписват- както заради недобрите финансови условия, така и защото Пади все още е ученик. В крайна сметка години по-късно Килиън признава: "Щастлив съм, че не сключихме сделката тогава - с този тип договори подчиняваш живота и творчеството си на музикалната компания, която рано или късно те задушава."



Също през 1996, Мърфи започва да изучава право в колежа в Корк, но пропада още на първата сесия, защото, както сам казва, му липсва каквато и да било амбиция за адвокатска кариера. Не само че през цялото време е зает с групата си, но и все повече започва да отправя поглед към театъра. След като вижда местна постановка на "Портокал с часовников механизъм", в него се заражда желание да се завърне на сцена. Първата му значима роля е в пиесата Observe the Sons. Мърфи играе главна роля и в Little Shop of Horrors, изпълнена на сцената на операта в Корк. Актьорът признава, че първоначалната му мотивация да се ориентира към театъра не е особено сериозна- основно преследване на забавление и красиви актриси. Но с течение на времето той осъзнава: "Мисля че съществува нещо като сценичен ген. Той е в твоето ДНК и се бори за изява. При мен този ген се прояви първоначално с музиката, после се прехвърли към актьорстването и се изяви в пълна сила там. Винаги съм се нуждаел от сцената, на дълбоко генетично ниво".

Взел решение да преследва актьорска кариера, Мърфи обсажда Пат Киърнин до момента, в който през септември 1996, получава първото си професионално прослушване и дебютира на сцена в ролята на агресивен тийнейджър в пиесата на Енда Уолш Disco Pigs. Уолш описва първата си среща с младия Килиън така: "В него имаше нещо специално- той е изключително енигматичен и влизайки в стаята, обсебва цялото пространство, изсмуква въздуха от помещението и можеш само да си кажеш "О, Господи!" И това няма нищо общо с очите, по които всички се прехласват през цялото време." Мърфи казва "Бях изключително наперен и нямах какво да губя, предполагам това е свършило работа".



Първоначално планирана за три седмици на сцената в Корк, пиесата жъне изключителен успех и тръгва на двегодишно турне в Европа, Австралия и Канада, а Мърфи напуска както университета, така и рок-групата си. Макар че първоначално планира завръщане към музиката, актьорската му кариера набира скорост, той се сдобива с театрален агент и с рок-сцената е свършено.

Мърфи започва да се появява в независими филми като On the Edge и в късометражни филми като Filleann an Feall. Първото му ТВ-участие е в минисериала на ВВС The Way We Live Now. Освен в Disco Pigs, участва в редица театрални постановки като шекспировата адаптация "Много шум за нищо", The Shape of Things и "Чайка" на Чехов. Актьорът определя театралната сцена като "тренировъчно поле" и паралелно продължава да се снима на голям екран. Disco Pigs получава и своя кино-адаптация през 2001-ва под режисурата на Кристин Шеридан, а актьорът има възможност да покаже на екран и певческите си способности. В този период той се мести от Корк- първо в Дъблин, след това в Лондон, където живее от 2001-ва. През 1999 получава първата си роля на войник- във филма на Уилям Бойд The Trench, описващ съдбата на британски  взвод  в навечерието на битката при Сом.

През 2002 идва и първият комерсиален успех за Мърфи- зомби-хорорът на Дани Бойл 28 Days Later. В ролята на Джим, оцеляващ в пост-апокалиптичен Лондон и Северна Англия, младият ирландец става познат на международната публика. Кастинг-директорът на филма Гейл Стивънс го харесва в Disco Pigs и отбелязва, че голата сцена в началото на филма не е била планирана и се оформя като идея, чак след като вижда кокалестото тяло на актьора по време на прослушването. Тя си спомня, че Килиън е леко срамежлив в началото на кастингите, с тенденция да се крие от камерата, и описва аурата му като "мечтателна, леко изтощена и феерична, обещаваща да изглежда фантастично на екран". Изпълнението му във филма, описвано като "изключително убедително", му спечелва номинация за дебютант на осмите Empire Awards, както и  MTV Movie Awards. Филмът има широк бокс-офис успех и изстрелва младият актьор по пътя на славата. Мърфи е изненадан от успеха на филма и способността на американската публика да възприеме насилието на екран и го описва като "нещо повече от зомби-хорър".



