Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?

  • 67 955
  • 140
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 62
Здравейте.
С мъжа ми сме женени от доста години. Напоследък във взаимоотношенията ни се натрупа много напрежение. Не може да проевдем един нормален разговор. Всичко прераства в спор и караници. Освен това той си изпуска и нервите и почва да блъска разни неща и чупи, което пък при мен след последния път явно отключи някакви физически усещания тип паник атаки.
Не знам как да излезем от този омагьосан кръг. Най-вероятно чисто физическата умора покрай работата и по-малкото дете, което е на 3г., битовизмите ни изтощават и всеки и без това е на ръба на възможностите си. А така с тези непрекъснати спорове и караници, нерви и разправии, става съвсем тежко.
От една страна не ми се иска да предприемам някакви радикални стъпки, от друга не мога и да издържа дълго по този начин.
Може ли да ме посъветвате нещо?
Благодаря!

Здравейте, zazu1,

Това, което описвате, за съжаление, доста често се случва при дългогодишни отношения и бракове, особено след появата на детето. Една от причините за подобно напрежение и чести спорове може да бъде отчуждението. То се случва когато потъваме в ежедневната рутина, задължения и отговорности, което вместо да ни сближава, прави точно обратното - отдалечава партньорите емоционално., а дори понякога и физически.
 
Когато усетите, че и двамата сте спокойни и уравновесени, седнете и обсъдете свободно какво можете да направите, за да улесните вашето ежедневие, ако се налага преорганизирайте разпределението на задачите и задължително прекрарвайте качествено време САМО двамата, без детето дори това да е за час-два на седмица (или колкото можете да отделите според програмата си). Нека всеки даде предложения как можете да си помагате повече и да се чувствате по-добре. Попитайте се какво ви липсва, помислете за нови дейности или занимания, които да правите заедно, експериментирайте с малки промени, бъдете отворени към това да внесете нещо ново в отношенията си, което ще ги освежи, развие или просто ще им даде глътка свеж въздух!

Пожелавам успех,
Петя

# 136
  • Мнения: 62
Здравейте,

Моят проблем също е свързан с чести конфликти с мъжа ми. В дългогодишна връзка сме, с малко дете и поизхабени нерви и чувства. Вече дори не мога да се отпусна пред него да споделя нищо, защото след това ме кара горчиво да съжалявам. Последния път споделих, че чувствам напрежение в колектива на работа, което има вероятност да има общо с мен. Не знам дали опасенията ми са реални, но мъжът ми реагира изключително грозно. Развика се, че съм му развалила вечерта, как съм могла да му говоря за моите проблеми, докато си почиваме и че го била заболяла главата от напрежение. Нормално било като съм некадърна, да ме изгонят, а дори не е ставало въпрос някой да не е бил доволен от работата ми. Буквално се изпотих от напрежение, заради реакцията му. Не знам вече какво да направя и как да разговарям с човек, който е непрекъснато негативен, нервен и сприхав. Моля, дайте ми съвет.

Здравейте, Sunny555,

Както и преди съм споделяла, нещо често срещано, за съжаление, при дългогодишните отношения и връзки, е емоционалното и/или физическо отчуждение между партньорите. Причините за него могат да са различни, но добрата новина е, че то може да бъде преодоляно.

Бих искала да обърна внимание на едно специфично различие в начина на комуникация между мъжете и жените. Когато има някакъв проблем, мъжете и жените изразяват това по различен начин. Какъв е той? Ако за нас, жените, е важно да споделим, да бъдем изслушани, разбрани, да получим подкрепа, успокоение, то при мъжа нещата стоят по различен начин. Когато има проблем, по-вероятно е мъжът да се отдръпне, да се дистанцира и да се опита да разреши своя проблем (сам или с мъжка помощ). Това отдръпване не трае дълго и е докато той намери решение на проблема си. По време на разговор често мъжът не разбира нашата потребност от това просто да споделим и да получим подкрепа и започва да ни "залива" с възможни според него решения, от което ние се чувстваме неразбрани. А това, в комбинация с отчуждаването прави нещата още по-неприятни.
Също така, помислете дали той винаги реагира толкова емоционално и избухливо, когато му споделяте, или просто в онзи момент той не е бил готов за такъв разговор.

Затова препоръката ми е да се фокусирате върху сближаването по между си (физическо и емоционално), съсредоточете се повече върху сходствата по между си. Припомнете си любими хобита, дейности, които можете да правите заедно, като условието е, те да са приятни и да харесват и на двама ви. Бъдете отворени към нови неща, интереси, направете макар и малка промяна в ежедневната рутина, задължително прекарвайте повече време САМО двамата, без детето, дори това да е само за час-два или колкото можете според възможностите си.

