Тема Незабравима (Unutulmaz) 176

Хей, първа съм!
Моксито, с благодарност за Новата ни къщичка!

Мокси благодаря ти за прекрасното ни райско кътче .Както винаги много стилно оформено  

Превод на 73 епизод:
1 част

Еда: Нищо от думите ти не ме интересува. Вие сте актьори в лъжлив свят!
Х: Тя е лъжа! Ние сме истината. Нашата любов!
Еда: Не ти вярвам! Отвращаваш ме! Мен, Ямур, бебето в корема ми - ти не ни заслужаваш!
Х: Каква работа имаше с Едже?
Е: Тя ме потърси. Всичко ми разказа...
Х: Така ли?... Добре, а нещо, което аз не съм ти казвал, разказа ли ти?
Прекрасно! Значи накрая разбра истината.
Е: Каза ми колко много ме обичаш..за миг не си ме забравил
Х: Какво различно ти казах аз? Не ти ли казах същите неща? Но ти не ми повярва, не повярва на любовта си, на мъжа, когото обичаш...Отиде да вярваш на врага си. Така ли разбираш доверието?
Говори, де!

Е: Няма ли да кажеш нещо?
Х: Какво остана за казване..всичко си казахме и приключи.
Е: Една дума поне нямаш ли?
Наистина ли свърши?
Харун, дори и ние да поискаме, тази любов не може да свърши. Ние не можем да решим това.
Х: Ти го реши. И то много пъти. Но аз никога не загубих вяра в теб и нашата любов. Тя осветяваше и най-черните ми мигове. Когато те погледнех, тя изтриваше, заличаваше каквото и да сториш, защото и в твоите очи виждах същата вяра. Вярваше в мен, в любовта ни..виждах го. Това ни държеше изправени, но вече го няма
Е: Харун!
Х: Помисли, че съм те измамил, че съм те излъгал. Не повярва на думите ми, не се довери на любовта в сърцето ми... Ти уби тази вяра в мен, И пръстена, който ти казах да не сваляш, свали...без да се поколебаеш, все едно няма никакъв смисъл за теб..
Сега това /пръстените/ ли ще разреши всичко? Хайде, да кажем, че сега ще оправи нещата, ще се залъжем с блясъка на пръстените, ще забравим... но после?
Е: После няма да има..
Х: Да! Няма! Свърши! За нас няма утре. Тази плоча ще спира все на едно и също място!
Е: Харун! Ти ме накара да повярвам в тази любов, но не можеш да ме накараш да вярвам, че свърши.
Когато наранявах теб, наранявах себе си много повече. Това никой не би могъл да разбере. Само истински влюбилите се могат да разберат.
Х: Браво! Сега пък ме обвинявай, че не съм бил истински влюбен...
Е: Мъча се да ти обясня. Не съм перфектна... може би не всичко занапред ще бъде перфектно, може да съм непоправима, но разбрах вече всичко - теб, който си в мен и себе си в теб.
Извинявам ти се много! Много грешки направих! Много говорихме за това, но да ти кажа ли нещо? Аз обикнах тази любов във всичките и краски. И дори сега да е черна, моето място е при теб. Аз все още съм онова лудо момиче, влюбено в теб, онова момиче, което на рождения си ден си пожела от Господ теб и твоята любов...Много те обичам, Харун!
Х: Кажи на Ямур, че ще дойда да я видя!



Харун-Момиченцето,което ядеше захарен памук:

Харун - много ли обичаш захарен памук?
Момиченцето - мхъ
Харун - аз пък познавам един човек, който така като теб обича захарен памук. . От къде го купи ще ми кажеш ли?
Момичето - от там (сочи с пръстче)
Харун - благодаря ти
Момичето – довиждане


Ямур-Харун(по телефона)

Ямур-ало,татенце,довечера ще си дойдеш рано нали,заедно да празнуваме рождения ти ден?Айййййййй Нильош изпуснах си устата(издадох се),дали ме чу
Харун-Аз не чух нищо,едничката и,не разбирам какво ми казваш.  
Я-Няма нищо,нищо не казах,тогава си ела рано
Х-добре,мила,ще си дойда рано



от 3 част
Харун идва у дома си

Е: Ако си дошъл да видиш Ямур, нея я няма, отиде у майка ми. А това ти е приготвила за РД. Не си длъжен да влизаш, разбира се... ще и кажа, че много си харесал всичко.