В края на 2003-та Килиън играе романтичният антипод на глуповатия ирландски бандит на Колин Фарел в Intermission, филм, който се превръща в най-касовата ирландска независима продукция в историята (до момента, в който се появява The Wind That Shakes the Barley през 2006). Говорейки за тази роля и "28 дни по-късно", Сара Лоуъл от International Herald Tribune казва "Той внася лекота в образите, които играе, изящество и изцяло реалистичен интензитет. Деликатната му красота, заедно с актьорския му талант, карат хората да го определят като следващата голяма ирландска звезда след Колин Фарел. Звезда, която няма навика да се появява пияна по премиери и да гони медийния скандал."

Мърфи има и малка роля в красивата историческа драма Cold Mountain, имайки шанса за пръв път да да се снима в голяма холивудска продукция. Филмът е заснет в планините на Румъния, а актьорът описва режисьора Антъни Мингела като най-спокойният режисьор, с който някога е работил. Следващият голям проект на актьора е красивата арт-продукция Girl with a Pearl Earring, където снима заедно с Колин Фърт и Скарлет Йохансон.

През 2004-та Мърфи се завръща на театрална сцена и обикаля Ирландия с постановката The Playboy of the Western World, режисьор Гари Хайнс.

Широка популярност Мърфи набира с избирането си за ролята на д-р Крейн в първия филм от Батман-поредицата на Кристофър Нолан. Макар че не се чувства като идеалният избор за супергерой, Килиън се явява на прослушване за ролята на Батман, която, естествено, не получава. По време на прослушването обаче Нолан се оказва поредната жертва на магията на извънземните очи и не пропуска да даде роля на ирландеца. Режисьорът казва "Той има най-необикновените очи на света. Постоянно се стараех да измисля причини да го накарам да свали очилата си в кадър."
След участието си във филма на Нолън, Мърфи успява да се сдобие с главна роля и в трилъра на Уес Крейвън Red Eye редом с Рейчъл Макадамс. За ролята Манола Дърджис от New York Times казва "Той е злодей по учебник. Тези бебешкосини очи изглеждат достатъчно студени да замразят водата, а вълчата му усмивка докарва тръпки на ужас." Филмът има добър касов успех, докарвайки над 100 млн долара от кино-разпространението си.



За превъплъщенията си в злодеи през 2005-та Мърфи получава няколко номинации, между които номинацията за най-добър злодей на MTV Movie Awards за Batman Begins. Entertainment Weekly го нарежда в списъка си за най-впечатляващ пробив. Дейвид дърби от New Yorker пише: "Килиън Мърфи, чието ангелско лице може да бъде толкова зловещо, е сред най-елегантно изкусителните чудовища в киното."

В края на 2005-та Мърфи се появява в една от най-знаковите си роли - тази на Патрик "Котето" Брейдън, транссексуален сирак в търсене на майка си, в прекрасния филм на Нийл Джордан Breakfast on Pluto по романа на Патрик Маккейб. В атмосферата на глем-рока от 70, пътуващите циркове, кварталите на червените фенери и Ирландия на ИРА, Мърфи показва невероятна трансформация от андрогинен тийнейджър в руса секс-бомба. Първо прослушване за ролята актьорът минава още през 2001-ва, но въпреки че Джордан го одобрява за ролята, филмът се отлага заради колебанията на режисьора в тематиката и намесването на ИРА в такъв тип история. Актьорът не се отказва и в течение на няколко години уговаря Джордан да направи филма, преди самият Килиън да стане твърде стар за ролята. През 2004-та подготовката за снимки започва и Мърфи се обучава при травестит, който го учи как да се облича и го води в транс-клубове, за да попие поведението на представителите на суб-културата. Ролята включва сериозна физическа подготовка, включваща пълно обезкосмяване на тялото, промяна на тембъра на гласа, нова мимика и позиция на тялото. За усилията си Мърфи получава своята първа и единствена номинация за Златен глобус и получава наградата на ирландската филмова академия. Premiere нарежда ролята в 24-те най-значими на годината.



През 2006-та Мърфи участва във филма на Кен Лоуч за гражданската война в Ирландия The Wind That Shakes the Barley, носител на Златна палма на фестивала в Кан. Заглавието е широко популярно и е най-успешният независим ирландски филм в историята. За Килиън това е "домашен" филм- заснет изцяло в региона на Корк, разказващ местна история с местни акценти. За ролята на младия студент по медицина Деймиън, превърнал се в бригадир на зараждащата се ИРА, актьорът се явява шест пъти на прослушване. Филмът е повод за дълбока лична гордост за него, той се чувства дълбоко свързан с историята и проблематиката и, и твърди, че на снимачната площадка, изпълнена с ирландци, е имало наистина специална атмосфера. Това личи и в образа, превъплътен на екран - Кенет Търън от Los Angeles Times пише: "Мърфи е изключителен в портретитирането на колебанията и терзанията на героя, в изобразяването на човек, разяждан от вина, принуден да действа против характера, възпитанието и мирогледа си.". За дълбоко нюансираното си изпълнение актьорът получава наградата на GQ UK за актьор на годината.