Пожелавам успех,
Петя

# 137
  • Мнения: 62
Здравейте,моля за съвет .
Вдовица съм с две деца.При едно пътуване зад граница един мъж от фирмата превозвач ми изпрати покана за приятелство.Приех и започнахме да си пишем .Впоследствие той започна да ми се обяснява в любов,загриженост .Това ставаше само чрез чатове и разговори по тел.Не сме се срещали.В началото не бях съгласна,но после някак се привързах и аз започнах да му показвам моите чувства.След края на сезона при едно от пътуванията си МО каза ,че този път срещнал много хора.Очудих се ,защото той постоянно виждаше много хора.Не го попитах какво има впредвид пък и той нищо друго не каза.Искаше да се видим на живо,но аз за в момента отказах. Интересно ми беше как преди да почне да интимничи казваше ,че ФО боли корем,повеъща му се и после рязко превключваше на интимност,снимки. Сезонът свърши  и той остана без работа,живееше с майка си,баща му бил починал,самоубил се е.Разказваше за него ,че имал някакви психични проблеми,стигало се в до там,че да го гони ,за да го убие ,също така ,че страдал от манията ,че постоянно нещо го боли.Не знам как но след това отношенията ни рязко се промениха.Не пишеше толкова често,понякога аз започвах за да разбера как е,какво прави.Усещах хлад от негова страна.Ако си пишехме или разговаряхме беше само да се оплаква от болките в корема,страх от болници ,за караниците му с майка му.Въобще не се интересуваше как съм .Покани ме на почивка с него и на Нова година.Отказах ,защото нямаше как да си зарежа децата,а не исках още да се запознаят-беше рано.Изявих желание да се видим поне преди да замине,но той отказа под предтекст,че сега имал болки и не му било до любов и нежност.Замина с майка си на почивка,за Нова година пак с нея,защото нямало с кой друг.По време на пътуването пак се оплакваше ,че го боли ,че го е страх да не умре там.В деня на Нова година не издържах и го попитах,защо се е променил спрямо мен.Единият ден  ако ме търсеше да чуе,на другия ден все едно не го интересувах.Бях объркана и затова го и попитах.Той тогава ми каза,че всичко се е прекършило като счупен клон.Стана ми криво,та   той преди два месеца ми сваляше звезди,а сега.  Мъчно ми стана много.Не се мина и час и ми писа ,че е искал да бъда при него ,независимо че бил кисел.Отново бях объркана,какво искаше всъщност ?Да бъда или не бъда с него?Изпитва ли нещо или не?Върнаха се в страната.Продължихме да си пишем,но не за любов  а за болести,изследвания,лекари,болници.Ходеше по лекари ,правеха изследвания ,но нищо не му откриваха.Той обвиняваше лекарите,казваше че  не разбират от нищо.Често вечерта казваше ,че има адски болки в корема,задушаване  а след малко ми казваше ,че хапнал еди какво си.Не можех да си обясня,как така много те боли ,пък хапваш?Питах го,а той казваше че ядял насила.Влезна в болница за изследвания.Свдмица преди това всеки ден се обаждаше и пишехме,но пак за неговите страхове и неприятни състояния.Не ме питаше как съм,или ако питаше беше ей така от неудобство,а не по някакъв начин да даде съвет или подкрепа.Направиха му изследването -отново нищо.Но Рой продължаваше да казва,че го боли,че не изпитва щастие,никакви чувства,а само тъга и празнота.Чувствал се некомфортно и заради мен,защото ме наранявал така ,обиждал. А съм била добра,а Рой лошо човече.Тогава му предложих да не си пишем.Орначало беше тъжен,но после ми каза дано да му простя,и ако остане жив дано да изкупи греховете си,не заслужава да живее, не изпитва щастие,чувства,а само някаква празнота и тъга,както и не иска някой до него,че ще иде в тяхната болница ,където нямаше доверие на лекарите, да го отворят и вече да се свършва,не издържал вече така,нямал сили,ако станело нещо с него все някак съм щяла да разбера.Изпаднах в нервна криза,разтреперах се цялата,звъннах му,защото си мислех,че ще си посегне.Попитах го какво прави,а той ми каза,че се изкъпал,попитах го след рова какво ще направи,а рок -ами ще хапна,защото не съм ял,звучеше спокойно,а аз се побърках от притеснение.И за капак ми вика спокойно няма да се самоубивам,минах през този ад.
Не си пишем сега,но се чувствам някак си празна и тъжна .Макар,че не сме се виждали се привързах към него,но той защо така се държа спрямо мен ?Трябваше да му излезне биопсията тези дни ,не е писал за него ,аз се притеснявам.Макар,че неше убеден ,че нямало да покаже нищо,а него го боляло..
Дайте ми съвет ,измъчвам се като незнание как е,но в същото време,той си мисля ,че е объркан,страхува се от бъдещето и не знам как да реагирам!