Х: Защо така гледаш? Наслаждавам се на изненадата на дъщеря си. Толкова ли е странно?
Седни. Яденето няма да навреди и на двама ни.
Сега ми дай подаръка!
Е: Защо искаш пръстен, който няма да носиш?
Х: Ако толкова бързо пиеш, лесно ще се напиеш.
Е: Ами хубаво. По-бързо ще забравя каквото трябва да се забрави.
Х: Добре...
.....
Е: Хубаво..за това, че сме свободни и двамата
Х: Стига, Еда! Не пий повече!
Е: Стига, Еда, не пий повече. Не мога да се оженя за теб, Еда... не те искам, Еда..
Но аз искам! Дай ми шишето!
Х: Не!
Е: Шишето дай!
Х: Стига, Еда!
Е: Счупи се...всичко се разруши..Животът ни, бъдещето ни на парчета се разби ..
Защо сега стоиш? Защо не го оправиш? Добре... аз съсипах всичко... приемам. А ти защо само гледаш? Поволяваш да свърши...
Х: Нищо няма да помогне да спорим повторно.
Е: Аз знам какво ще помогне...

Чашите ни да не остават празни
Х: Къде отиваш, чакай, ще паднеш!
Е: Добре съм аз, добре. Мога да стоя на краката си - сама! Остави!
....
Е: И тази свърши. Колко бързо свършват тези. Че колко пих аз...
Х: Достатъчно пи.
Хайде, отиваме!
Къде?
Х: Да лягаме.
Е: Ваайй! Към щастливия завършек. Добре! Но много ми се вия свят, не мога да вървя.

Не ме обичаш вече. Точно така, мълчи си ти, обърни ми гръб и си иди! Без да ти пука си иди!
Да ти кажа ли нещо? И на мен не ми пука за теб, и то въобще. Отивай си, отивай!
Сега ще заспя и като се събудя, ще съм забравила всичко. Ще забравя всичко...всичко ще забравя, забравя...

Харун си гледа халката

Как ще издържа далече от теб? Но не мога да ти покажа по друг начин какво чувствам аз. За да усетиш чувството да си отхвърлен, не ми остана друго освен да се откажа от теб


Сънят на Еда

Завърна се при мен. Прости ми.
Толкова съм влюбена в теб, толкова те обичам, че мисълта да докосваш, целуваш друга ме побърква. Тогава не живея, не дишам, защото всяка глътка въздух увеличава тъмнината в мен, обсебва ме. От себе си повече вярвам на теб, но любовта ми към теб е толкова голяма, че понякога страхът да не те загубя, ревността, която не мога да превъзмогна, ме изкарва извън себе си... Една друга Еда съм тогава - която не вярва в любовта си, в своя герой..прави грешки. Еда, която дори мисълта, че може да те загуби, не озаптява.
Но вече си тук, до мен си. Толкова съм щастлива.
Прости ли ми?
Х: Да ти простя ли? Никога! Никога! Никога!!!



Ямур-Тюркян-Харун-Еда: (сутринта след рождения ден)

Ямур – татенце!!!! Честит рожден ден, мили татко! Тортата хареса ли я?
Харун – чудесна (много вкусна)!
Ямур – ами, балоните?
Харун – чудесно беше.
Ямур – подходящ модел сме избрали… И бележка щях да сложа, я да видя…
Тюркян – кога ще кажете на Ямур? Баща ти сутринта, пак напомни. Още повече, започна ремонта на къщата (халето, килера) в градината.
Еда – халето ли?
Тюркян – Керем се приготвя там да се пренесе. Чакаме ви с Ямур да се върнете вкъщи колкото се може по-скоро. Каза, да ви кажа…. А-х, вижте деца, от това връщане няма, знаете, нали? На баща ти ше му кажа, че утре се връщате…. Аз тръгвам.
Еда – къде отиваш, мамо?
Тюркян – ще се срещна с баща ти, имаме една работа.
Еда – аз ще те закарам.
Тюркян – таксито ме чака отвън….. Утре ви чакаме.
Еда – в такъв случай, довечера да говорим с Ямур.
Харун – да говорим.



