Здравейте, голяма част от децата създават трудности при #приспиване, не само тези, които са се отбили скоро. Има много причини за нежеланието на децата да спят. Обикновено то е резултат от комбинация от фактори. Във вашия случай най-вероятно основният фактор е #отбиването и трудностите в момента са просто етап от процеса на приемане на новата ситуация. Тя се учи да намира други средства за #успокояване извън кърменето, но все още не е свикнала с тях. Освен това в периода на емоционално #отделяне взаимодействието с майката много често предизвиква силно вълнение, емоции и смесени чувства, съпроводени и с напрежение, което възпрепятства заспиването. Към това прибавяме и напрягането на самите родители, което съвсем нормално възниква при приспиването, и което със своята фина #сензитивност децата усещат. С тази палитра от емоции е доста трудно за някои деца да се настроят на вълна сън. Това е и една от причините след бебешката възраст да заспиват по-бързо и лесно с възрастни, които не са техните родители. Не по-малък фактор е и свикването на едно дете да заспива с определен човек, защото енергията, свързаността, ритуалите на приспиване са различни при различните хора. Във вашия случай това е жената, която гледа дъщеря ви през деня. Вероятно с нея заспива по-лесно, не само защото тя по-често я приспива през деня и е свикнала с нея, а и защото се чувства по-малко развълнувана в нейно присъствие.
Желанието на децата да не губят време в спане понякога е много силно, защото времето с мама и тати, приятелите или #игрите е много по-интересно и вълнуващо за тях. Могат да преминат през различни опити да отлагат спането, не защото не са уморени, а защото не искат да спят. Може да им се спи, но да искат да си играят или да нямат усещане за умората си. Особено много на децата не им се спи, когато не са си изразходили енергията. В този случай за тях е напрягащо, че трябва да лягат, когато всъщност имат желание да се движат. Колкото по-големи стават, толкова по-малко усещат нужда да спят или почиват. Затова много #родители избират да оставят децата да не спят следобяд понякога или изобщо.
Можете да си поговорите с вашата дъщеря и да я попитате защо не иска да лягате. Отразете чувствата й и я разпитайте за различните възможни причини. Така ще разберете какво я напряга, дали се страхува и какво би я успокоило. Също така, ако държите тя да спи, е важно да има яснота по отношение на лягането, т.е. всеки ден да ляга (с жената или с вас) и да опитвате да спи. Ако един ден лягате, а друг не, тя ще се почувства объркана и разбира се, би избрала да не спи. По-голямата част от децата над 2 години биха направили този избор, ако имаха тази възможност. Можете да подкрепите процеса с някакъв ритуал, който да си измислите, който да отговаря на нуждата на детето от специално #общуване с вас – да й разказвате нещо за нея като е била бебе; или за вас като сте била на нейната възраст; да си пуснете релаксираща музика и да си представяте, че сте на морето или планината; да й разказвате някоя рецепта за готвене, приказка или нещо, което би й било интересно. Това вероятно ще я мотивира повече да легнете заедно, защото фокусът не е единствено върху спането. По този начин ще научи и други методи за #самоуспокоение. Ако пък решите, че за вас не е задължително тя на всяка цена да спи всеки ден, можете да действате според усещането си за нейната умора в момента.
В този период на отделяне и след отбиване може да очаквате разнообразни реакции от страна на детето. Понеже няма как да знаем какво предстои, няма и как да се подготвите, а не е и нужно. Най-важното е да приемате нейното поведение спокойно - като следствие от развитието и вътрешните й процеси, да обсъждате промените и трудностите с нея, и да намирате заедно решения.
Желая ви успех!