Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 373 833
  • 2 561
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 9
преди няколко страници като стана въпрос за появата на второто дете в семейството и ревността, забелязах че с появата на нашето второ дете миналата година, характерът на по голямото много се промени.Вярно е, че аз не мога да се занимавам с нея, а преди това беше върху нея цялотоми внимание. Много се промени, стана по враждебна към мен и към себе си, също така е по надменна, всичко което казвам поставя под съмнение. Някак си не виждам предишната любов към мен, много дразни малкия и аз непрекъснато й правя забележки.Непрекъснато си повтаря, че е лоша, въпреки че не й казвам че е!  Тя и тръгна в първи клас след появата на беБето. обяснавам, че е голяма а другото  малко и е необходимо повече внимание, а тя ми отговая че искала да бъде клкото бебето. Покакъв начин да се държа с нея вече не знам. Каквото иска й се купува, всичко й е позволено но...... липсва предишното й разбиране и обичта към мен
Благодаря предварително

# 421
  • Мнения: X
Скрит текст:
Цитат
Здравейте!
Казвате, че партньорът ви е бил отглеждащия родител. Това прави още по-важно той да споменава на голямата си дъщеря фразите, от които тя да разбира, че И ТЯ, а не само вашето общо дете, е създадена в светлия кръг на любовта. Добре е да кажете на партньора си за този кръг и да му дадете карт бланш да говори всички тези неща на голямата си дъщеря.
Така ще се въздейства в две посоки:
- от една страна дъщеря му по-лесно ще преодолее ревността си към вашето общо дете. Тази ревност е свързана най-вече с мисълта: "Това дете е родено от ЛЮБИМАТА ЖЕНА на баща ми!". Ревността ще бъде повлияна и смекчена от това, че тя ще чува от самия него, че и нейната майка е била ДОСТАТЪЧНО ЛЮБИМА, за да има и тя самоувереността, че е зачената в светлия кръг на любовта. Давам си сметка, че за вас може да е мъчителна тази мисъл. Но тези думи на съпруга ви към голямата дъщеря, макар и изричани рядко и насаме, ще дадат много стабилност и равновесие в цялата сложна система.
- от друга страна неговата дъщеря изпитва тази ревност не само и не толкова, защото се чувства изместена от вашето общо дете. Вие сама казвате, че тя има реализация в живота, и то най-вече благодарение на баща си и едва ли би се занимавала с такива ревностни чувства и детинщини. Тя, обаче, всъщност се солидаризира с чувствата на майка си, която се чувства гневна, безпомощна и ощетена от това, че бившия ѝ съпруг е създал такава добра връзка с вас и си имате дете. Следователно, когато съпругът ви говори за онези събития, които възкресяват спомена за светлия кръг на любовта, той ще дава на дъщеря си стимул да обича вашето дете, без да има чувството, че така предава майка си.
Все пак, ако бившата жена е много гневна и настройва дъщеря си, не могат да се очакват чудеса. Но съм убеден, че дори и в този случай ще настъпят чувствителни промени и смекчаване на напрежението в отношенията.
Сама виждате колко е трудно всичко това най-вече  за вас. Ще задам още един въпрос: имате ли подписан граждански брак? Защото ако нямате, ще ви е по-трудно да имате тази вътрешна стабилност и самоувереност, която е нужна, за да насърчите партньора си за подобна промяна в неговото говорене с голямата му дъщеря.
Може би ще публикувам в скоро време някакъв текст, от който да става ясно, колко много този подпис променя нещата между партньорите.
Поздрави и приятна събота и неделя!

Благодаря! Съветът Ви е ценен, ще опитам да го приложа. Да, имаме и подписан брак. Но от друга страна майката на момичето също има друго сем-во и деца отпреди това и интересното е, че сякаш не изпитва ревност спрямо тях, дори й е помагала да седи и да гледа детето на майка си. А сега когато и баща й си има сем-во, като че ли наистина се солидаризира в отношението си с майка си и започна да се държи нападателно, изискващо и обвиняващо към баща си за всякакви неща. А реално той не си е позволил да създаде сем-во преди тя да е отраснала и отгледана. Странно ми е защо тя не чувства обвинение (или поне не показва) към майка си, а именно тя й е липсвала и не е била до нея, а има други деца, които си отглежда...