Бурак-Ъшъл (по телефона – от 1 част):

Бурак – Ъшъл, не плачи! Спри сега, послушай ме сега какво ще ти кажа да направиш! Събери си вещите колкото можеш и веднага идвай тук или с кола или с какъвто друг транспорт намериш.  
Ъшъл – много ме е страх, Бурак, ти ела тук и ме вземи.
Бурак – аз няма да дойда. Всичко премина и свърши, няма от какво да се страхуваш. Направи това, което ти казвам.
Ъшъл – обади се на Харун, тогава. Ела тука.
Бурак – скъпа, опитвам се да спечеля малко време. Който и да дайде там е трудно, всички си имат свои грижи. Х-а-а, в тази връзка, че попита за моето състояние, благодаря ти! Жив ли съм, мъртъв ли съм – нито едното от двете не е!
Ъшъл – не говори глупости! Тревожех се, че си мъртъв, но такива неща преживяхме…
Бурак – добре, добре, хайде не се отделяй от Синем.
Ъшъл – добре.
Бурак – като тръгнете, обади ми се!.... Още някой ми липсва да се обади… До кога още ще чакаме? Какво ще правим с това….
Тарък – чакаме г-н Харун.
Бурак – може би аз пък твоето настроение няма да чакам. Дай този питолет!
Тарък – не, г-н Бурак. Без нареждане от г-н Харун не мърдаме. Освен това, който и да е той, спаси ви живота. Ще чакаме г-н Харун да се обади по телефона.


Бату (на гробищата)

– Едже!?! Едже!... Едже…Едже!... Едже?... Ох…
Едже – батко?
Бату – да те видя така…
Едже – не го направих, батко, не успях.
Бату – но защо…. Забрави, повече не мисли за това. Милата ми! Сестричката ми!


Харун (звъни на Тарък)

– Тарък?
Тарък – много ви търсих, но не отговаряхте, г-н Харун.
Бурак – дай ми това. Ало. Харун, аз съм Бурак.
Харун – какво се случи, обясни!
Бурак – след като си тръгнах от теб, каква злополука ми се случи, отвлякоха ме разбойници на едно място. С божията помощ, в това време Тарък излизаше от кафенето.
Харун – предполагаше се, затова поисках Тарък да те проследи. Този мъж Кенан, нали? Какво искат те от теб? В онзи плик какво имаше, Бурак?
Бурак – казах ти, обикновени застраховки за бъдещи периоди за Ъшъл и Синем, ето толкова. Това няма връзка с Кенан, нито аз имам работа с него.
Харун – Бурак, Кенан кой е? Виж, ако знаеш, кажи!
Бурак – изобщо не се меся, Харун. Ако знаех, нямаше ли да ти кажа?  Този мъж, който ме хвана, какво и него да правя?
Харун – веднага тръгвайте оттам! Не си създавай повече проблеми! Чу ли?
Бурак – чух, чух! Не се тревожи!... Харун подписа присъдата, трябва да изпълним каквото чухме.

(от 2 част)

Тарък – г-н Харун до ден днешен, никак/никога…
Бурак – колко страхлив мъж си бе, братко! Шефът ти ти дава заповед, а ти гледаш, глупак с глупак. (и стреля)


Харун – Арас (по телефона):

Харун – ало!
Арас – защо не ме търсиш? Казаните неща много ли съществено се отразиха?
Харун – с теб няма какво да си говоря. Напразно се хабиш!
Арас – значи, не искаш да си вземеш обратно фирмата? Ако не си разбрал, готов съм да ти върна фирмата.
Харун – по коя тема ти предполагаш, че съм разбрал грешно, това го знам. На грешен път си.
Арас – какво има да се мисли, не знам. Моето условие е единствено търговия/сделка.
Харун - …. Добре, какво искаш?
Арас – да говорим с теб лице в лице.
Харун – добре.
Арас – разбрахме се, чакам те вкъщи!




Бату – Едже (в старата къща):

Бату – ела! Хайде, ела!
Едже – какво е това място?
Бату – нашата къща! Трябваше да минат години, за да си върна бащината къщата.
Едже - Още нещо друго невъзвърнато остана ли, батко?
Бату – погубените ни животи!
Едже – спри вече, батко! Моля те, спри! И двамата да се отделим от този начин на живот и да заминем! Повече да не се нараняваме. Няма да мога да понеса повече да бъда наранявана.
Бату – не плачи, сестричке! Добре! Ще приключа тази война. Единствено заради теб. Ти да не се натъжаваш. (звъни му телефона) …. Ало?!?
Бурак – кой е? Уплаши ли се?
Бату – Бурак!!!
Бурак – ха-ха-ха, не се тревожи, това не е обаждане от оня свят. Изпрати ми куршум, а ето какво излезе… Аз отново ти се обаждам.
Бату – какво искаш, господ да те погуби!
Бурак – в живота само с една дума се съобразявам, знаеш, нали? Само да кажа на Харун, с теб е свършено. Но си мълча. Защото и ти си човек. И като всеки човек може да направиш грешка.
Бату – не си увеличавай проблемите, това ще ти кажа!
Бурак – Искам акциите от фирмата.
Бату – теб със собствените си ръце ли трябва да те уморя?
Бурак – къде изчезна, драги Кенан? Но сега, с теб по-добре ще се разберем.
Бату – не си в положение да правиш пазарлъци с мен, поспри се. Докато CD-то е при мен.
Бурк – за теб и къщата е затворена, драги Кенан. Твой ред е да воюваш? Така както с мен си игра ли?  Сега е мой ред, аз ще си играя с теб. Но моята игра, наистина е такава и ще бъде при това по моите правила.
Бату – не можеш да ми отнемеш силата, глупав непрокопсаник!
Бурак – ха-ха-ха, ще видим… За да получа желания отговор, давам ти срок до утре! Драги Кенан! Решението е твое!.... Наистина, от лошите глупаци беше… Ха-ха – глупак си ти, нямаш мозък. Ха-ха….
Охранител – господине, всичко е под контрол. Чифликът е обгрден от охраната вече.
Брак – добре! След няколко часа, ще вземете жена ми и дъщеря ми от летището.
Охрана – добре, господине.
Бурак – разбрахте, нали?
Охрана – разбрано.
 