Здравейте, Фалун,

От споделеното много ясно проличава наистина факта, че този мъж е много объркан и не в състояние да изгради или предложи по-сериозни отношения. Тук е важно обаче Вие какво очаквате от него? Искате ли връзката да се задълбочи с него, такъв, какъвто е - с емоционалните манипулации, очевидно много незрялата и детска позиция (помислете по-детайлно за това каква е връзката с майка му), отдръпванията, внезапен интерес към Вас, когато усеща, че се разколебавате или че може да Ви изгуби. Доколкото разбрах от написаното, все още не сте се виждали на живо, попитайте себе си защо. Помислете си бихте ли запознали децата си спокойно с него след време, бихте ли му се доверили за това? Какви са ДЕЙСТВИЯТА (не думите), които той прави за Вас, по какъв начин се опитва да Ви спечели, какво прави, за да се чувствате Вие добре? Представете си можете ли да разчитате на него, какво бъдеще би ви очаквало заедно?

Най-полезната препоръка, която бих могла да дам е да си помислите защо сте толкова привлечена от такъв тип мъж, потърсете причината за това той толкова умело да предизвиква у Вас вълнение и привличане.
Най-добрата реакция е да изберете себе си и децата си, и всяко решение от тук нататък да бъде в името на доброто и щастието на децата, и на Вас!

С пожелания за успех,
Петя

    # 138
    • Мнения: 62
    Здравейте
    Не бих искала да споделя с близки защото знам как биха се почувствали и за това реших да пиша тук.
    С моя съпруг сме женени от 3 години и сме заедно от 5 . От началото на връзката ни той ме лъжеше за различни неща,всеки път плачеше ,извиняваше се и казваше, че няма да се повтори, не само ,че се повтори ами и още много пъти ме излъга. Проигра парите за сватбата ни под предлог ,че е искал да си позволим меден месец и така е искал да ги удвои. Реших ,че видимо го е направил за добро ,след като се оженихме се оказа ,че е взел пари от различни наши приятели и аз го научих от тях ,като го попитах каза ,че е за да може да възстанови вече изгубените . На по-късен етап на няколко пъти го хванах отново да ме лъже с пари и след всеки път всичко беше едно и също . Обясняваше ми как всичко ще се промени ,няма повече какво да крие и за какво да ме лъже ...но да следващия път. Днес отново беше един такъв момент ,да подчертая ,че винаги съм го питала дали има нужда от някаква помощ от специалисти, винаги е отричал и ми е казвал ,че се чувства зле от тези лъжи  . Та днес отново го хванах в лъжа в която участваха пари и за пореден път каза колко много ме обича и ,че това е последния път . Свалих халката си ,защото вече се чувствам изтощена от тези лъжи. Знам ,че ме обича ,но също се чудя дали това най-накрая ще спре ... Винаги съм искала заедно да градим семейство и бъдеще ,но вече не съм сигурна ,че това може да се случи 😞  . Объркана съм и знам ,че най-доброто решение е да се разделим,но не си представям бъдещето си без него и без всички хубави моменти който имаме всеки ден...дори не знам как бихте могли да ми помогнете...
    Чувствам се много объркана 😞
    Благодаря предварително.
    Тони

    Здравейте, скъпа Тони, Peneva91,

    Всъщност има нещо, което можете да направите, освен това с раздялата, което вече знаете добре и сама.
    Когато нашият партньор има прояви на хазартна или друга зависимост, означава, че ние сме в позицията на съ-зависими. Тоест неговата зависимост засяга и нас, нищо, че не сме ние тези, които проявяваме зависимостта, ние сме в отношения с такъв човек, което ни прави участници в ситуацията и проблема. Най-често нашата роля в тези отношения е ролята на "спасител".

    Какъв е изходът все пак? Най-доброто, което вие можете да направите за него и за себе си, е да му позволите и да го оставите да поеме отговорност за действията си. Как става това? Като спрете да влизате в ролята на негов "спасител", който се опитва да "поправя" нещата след него, "замазва" щетите и поема отговорността за неговите действия. Длъжна съм да предупредя, че това е труден и дълъг процес, който изисква време, търпение и работа със себе си! Най-голямото и трудно предизвикателство за всеки човек в ролята на "спасител", е да спре да спасява първо другите и да започне да спасява най-напред СЕБЕ СИ! 

    Ситуацията би могла да има нова посока, ако той осъзнае и изпита на собствен гръб последствията от своите действия. А Вие най-много можете да му помогнете като му показвате, че вярвате в него и в това, че той има способността да се справи, без да го осъждате и обвинявате (последните две всъщност подхранват неговата зависимост). Напълно достатъчно ще е той да посрещне сам резултата от действията си, да осъзнае тежестта на тези действия и да се замисли от тук нататък как иска да продължи. Аз оставам на разположение при нужда от по-задълбочена работа по темата.