Последна редакция: вт, 07 юли 2020, 09:41 от Анонимен

# 422
  • Мнения: 4 585
Здравейте, Людмил Стефанов, пишете, че по природа детето обича и двамата си родители. Сигурна съм, че е така. Но какво мислите за баща, който тормози и пренебрегва децата си? Дали е възможно децата му истински да го намразят или мислите, че каквото и да прави, винаги ще го обичат?

# 423
  • Мнения: 129
Имам приятел, чийто баща е точно такъв - винаги го обижда и лъже. Синът уж мрази баща си, но при всеки удобен случай се опитва да му се докаже, че заслужава бащиното си внимание и обич. Съжалявам за сравнението, но както говори, че не иска да прилича по нищо на баща си, така тича "с изплезен език" като дресирано кученце всеки път, когато баща му поиска нещо от него.. има ли начин да му помогна да се отърси, защото тази вътрешна борба го прави невъзможен

# 424
  • Мнения: 71
Здравейте, доктор Стефанов.
Мисля,че лека по лека полудявам.
Бременна съм в четвърти месец. Имам съмнения,дали бащата е от дългогодишният ми приятел или от една забежка.
По прегледи,излиза,че е на приятеля ми,но въпреки това,тези мисли ме изяждат. Заспивам и се будя с това. По цял ден чета за такива случаи и се поставям на различните места.
Принципно съм ведър човек,но се виждам как посървам,малко по малко.

# 425
  • Мнения: 993
Здравейте, доктор Стефанов.
Мисля,че лека по лека полудявам.
Бременна съм в четвърти месец. Имам съмнения,дали бащата е от дългогодишният ми приятел или от една забежка.
По прегледи,излиза,че е на приятеля ми,но въпреки това,тези мисли ме изяждат. Заспивам и се будя с това. По цял ден чета за такива случаи и се поставям на различните места.
Принципно съм ведър човек,но се виждам как посървам,малко по малко.
Здравейте!
Ако правилно съм разбрал, детето е от приятеля ви, но ви изяждат тези мисли....
Дойдоха ми веднага на ум различни сюжети, в които се говори за подобни случаи. Единият е забавния мюзикъл с Мерил Стрийп "Мама мия", Тя не знаеше с кого от тримата възможни мъже е заченала дъщеря си.  Сигурно сте го гледали.  Гледайте го пак.
Другият сюжет, който ми хрумна, е една българска народна приказка за родители, които нямали деца и много страдали от това. След време в къщата им дошъл един човек,  който като разбрал за тяхната мъка, дал на жената да изяде едни семки от ябълка и след това тя забременяла и родила дете. Като опитен човек в тези неща вие може би веднага ще се досетите откъде са извадени тези семки и какво всъщност символизират те. В тази народна приказка се отразява една явно обичайна практика, в случай, че жената не забременява от собствения си съпруг, да се опита да зачене от друг. Лошото на такива зачевания е само в това, че обикновено се пазят в тайна. А тайната действа разрушително не само на хората, които са пряко засегнати, но и на следващите поколения в семейната система. Добрият вариант е подобни тайни да се разкриват, защото може ясно да се види зависимост между пазенето на такива тайни и типични психически физически страдания, до които тези тайни довеждат хората от системата. Имам предвид появата на типични  страдания на гърлото, на дихателната система - тоест органите, които са свързани с говоренето, често биват подтиснати чрез психосоматични симптоми.
Доколкото разбирам, обаче, при вас проблемът е свързан най-вече с чувството за вина. А детето все пак е от приятеля ви. Ако е така, има и един важен въпрос:  дали дълбоко в себе си вие не бихте искали човекът, с когото сте осъществили тази "забежка", да е партньорът, с когото искате да зачевате и отглеждате вашето дете. Ако това е така, мислено погледнете към този човек и му кажете: "Следващото ще е от теб!" - и му се усмихнете.
Ако, обаче, това не е така и става дума за чувство за вина заради моментен сексуален импулс, тогава изчакайте чувството за вина да отмине от само себе си, без да споделяте с никого и особено с приятеля си. Ако чувството за вина ви е много трудно за носене, потърсете споделяне с терапевт. Да ви кажа какво им е особеното на терапевтите: те ви изслушват, без да ви осъждат и без да искат от вас да се промените.
С една дума, подобна информация е уместно да си остане само за вас, без да натоварвате с нея и връзката си и да очаквате от партньора ви да ви прости.