Еда-Ямур

Я-мамо,добре дошла.Как е станало?
Е-много хубаво е станало,изненадах се да го видя.
Я-моя идея, с Нилюфер заедно го направихме.
Е-от къде ти идват на ума такива идеи?
Я-малко съм умна,а и съм дъщеря  на майка си
Е-ее
Я-има малко информация и от интернет .Ее на баща ми какъв подарък взе?Какво ще получи?
Е-не можах да намеря толкова красив,а не исках да получи толкова обикновен.
Я-Тогава ще кажем,че сме направили всичко това заедно.Ти сега сигурно и тортат си забравила?
Е-забравих
Я-но аз не съм забравила.По рецепта от баба е.
Е-Ямурче,ти си успяла аз не
Я-добре че ни има (заедно сме)нали мамо
Е-добре че ни има
Я-ай,мамо боли ме (костите ме болят)
Е-ах,извинявай.Като толкова много те обичам и не мога да контролирам себе си като ти се радвам.
Я-мамо,боли ме.Сега има и втора част от плана ми
Е-втора част ли?
Я-да.Аз тази вече ще остана при  баба.Нильош ще ме остави.Ти ще чакаш баща ми в къщи.Не разваляй изненадата.
Е-това не е нужно,бебчето ми.И ти не искаш ли да празнуваш рождения ден на баща си?
Я-аз го поздравих мамо.Вие насаме празнувайте.За  мен така е логично да се  направи.
Е-ти малка вещичке.


В чифлика на Арсланлъ:

Бурак – остави, остави, аз ще отворя!
Синем – татенце!
Бурак – а-а-а, скъпата ми дъщеря! О-о-о, ….
Ъшъл – т-ц!
Синем – ти защо не дойде да ни посрещнеш?
Бурак – не дойдох, скъпа! И без друго ми е трудно с този крак.
Синем – явно, какво се случи, татко?
Бурак – малък инцидент, не е важно.
Ъшъл – Синем, ти си отиди в стаята!
Синем – а, с баща ми да говоря, не може ли мамо?
Ъшъл – Синем, не ме карай да повишавам глас!
Бурак – после ще си поговорим, едничката ми, ти си почини малко, хайде мила.
Ъшъл – това което преживяхме, кое по ред събитие е? Повече така не може да продължава. Умрях от страх, това ще ни довърши!... Искам да взема Синем и да заминем в чужбина,
Бурак – не е нужно, съвсем скоро ще се разреши всичко. Всичко ще приключи. Кенан ще изчезне оттук.
Ъшъл – как така реши, че Харун ще успее?
Бурак – ще видиш!

Тюркян – Джемил (докато децата играят Микадо):

Джемил – Еда кога се връща?
Тюркян – не знам, Джемил. Нищо не каза.
Джемил – ще се нанесат двете с Ямур в стаята на Еда. В къщата в двора, ще приготвим стая за Керем
Тюркян – не знам, Джемил, да бързаме ли искаш?
Джемил – изобщо не може да става на въпрос. Длъжници сме. Кажи на Еда, Харун си остава само като баща на дъщерята. Повече грешки не можем да допуснем, при това положение.
Тюркян – добре, ще й кажа.

