Пиша Ви по един личен въпрос, който ме измъчва през последните близо две години. Запознах се с един мъж, в който се влюбих (и все още съм), но нещата приключиха още преди да са започнали. Опасявам се, че вината, в голяма степен, е моя.
Молбата ми към Вас е да ми помогнете да интерпретирам ситуацията. Смятам, че аз съм влошила нещата с поведението си и ако е така- възможно ли е да направя нещо за подобряване в бъдеще? Или просто не е имал особено желание и нещата са били обречени?
Ето я историята на кратко:
В началото имаше взаимен интерес, но не беше ясно за мен дали е приятелски или интимен. Чувствах се добре, но исках нещата да се развиват по-бързо. Бях объркана от сигналите, защото проявяваше внимание към мен, но не бързаше да развива отношенията в интимен план. Или е улегнал и не бърза, преди да е сигурен, или не е искал, вече не знам. В резултат на което, станах доста нервна, натрапчива, изискваща обяснения. Пишех винаги първа, говорех за чувствата си в самото начало, изисквах повече внимание, обвинявах го и т.н.
Резултатът, както се досещате, беше негативен.
След дълга пауза отново възобновихме комуникацията, но скоро отново започнах да го притискам. Той се отдръпна във времето и накрая ми заяви, че за него съм агресивна, негативна, обсебваща, не му влияя добре и не иска да ме чува и вижда повече.
Към днешна дата си давам сметка, че независимо дали и до колко съм била желана, такова държание от моя страна би отблъснало всеки. Всъщност, той не ме познава като човек, но вече има крайно негативно мнение.
Друг негативен фактор тук е, че бяхме колеги във фирма, чийто собственик искаше да се среща с мен. Но това е друга тема.
Смятам, че повечето проблеми идват от моята несигурност и ниско самочувствие. Вече ходя на терапия за това.
Бих искала да имам възможност да подходя спокойно към него и ситуацията. Да мога да покажа истинското си лице и характер, да се опознаем по здравословен начин и...каквото стане. Не съм сигурна дали това е възможно, предвид стеклите се обстоятелства. Поне на този етап е така.