Последна редакция: нд, 05 юли 2020, 16:04 от Людмил Стефанов

# 426
  • Мнения: 71
Препрочетох го няколко пъти.
Останах без думи.
Впечатлена съм, как ме успокоихте, само с няколко изречения.
Благодаря много! Тепърва ще осмислям написаното Simple Smile

Последна редакция: вт, 07 юли 2020, 09:43 от bubanka

# 427
  • Мнения: 993
Здравейте, преди два дни мисля, че получих паник атака.
Ще започна от това, което се случи преди 7 години.
Имам дете на 7 и половина, много желано и бързо се появи в живота ни. Двамата с мъжа ми сме с хубави професии, купихме си жилище, всичко беше ОК. Осъзнавам, че съм перфекционист и най- малките неудобства или неща, които не са в реда на нещата, ме изкарват в тревожни състояния и размисли. И се случи нещо, което ме караше да се чудя защо на мен и как е възможно? Защо трябваше да се обърка перфектния ми свят? Когато детето ми беше на 1 година, забременях извънматочно. След още половин година, в другата тръба. В следствие на което загубих възможността да стана за втори път родител. А винаги съм искала 3 деца. Да ги гледам как растът. Наистина няма по-голямо щастие. Това пък рефликтира върху дъщеря ми- прекалено много внимание, грижи, искам да е по- волно детството й, но пък моето желание да се занимавам с деца е огромно. По професия съм далеч от учителите, но понякога доста сериозно съм се замисляла дали да не стана, та да имам къде да се занимавам с това, което ме прави щастлива.
Престоя ми в болниците ми разклати психиката. Всичките тези манипулации, маркучета съм ги подтиснала някъде в подсъзнанието ми. Имаше един ужасяващ момент. В една малка болница ми направиха кюретаж без упойка. По късно разбрах, че не е имало нужда. Това нещо много болеше и беше голям шок.
След тези интервенции, ми останаха мислите и спомените от безбройните глупости, които ми се случиха. Вечния въпрос- Защо трябваше да се развали идеалния ми свят?
Като цяло винаги съм се тревожила за нещата, около мен - в целия ми съзнателен живот. В училище винаги съм била отличничка, всичко гледах да науча, после в университета и в работата. Изглеждам  добре.
Много време ми отне да осъзная, че можем да пробваме ин-витро. Около 3-4 години. Хубаво е всичко да става по естествен начин, но пък може да стане и с човешка намеса. Доста литература изчетох докато разбера, че природата пак си изиграва ролята.  Другото, което не можех да вляза в болница, тъй като се връщаше ужаса от спомените. Но пробвахме 2 пъти без резултат. Подтиснат някъде тези спомени и сега просто гледам да не мисля за това.
Но преди два дни нещо се случи и явно подсъзнателно за части от минутата ми се възвърна спомена от кюретажа.  Взеха ми с клечка секрет за микробиология. В момента, в който станах и тръгнах, усетих че ми премалява, в главата ми сякаш всичко падна надолу. Осетих силен страх и тревожност, че нещо не е наред и ме беше страх да погледна дали имам кръв. Клекнах и мислех, че ще припадна или ще повърна. Измерихме кръвното - 65/40. Легнах и се оправих за минута. Кръвното се беше нормализирало.
По принцип често ако съм притеснена да говоря с някой за нещо, получавам за кратко сърцебиене, може и кръвно да вдигна. Сещам се веднъж, че ми изтръпна едната ръка, когато пак бях под стрес. Веднъж щях да припадна на зъболекарския стол. И това е. Ще помоля за коментар.