Мелда звъни на Бату по телефона:

Бату – Мелда!?!
Мелда – Ами, като ми звънна, не можах да отговоря. Има ли нещо?
Бату – исках да ти кажа, според мен, повече да не чакаме. В най-скоро време заминавам.
Мелда – сериозно?
Бату – утре да се срещнем! Не искам да остава нищо свързано с мен.
Мелда – има ли неща, които не знам? ……

Закуска в чифлика на Арсланлъ:

Ъшъл – гледам, много си спокоен. След преживяното през последната седмица, ти посрещаш поредния ден, все едно нищо не се е случило. Отвлякоха ни, за малко да си загубим живота, такъв ли ще е живота за нас. Аз не искам повече такъв живот.
Бурак – нали ти казах, случи се, премина, приключи. Оттук нататък в живота ни ще има само малки грижи.
Ъшъл – ще отида да видя Ниса в болницата.
Бурак – да и кажеш, че й пожелвам бързо оздравяване.
Ъшъл – Синем, побързай, след малко тръгваме.
Синем – е, аз няма да дойда.
Ъшъл – дъще, тя е твоя леля, друго по-важно нещо ли има?
Бурак – остави я, по-късно ще я посети. Хем и Ниса да се поизлекува.
Ъшъл – е-х!
Синем -  татко? Трябва да те питам нещо.
Бурак – питай!
Синем – всички тези събития, заради Бату ли са, така ли е?
Бурак – откъде измисли това, дъще, не разбира се, няма такова нещо.
Синем – хайде татко, на погребението на дядо ви видях двамата да говорите. Той те заплаши. Защо не отиваш в полицията, татко?
Бурак – ти не се намесвай! Това са въпроси по работата ни. Ако за всеки спор се отива в участъка, оттам няма да излезем. В бизнес отношенията се случват такива неща.
Синем – тогава, обясни на вуйчо Харун.
Бурак – дъще, ти нали вярваш на баща си? А?
Синем – а-ха.
Бурак – това недей с никого да го обсъждаш, става ли? Ще разнища от основи тази работа.

В къщата на Харун сутринта след рождения ден:

Харун – Еда събуди ли се?
Нилюфер – събудила се е, но е малко неспокойна, като чели.
Харун – ще погледна.
Еда (в банята пред огледалото) - В живота си всичко приключваш…. Като чели себе си можеш да приключиш…. Но напълно не можеш да се провалиш…
Харун – Еда!... Еда!?!... Еда, добре ли си?,,, Еда,…
Еда – добре или зле, от теб нямам нужда!
Харун – майка ти идва насам, да доведе Ямур. Исках да ти кажа, В това състояние ли ще ги посрещнеш?  Ако се пооправиш ще е по добре.
Еда – до това състояние как съм стигнала, никак ли не помисляш?


Харун, звънейки на Бату  

Харун-телефона ти е изключен животно.Тарък,потърси(намери ми ) Бату,веднага!Виж във всяка дупка .
Доведи го при мен.Разбра ли ме,Тарък.Искам Бату!!!



Мелда и Бату на кея или магията е да обичаш лошите

Бату: Привет!
М: Здравей! Хвърлил си бастуна.
Б: Да. Както ти бях казал, времето лекува всичко.
М: Правилно. Какво щеше да ми казваш?

/Харун звъни/

Х: Мелда, говорила ли си с Бату?
М: Не, защо питаш?
Х: Вече съм сигурен, Мелда! Той е Кенан! Бату е Кенан!
М: Аз..не знам какво да кажа.
Х: Ако говорите, веднага ми съобщи! А когато разбереш къде е, веднага ме потърси!
М: Добре!
Б: Кой те търси?
М: Не е нещо важно...прекъснах те, какво щеше да казваш?
Б: Оставям живота си в твоите ръце...Знаеш какво значи това, нали? Ти си първият човек, на когото се разкривам така жестоко. Обичам те, Мелда!
М: И аз..
Б: Обичаш някой, който ти причини толкова страдание, така ли?
Дори ако съм чудовище или убиец с изцапани от кръв ръце...
Но не аз поисках да бъде такъв! Аз не съм лош човек! Обстоятелствата в живота ми ме докараха дотук. Единственият начин за оцеляване бил да си безмилостен. На това ме научиха...Никой не ме съжали, защо аз да имам милост към тях? Не бих могъл да живея другояче...също както не ще мога да живея без теб...
Но ако дойдеш с мен, ако си до мен...аз ще стана добър, ще го направя за теб..
С мен ли си, Мелда?
М: Да!



Харун отива у Арас

Х: Ето, дойдох.

A: Влез вътре.

Х: Очи в очи сме, казвай каквото ще казваш!

A: Не е въпрос, по който да говорим на крак. Влез вътре!

Х: Да. Какви са условията ти?

A: Предлагам ти да закупиш фирмата на цената, която платих преди 4 години. Но знам, че си притиснат финансово.