Декември 2006-та Мърфи се завръща на театрална сцена на лондонския Уест Енд, за да играе заедно с Нив Кембъл в пиесата Love Song. За психически нестабилният, болезнено романтичен и сантиментален герой Variety пише: "Мърфи е така магнетичен на сцена, както на голям екран".

През 2007-ма Мърфи осъществява второто си сътрудничество с режисьора, който го въвежда в голямата кино-игра - Дани Бойл. Sunshine е красива научна фантастика, издържана в характерния визуален стил на британеца, която за съжаление не жъне очаквания комерсиален успех. През същата година Мърфи играе и в Watching the Detectives, филм, който така и не достига голям екран и има премиера директно на DVD. същото сполетява и другият проект на актьора от тази година, Hippie Hippie Shake, след разтегнат снимачен период, стигнал чак до 2011-та.



След кратка поява във вторият Батман-филм на Нолан, The Dark Knight, Мърфи участва в The Edge of Love - романтична драма, базирана на живота на поета Дилън Томас. Килиън прави още един дебют през тази 2008-ма година - през юли ирландската поща издава серия от 4 марки, почитащи креативността в ирландското кино, и включваща кадър на Мърфи от The Wind That Shakes the Barley.

През 2009-та Килиън се появява в клип на групата  Feist заедно с Дейвид Фокс - The Water. 15-минутното видео е силно смущаващо и авангардно, изпълнено с оглушаваща тишина за близо 9 минути, след които зазвучава песента на групата. Актьорът е привлечен от идеята за кино на тишината, което смята за "най-големият тест за всеки актьор". През същата година Мърфи е част от звездния ирландски каст на Perrier's Bounty.


2010-та идва с независимия психологически трилър Peacock, в който актьорът отново има възможност да надене токчета и перука, този път редом с Елън Пейдж, Сюзан Сарандън и Бил Пулман.
Следващият филм на актьора е и може би най-успешното комерсиално заглавие в кариерата му- свръх-звездния Inception. Филм, който и досега е сред тези, поддържащи огромна и отдадена фенска група, подлаган на безброй теории и тълкувания.



През 2011-та Мърфи се отдава на театъра, подготвяйки първия си моноспектакъл - Misterman, в който отново се събира с Енда Уолш, десет години след Disco Pigs. Пиесата се играе в Галауей и Ню Йорк. Това е и ролята му, която получава най-широко признание от театралната критика от двете страни на океана.
За съжаление филмово годината не е така успешна, с Retreat и In Time.

През следващата година Мърфи е за пръв път на голям екран с филмовата легенда Робърт Де Ниро в Red Lights. Филмът не получава одобрение от критиката и има лимитиран финансов успех, но Килиън нарича опита от споделяне на сцена с Де Ниро "безценен", споделяйки, че никога не се е чувствал така смирен пред колега.
През същата година Мърфи участва в последния филм от поредицата на Нолан за Батман, The Dark Knight Rises, и в мрачната британска драма Broken, за изпълнението си в която получава номинация на British Independent Film Awards.

От 2013-та Килиън е част от екипа на стилния сериал на ВВС Peaky Blinders. Пред The Independent актьорът казва: "Сценарият беше толкова обещаващ и самоуверен, а героят, който ми се предложи - толкова богат и сложен, че просто нямаше как да откажа.". Същата година е и първият режисьорски опит на ирландеца - видеото Hold Me Forever.



През 2014-та двете появи голям екран за Килиън са Aloft, филм, който тепърва чака своето разпространение, и футуристичния трилър Transcendence. На сцена го очаква поредното сътрудничество с Енда Уолш - Ballyturk.

В края на настоящата година пък очакваме In The Heart of the Sea - широко рекламираният морски проект на Рон Хауърд.

В личния си живот Мърфи е дискретен и скромен. Женен е за младежката си тръпка Ивон Мърфи, от която има двама сина, съответно на 9 и 7 години. Няма стилист, нито личен екип, пътува сам и изключително рядко се появява в ТВ-предавания. Поддържа близки приятелства с Лиъм Нийсън и Колин Фарел.