Здравейте! Натрупали сте много опит като майка и като жена. Част от този опит е травматичен и води до тези панически атаки. Трябваше ми още известно време, за да осмисля това, до което сте достигнали и да направим още няколко крачки по-напред...
Като професионалист мога да  кажа, че за вас е важно да живеете с ясното съзнание, че ВЕЧЕ СТЕ майка на три деца. Едното живородено и се развива добре,  а другите две са заченати извънматочно. Казвам го, защото споменавате, че се опитвате да не мислите за тях. Но те са важна част отвас и от историята на вашето семейство и  засягат всички вас. Така че, когато тръгвате по пътя на зачеването инвитро, за вас ще бъде много по-чисто и здравословно, ако сте с ясното намерение, че искате  да станете майка на 4, а после и на 5 деца.
Каква е разликата? И какво се случва в душата на майката, ако тя се опитва да забрави и от-мисли несполучливо заченатите деца? Тогава тя се тревожи прекомерно за живородените си деца, защото душата ѝ сякаш не може ясно да види разликата между едните и другите. Те изглеждат като едно и също нещо и тя се страхува да не загуби и това дете, което е благословено с живот и здраве.
Затова често предлагам на мои клиентки, които имат заченати, но изгубени деца, да направят нещо символично в тяхна памет. Например -  специално за вас - да насадите две цветя, две дървета в гората или да направите каквото ви хрумне в тази посока. Нещо, при което да почитате паметта на тези мечтани от вас деца.Така и душата започва лесно да прави разлика: "Ето тук е живото ми дете. А ето там са тези, които не оцеляха. Те са нещо различно и винаги ще бъде така."
Мисля, че този елемент може да промени в добра насока цялостната ви настройка към ситуацията.
Поздрави!

Последна редакция: пн, 06 юли 2020, 07:07 от Людмил Стефанов

# 428
  • Мнения: 993
преди няколко страници като стана въпрос за появата на второто дете в семейството и ревността, забелязах че с появата на нашето второ дете миналата година, характерът на по голямото много се промени.Вярно е, че аз не мога да се занимавам с нея, а преди това беше върху нея цялотоми внимание. Много се промени, стана по враждебна към мен и към себе си, също така е по надменна, всичко което казвам поставя под съмнение. Някак си не виждам предишната любов към мен, много дразни малкия и аз непрекъснато й правя забележки.Непрекъснато си повтаря, че е лоша, въпреки че не й казвам че е!  Тя и тръгна в първи клас след появата на беБето. обяснавам, че е голяма а другото  малко и е необходимо повече внимание, а тя ми отговая че искала да бъде клкото бебето. Покакъв начин да се държа с нея вече не знам. Каквото иска й се купува, всичко й е позволено но...... липсва предишното й разбиране и обичта към мен
Благодаря предварително

Здравейте! По темата за ревността сте прочели вече доста дълъг мой текст. Ще акцентирам върху някои важни аспекти, за които вие питате.
Пишете, че детето ви започва да се държи като малко и иска да бъде малко. Това е съвсем естествена реакция. Когато се роди по-малкото братче или сестриче, голямото дете започва да регресира. То иска да бъде малко и много често започва да смуче биберон, да се напикава, иска и то да суче от майката. Вопълът на детето в този случай е ясен. То сякаш казва на родителите си: "Искам да бъда и аз малък, за да бъда видян. Защото цялото внимание в това семейство изведнъж се премести към малкото дете."
Други симптоми, които често се забелязват, са агресията към малкото дете, към родителите и към себе си. Защо пък и към себе си? - може би ще попитате. Защото в главата на голямото дете непрекъснато се въртят мисли за враждебни действие срещу по-малкото,  както съм написал и в статията, която сте прочели. Поради тази причина то има чувство за вина и иска да се самонакаже.
Друг типичен симптом е чувството за задушаване. Това чувство се появява у възрастни и деца, когато искаме да  кажем нещо важно за нас, но усещаме, че за другите то може да не е редно и да бъдем санкционилани. Затова е добре да насърчаваме детето да изразява такива "лоши" чувства: "Виждам, че си много ядосан на сестра ти. Ела да ми кажеш какво става!" - и го изслушваме с разбиране.
Тук ще дам важно правило: Всички чувства, дори най-враждебните, са позволени. Не са позволени действията, които нараняват.
Други симптоми са апатията и загубата на апетит. Това е доста сериозно, защото е типичен отказ от жизнени функции.
Какво може да се направи за голямото дете? Добър вариант е майката да му предложи за 15-тина минути, когато са сами, да поиграят на майка и бебе и да му дава да яде от биберон, да го люшка в скута си, да го завие в бебешкото му одеалце и да му пее онези сладки и наивни майчински песни, които всяка майка измисля за бебето си.   Възможно е детето да не иска и да се срамува. Но ако виждате, че има потребност, правете го насаме толкова често, колкото  е нужно, за да се насити на това да бъде бебе.
Когато има повод, извеждайте голямото дете само. Кажете му: " Хайде сега с теб ще отидем заедно на концерт, а бебето ще го оставим при гледачка, защото то е малко и нищо не разбира"  Важно е детето да чува, че има ситуации, в които е предимство да бъдеш голям. И когато малкото няма място до мама и татко, но аз съм голям и имам място.
 Един ценен акцент: ако малкото дете дойде при вас и ви се оплаче от голямото, че го е ударило или че го е блъснало, не е добре да се скарате на голямото. Добрата реакция е да прегърнете малкото и да му кажете: "Ами да, брат ти е много силен!" Това ще успокои нещата. Малкото ще усети колко е важно да имаш силен брат, който може и да те защитава, а голямото ще усети, че неговата сила е уважена и не е нужно да я прилага....
Ако имате други конкретни въпроси удоволствие ще отговоря.
Поздрави!