Х: Отблизо ме следиш. И точно в този момент да ми отправиш подобна оферта е малко странно. Мислиш, че ще ме притиснеш в ъгъла, нали? Но с тези фалшиви, хлапашки номера ставаш много смешен.

A: Ти мислиш, че съм взел фирмата с измама. Но грешиш. Предложението ми е открито и ясно.

Х: Разбрах те аз какъв си. Дори кой е убиецът на майка ми и баща ми те е страх да ми кажеш, такъв страхливец си. Ако друго не можеш да направиш, поне фамилното си име не петни! Засрами се малко!

A: Спри се! Аз не съм направил и няма да направя нещо, с което да опетня фамилното си име!

Х: Затова ли баща ти искаше да ти отнеме фамилното име? Да се отрече от теб?

A: Какво говориш ти? Какви глупости дрънкаш? Не съм направил нищо, за което баща ми да се отрече от мен. С лъжлива информация не можеше да ме събориш! Лъжеш!

Х: Аз нямам нужда да лъжа. Според мен, е добре и ти малко да се проучиш. Междувременно, приемам предложението ти. Ще си взема фирмата от теб обратно, колкото струва!



Арас – Назан:

Арас – да питам нещо.
Назан – питай!
Арас – а-х, във връзка със сина ти има ли развитие?
Назан – Не-е.
Арас – в такъв случай, каквато събрана информация във връзка със сина си имаш, дай я на мен. На кое семейство е даден, кога е даден, всичко.
Назан – защо!?!
Арас – аз ще намеря синът ти. При последните обстоятелства, така ще е по-добре. А ти се успокой вече. (звъни се)… Ти си продължавай!  Аз ще видя.
(идва Харун и следва разговора за продажбата на фирмата), а след това:
Харун - ... Междувременно, приемам предложението ти. Ще си взема фирмата от теб обратно, колкото струва!
Назан – не вярвай на този мъж!
Арас – защо?... Попитах те, защо?... Защо ти треперят ръцете? А? Какво има в твоята информация? Какво знаеш, казвай!
Назан – нищо, нищо не знам.
Арас – семейството ми и мен добре познаваш! Знаеш за всичко преживяно! Сега, ще ми обясниш каквото има за миналото на семейството ми. Баща ми такова нещо можел ли е да предприеме? А? А, ако го беше направил, каква е причината за това?
Назан – неизвестни за теб неща няма. Бях близо до тях, но в една къща всичко което се случва, казва ли се?
Арас – остави ме сам. Казах, остави ме сам! Отивай оттатък!




В ателието майка Хаят дава хапче за главоболието на Еда,но тя не иска.Пристига Харун.

Хаят-аааа,твоето лекарство дойде.Ще го приема това за по-добро.Добре дошъл,синко.
Х –добре заварил.(към Еда) Ямур ни чака,в колата е.
Е-Щяхме да ходим вечерта при баща ми,затова ли ме чака?
Х-не е за това,отиваме в чифлика.Ще останем там известно време.
Е-защо?
Х-не задавай въпроси,хайде.
Е-няма да дойда.Ние ще отидем в къщата на родителите ми.
Х-не,с мен ще дойдете.Ще бъдете до мен.
Е-защо?Трябва да има някаква причина, за да бъдем до теб. И не мога да дойда с теб поради причина, която не знам.
Х-върви.Не ми противоречи.Знам със сигурност.
Е-не може да ме изведеш насила.Не съм твой роб(затворник),нито твоя собственост.
Х-облечи това.(към Хаят) Еда известно време няма да идва на работа.
Хаят-не е проблем,не е проблем.Починете си.



Еда-Харун(пред чифлика)

Е-докога ще останем тук
Х-докато е нужно.Ела,едничката ми
Я-аз дойдооох
Х-хайде,защо не идваш?
Е-какво става?Защо има толкова  охранители?
Х-просто предпазна мярка.Влизай хайде
Е-заради кой,защо?Заради Кенан ли?Какво става Харун?За Ямур не е ли опасно да я водим тук?
Х-точно обратното.За да е защитена я доведох.
Е-преди опазиха ли я?Не означава ли нищо


Тарък звъни на Еда след като е отишъл в бащиния й дом

Е-Тарък,Харун как е?
Т-г-жо Еда,аз за вас..
Е-ние идваме в болницата сега.Кажи ми истината,Тарък,какво е състоянието му,добре ли е?
Т-няма такова нещо г-жо Еда.Преди малко говорих с г-н Харун.Кой ви каза това?
Б-затвори телефона,дай ми го.
Т-г-жо Еда,ало.Чувате ли ме,г-жо Еда
Б-затвори телефона,казах да ми го дадеш.Или не
(насочва пситолета към Ямур)
Е-не,не...вземи
М-какво има,Тарък?
Т-няма нищо,забравили са
М-какво казаха,ще дойдат ли?
Т-както и да е,явно аз погрешно съм разбрал.Не се безпокойте.Лека вечер
Е-ти може.....КЕНАН


Харун в болницата при Ниса

Н: Никак не мога да се примиря със смъртта на майка и татко, батко. Все са пред очите ми. Когато затворя очи, все едно скланям глава на гърдите на татко. Усещам топлината му.
Х: Знам, мила, знам.
Н: Помниш, нали, все майка ми сресваше косите. Понякога заставам срещу огледалото и стискам силно очи. Искам да усетя ръцете и в косата си. Да чуя да ме нарича пак "красивото ми момиче".
Х: Те са винаги с нас, Ниса. Сигурен съм, че сега и двамата ни виждат и ни се усмихват.
Н: Защо така стана, батко? Защо трябваше да изживеем тези страдания?
Х: За това няма отговор, Ниса. Само да имаше. Живеем с това, което ни поднася животът. И ще живеем. След това няма се разделяме никога, скъпа сестричке. Няма да те оставя сама. Милата ми тя. Ще говоря с доктора, ако разреши, веднага ще те изкарам оттук.
Н: Наистина ли?
Х: Мъхъ.
Н: Добре, че си ти, батенце! Ти си единственият човек, на който мога да се осланям. Онзи пистолет...онзи пистолет не го взех аз, батко... Бату ми го даде

Ъшъл: Харун, би ли дошъл за малко. Докторът поиска да те види. В канинета си.

Х:Вече ще бъдем все заедно. Както преди.
Н: Батко...много те обичам.
Х: И аз много те обичам
.......................
Ъ-напразно се самообвиняваш.Каквото е такова.Да ти кажа ли нещо?Еда не те заслужава(не те обича) още от самото начало.
Х-тя е влюбена в мен.Това го знам.Но винаги изскача  проблем.
Ъ-защото не си здравомислещ.Те са странно семейство.Постъпките им са странни.(необясними) .
Х-Како,моля те.Ти не ги познаваш толкова добре.А и проблема е между мен и Еда. Няма нужда да се намесва семейството й
 Ъ-ти все още не чуваш(разбираш).Не оставяй в никакъв случай Ямур с тях.Тя ще отрасне при нас.
Х-не.Ямур ще  остане до майка си.
Ъ-как така?Ти никога ли няма да не послушаш?Не трябва Харун.
Х-Ямур има повече нужда от  майка си.Когато се нуждае от леля си,ще те  намери,не се тревожи


Харун – Бату (разговорът по телефона):

Харун – моля!
Бату – Много ме чакаш, нали?... Но този ден трябваше да е специален.
Харун – какви ги говориш не разбрах. Идваш ли или не идваш?
Бату – Не затваряй телефона (включи си видеото), ще рабереш какво искам да кажа. Днес ще бъде един много специален ден. За теб ще бъде страдание, за мен – удоволствие. Както искаш го разбирай (наречи)! Тази нощ за всички ще стане една незабравима нощ. Нощта на просветлението (нощта на разкриването на истините)!
Харун – Не си играй с мен игра, КЕНАН!
Бату – Не се тревожи. Това е последната игра. Тази нощ ще падне завесата след последното действие.
Харун – какво се опитваш да направиш, безчестнико!...Да излезем един срещу друг като мъже и да разкрием козовете си!
Бату – Ще ги разкрием, Харун Арсланлъ, ще ги разкрием. Но погледни за последен път любимите си. Защото тях повече няма да ги видиш.
Харун – Еда…. Ямур…. Остави ги, прокетнико!

Мокси, благодаря за прекрасната Нова тема!

Сега вече спокойно мога да Ви пожелая лека нощ!

Мокси,благодаря за прекрасният райски кът и събраните преводи от 73 еп.

МОКСИ , НОВАТА  ТЕМА  Е ПРЕКРАСНА!

Мокси,благодаря за новата тема! 

Наде,и аз благодаря за клипчето 
Имаш си ново аватарче виждам.Да ти ечестито

Благодаря , Манпла. 

С този прекрасен клип на Росисан и любима моя песен Ви пожелавам лека нощ и спорна нова седмица!
До сряда

Прошка отмина, но все пак да поискам и да кажа "Прощавам!". Пожелавам успешна седмица, компания!