Последна редакция: нд, 05 юли 2020, 18:49 от Людмил Стефанов

# 429
  • Мнения: 993
Здравейте, Людмил Стефанов, пишете, че по природа детето обича и двамата си родители. Сигурна съм, че е така. Но какво мислите за баща, който тормози и пренебрегва децата си? Дали е възможно децата му истински да го намразят или мислите, че каквото и да прави, винаги ще го обичат?
Здравейте!
Тук вече писах поне два пъти за това, какво се случва, когато един човек твърди, че ненавижда баща си. Аз съм имал такива клиенти.
Почти във всички случаи тези хора имат това негодувание от лоялност към майките си. Защото майката е родителят, с когото детето е изначално свързано по един симбиотичен начин. Като родител тя е номер едно. И има огромна власт над детето. Ако тя е настроена враждебно към бащата и детето не чувства позволение от нейна страна да се свърже с любов с баща си, то няма да го направи. Защото се страхува, че ще загуби любовта на майка си.
От друга страна, обаче, когато отхвърля на думи баща си, за да не загуби майка си, детето започва да прилича на него. Например ако той е бил ревнив и майката се е оплаквала пред дъщеря си колко много я тормози, дъщерята се съгласява с майка си и е враждебна към баща си. Но по-късно, когато стане жена, се оказва, че тя самата е много ревнива. И това е нейната любов към баща ѝ. Хелингер нарича тази несъзнавана форма на любовта "сляпа любов." Милиони майки по света, които са успели без усилие да настроят детето срещу бащата /възползвайки се от властта, която им дава утробата и гърдата Simple Smile / след това с разочарование установяват, че детето им е абсолютно копие на бащата.
Питате как стоят нещата, ако бащата тормози детето. По същия начин. Детето няма от къде да знае, че баща му го тормози. За него родителите, такива, каквито са, са единствените възможни и естествени. Но ако майката се намеси в неговото отношение към бащата, изборът е предварително ясен.

# 430
  • Мнения: 4 585
Здравейте, чета всичко подробно, което пишете, но тук има малка подробност, че децата усещат тормоза от бащата. Давам пример: не говори с тях, а ако им каже нещо, то е обида или скарване за нещо; нежелание за компания с тях, открито го заявява "много ме дразните и изнервяте, изчезвайте в другата стая, не мога да ви понасям" и т.н. Това си е чиста форма психически тормоз, понякога има и физически. Децата сами не искат да комуникират с него, а го правят чрез майката, ако трябва той нещо да направи:"кажи му да ни купи ....., да направи....."
Разбирам, че по природа обичат и двамата родители, но в този случай дали остава вътрешната обич или с тези действия от негова страна и тя изчезва.