И ето пак "любимите ми герои" - из част 5-та:

Бату – Едже (закуска):
Едже – батко?
Бату – а-ха.
Едже - Кога заминаваме?
Бату – след като говоря с Мелда.
Едже – Мелда ли?
Бату – Мелда…
Едже – не разбирам. И какво ще говориш с Мелда?
Бату – заедно ще заминем.
Едже – момент, момент, и Мелда ли идва с нас? Защо?
Бату – защото съм влюбен в Мелда.
Едже - … добре, де, а Ниса? С нея какво ще стане, батко?
Бату – кажи ми, какво да направя, сестричке? И за всичките Арсланлъ ли трябва да се грижа? Ще ти хареса ли?
Едже – значи, оставяш Ниса в болницата и все едно нищо не се е случило започваш връзка с Мелда, така ли?
Бату – точно така.
Едже – добре, а Мелда какво смята? След като приема това положение, влюбена ли е в теб?
Бату – погледни раните нанесени във връзка с любовта, … приема, … и двамата по тази тема сме засегнати (опропастени).  

Назан - Арас – Бату:
Назан – ще настинеш.
Арас – ти знаеш нещо. Кажи ми истината!
Назан – истина ли е, лъжа ли е. Нищо не знам. При това, откъде да знам?
Арас – нали знаеш, че накрая истината ще излезе наяве и ще бъде в ръцете ми.
Назан – истината е, че ти си оставаш един син на Ерол.
Арас – лъжеш!
Назан – Харун Арсланлъ само те обърка. Той ти каза тази лъжа всъщност, за да те накара да приключиш (затвориш дейността/да се оттеглиш), не виждаш ли?
Арас – защо продължаваш по тази тема да казваш лъжи?
Назан – защо се получава така, заради Еда, отдалечи се от Еда! Виж, заради тази жена са всичките ти страдания
Арас – не те питам, от кого да стоя далече.
Охрана – извинете, г-н Арас, един постител е дошъл.
Арас – да.
Бату – дойдох да ти кажа една добра новина. Напускам Турция. Ще се покрия (ще изчезна) и акциите на фирата ще дам на Бурак.
Арас – защо на Бурак?
Бату – не е старо споразумение,
Арас – т.е. приключи историята с отмъщението.
Бату – не е толкова просто. Все пак има една последна сметка за уреждане... Лице в лице…
Арас – т.е. ще разкриеш каква е истината.
Бату – да… Това беше, приятелю!
Арас – до тук беше!
Бату – И за Еда повече не се терзай!
Арас – защо да не се измъчвам?
Бату – има друг притежател (стопанин/собственик/принадлежи на друг). Проумей играта!

Хаят – Еда (в ателието):
Еда – как се е получило?
Хаят – много е хубаво.
Еда – не каза, че харесваш моделите, които приготвих за фирмата на Арас. Едва един поглед хвърли. Много ли си уморена от това, майко Хаят?
Хаят – че е добре ли да ти кажа? Щях да ти кажа лоши неща.
Еда – дори не ги погледна. Много се лъжеш за него.
Хаят – какво да направя? Да се държа като тебе, все едно нищо няма ли? За мен такъв живот – един път така, един път иначе – така да се върти не трябва, ама аз нямам глас.
Еда – аз така ли правя? Както казваш, един път така, един път иначе ли се държа?
Хаят – да! Да!
Еда – не! Аз направих всичко което ми беше по силите (до вчера направих всичко което трябваше), и на теб ли да го обяснявам. Но Харун не ме иска, разбираш ли? Не иска!
Хаят – добре….  Хайде, не си развалай настроението! И той сигурно не е щастлив също. Може би пък иска да ти даде един малък урок, а? Спокойно! Толкова е влюбен в тебе, може ли да спре?
Еда – този път е различно, майко Хаят. Окончателно е решил. Много грешки направих, Накрая, без да мислим и двамата взехме решения. Мисълта, че ме е лъгал (изневерил ми е), много ме нарани. Наистина помислих, че се е случило. Казах му, че за да запази връзката ни, е лъгал. Ненужно прекалих с Харун, майко Хаят. Не повярвах на действията му. Това и него много го нарани… Но, аз много го обичам…  Сега вече се страхувам… Как ще живея без него? Без Харун… Да знам, че не ме обича…

http://www.facebook.com/video/video.php?v=1569113596863&oid= … 8525&comments

Добро утро, незабравимо семейство!
Успешна седмица, спорен ден и много усмивки ви желая! 
Милена, благодаря ти за последните преводи от снощи!
А сега, хайде на кафе!