Последна редакция: пн, 06 юли 2020, 00:05 от aDream

# 431
  • Мнения: 993
Имам приятел, чийто баща е точно такъв - винаги го обижда и лъже. Синът уж мрази баща си, но при всеки удобен случай се опитва да му се докаже, че заслужава бащиното си внимание и обич. Съжалявам за сравнението, но както говори, че не иска да прилича по нищо на баща си, така тича "с изплезен език" като дресирано кученце всеки път, когато баща му поиска нещо от него.. има ли начин да му помогна да се отърси, защото тази вътрешна борба го прави невъзможен
Здравейте!
Аз съм последният човек, който ще реши да помага на някого да се отърси и отърве от влиянието на баща си. Моето разбиране е, че човек, за да бъде вътрешно стабилен, е нужно да приеме родителите си такива, каквито са. Да приемеш родителите си такива, каквито са, е най-висшата форма на личностно израстване. 
Искам да дам един драстичен пример от практиката на един германски терапевт. Той имал в групата си мъж на 40 години, изоставен от майка си при раждането и осиновен. Този мъж потъвал в дълги периоди на депресия и самосъжаление и обвинявал майка си за всичките си страдания. В следствие на работата в групата мъжът приел в сърцето си майка си. И понеже знаел къде живее, макар че до този момент не се решавал да ѝ се обади, най-после отишъл при нея. Просто ѝ казал: "Дойдох само за да ти благодаря,  че ме роди!". И двамата били щастливи и след няколко минути се разделили. Повече не се срещали и всеки продължил по пътя си.
Но този мъж трайно  успял да излезе от блатото на депресията.
Обърнете внимание, че този мъж благодарил на майка си за живота, който му е дала. Защото това е най-големия подарък, който всички ние сме получили от нашите майки. /и от нашите бащи, естествено/ Способността да дишаме. Тази благодарност означава да приемеш майка си.

# 432
  • Мнения: 993
Здравейте, чета всичко подробно, което пишете, но тук има малка подробност, че децата усещат тормоза от бащата. Давам пример: не говори с тях, а ако им каже нещо, то е обида или скарване за нещо; нежелание за компания с тях, открито го заявява "много ме дразните и изнервяте, изчезвайте в другата стая, не мога да ви понасям" и т.н. Това си е чиста форма психически тормоз, понякога има и физически. Децата сами не искат да комуникират с него, а го правят чрез майката, ако трябва той нещо да направи:"кажи му да ни купи ....., да направи....."
Разбирам, че по природа обичат и двамата родители, но в този случай дали остава вътрешната обич или с тези действия от негова страна и тя изчезва.
Разбирам. Нека да погледнем по-конкретно ситуацията. За кого става дума? За вас лично /че сте била тормозена от баща си/ или за вашите деца /че са тормозени от баща им/? Напишете повече за семейната ситуация, за взаимоотношенията между родителите, за предходни партньори и бракове, деца от други бракове...

# 433
  • Мнения: 2
Здравейте,
От един месец имам следния проблем с моя син.В момента е на 1г и 5месеца.
Изведнъж се промени и започна да бие другите деца, нещо което няма къде да е видял вкъщи, не съм забелязала и навън да е станал свидел на такова поведение.Просто един ден всичко започна.
Ако някой му пречи на стълбите на пързалката,  го бие.Ако е момиче,  по-скоро го скубе.Понякога щипе.За щастие само не хапе.
Ако някои му вземе играчката, пак започва да го тупа с ръчичка.
Ходихме на детска забава и много му хареса в една палатка,  като влезе в нея да си играе сам,  после не пусна никой друг, ако влезеше някое дете, започваше да го тупа или скубе.
В такива ситуации го карам да погали детето, всеки ден го обсъждаме, ако се случи повече от 2 пъти, го слагам в количката и му обяснявам,  Че го прибирам, понякога разбира, друг път и на мен се ядосва, че съм го взела и прибирам и започва и мен да ме налага, но това по-рядко.
За нещастие излизаме всеки ден сутрин и вечер и всеки ден се случва вече По 2 пъти, рядко пропуска.Гледам винаги да е наяден и наспан, за да не е нервен, но напредък нямаме вече месец.
Чудя се какво бъркам и какво друго да направя, вече се притеснявам и да ходя по детските площадки .Ако има много деца, задължително 2-3 ще му пречат с нещо и ще бъдат натупани.

# 434
  • Мнения: 52
Здравей те!
Синът ми е на 17 години и е много лъчезарен, но не може да си намери приятелска среда така е от „както се е родил“. От това, че няма приятелска среда той страда. Със съпруга ми сме опитвали по всякакви начини да му помогнем, но засега без успех. Пробвали сме и с дълги периоди, в които нищо да не правим също без успех. Реших ме, че е добре да се консултира с психолог.
Казахме му това наше мнение, и че ще е добре за него. Той отказа.
Моля, за Вашия съвет как да мотивираме сина ни да посети психолог.
Да ни препоръчате книга подходяща за неговата възраст, която би му помогнала да си реши проблема.

Общи условия

Активация на акаунт