    Пожелавам Ви търпение, любов и успех,
    Петя

    # 139
    • Мнения: 62
    Здравейте , не знам от къде да започна. Преди 6 месеца се разделих с бащата на моето дете. Бяхме две години заедно през тези две години имахме две кратки раздели ще разкажа за всяка една от тях за да придобиете представа. От налато на нашата връзка беше всичко добре разбрахме се всичко беше наред с единствения проблем че той беше много ревнив Ние бяхме от различни градове отначало той идваше при мен за няколко дни така по същия начин и аз при него дакото не разбрахме че съм бременна и тогава заживяхме заедно в моя дом тъй като неговото жилище не беше пригодено за живеене. Като всяко една бъдеща майка бях много щастлива но щастието ми продължи за кратко кагото дойде дена в който аз направих сплонтанен аборт. Болката от моя страна беше голяма дори и сега като се сетя това ме разстройва.
    И от тогава всъщност започна всичко. Лека полека започнахме да се караме той ме псуваше обиждаше почти през цялото ни съжителство с него. Много го обикнох и очевидно бях заслепена и не забелязвах някой нещо. Въпреки всичко което преживях с първата си бременост се реших пак да пробваме и нещата се получиха но отношението му към мен продължаваше да ме обижда псува сякаш не беше онзи човек в кото аз се влюбих преди време. От това негово отношение ме болеше много. Може би от самото налочо е бил такъв но се прикривал добре. Когато родителите му се прибира в България той ставаше още по корено различен човек беше потаен не споделяше като ги забелязвах тези неща и му ги споделеях той казваше така просто не искам да те товаря с моите неща е нали уж едно семейство и така и не можах да го разбера в това отношение.Та така той ми е споделял че с неговите родители не е много в добри отношения но въобще не си личеше че е така. То си беше видимо че те не ме харесват Въпреки че с тях се виждах много рядко и за по малко. В последствие на времето забелязвах че те когото са си тук вниманието е насочено изцяло на тях от негово страна а аз бях в пространството. Мен този факт ме дразнеше. Бях вече в напреднала бременост и карах тежка бременост докато той това нещо го виждаше . Един ден се прибра от работа и ми каза че сме били поканени на рождения ден на брат му и той настояване да се отиде но аз сама виждах и се чувствах че не съм добре. И като един нормален човек очаквах да ме разбере но той и така него направи телефона му не спираше да звънни все се дърпаше на страни да не чувам какво говори. И в крайна сметка докато нямаше да ходи дойде при мен и ми заяви че ако не отиде това значи че баща му и брат му ще дойдат да вдигат панаири и дори до бой може да стигне ако не отиде. Просто останах втрештена от това което ми каза. Мъж на 30 години да му казват какво да прави. Като заминаваше само се обърна и каза и колкото и ме упрекваш аз заминам . Дори и веднъж не се сети да ми звънни да ме пита как съм или нещо подобно сякаш аз не съществувах. На следващия ден се прибра все едно нищо не е станало. И тогава повлияние на нерви му казах че искам да се разделим а той само ме попита дали съм сигурно и си събра багажа все едно е чакал това да стане. Така в продължение на една седмица ми пишеше непрестанно казваше колко много ме обича как не може без мен. И аз найвно повярвах че може би е разбрал грешката си и се събрахме отново. Но и след събирането ни пак беше същото отново бях обиждана и нарязана. Това беше първани раздяла
    Втората ни раздяла се случи като детето се роди с надежда че като роди детето си мислих че той ще се промени и ще оправят нещата но уви не беше така. И след като родих пак беше същото все беше не доволен прибираше де от работа хапваше и отиваше да си ляга без никакво внимание. По празниците през декември реших да поканя баба ми и леля ми но той ни ги харесваше като разбра започна да нервниче и вместо да празнуваме аз детето и той стояхме затворени в една стоя дори и не ми говореше ходих при тях от уважение малко да постоя а той ми правеше забележка че ходя при тях дори и за малко. И наследващия ден на Коледа станахме честитихме си Коледа всичко беше наред казах му че отивам да си взема чаша вода и в това време детето се разплака и му казах да го вземе и че се връщам веднага а той почна да ме обижда копеле мръсно долно. И преди ме е обиждал но с тази обида ми се подкосиха краката и просто сълзите ми се стекоха без да заплача но родителите ми видяха и ме питаха какво става и вече не може да се прикривам и им казах какво ми е казал и съответно баща ми отиде  при него да го пита защо ме е обидил по този начин и му каза ако имаш намерение да живеш с нея живей ако ли не си отивай и той съответно без да се замисли ,че вече има дете загърби всичко и си отиде. Това беше Втората ни раздяла след няколко дни баща му дойде във вкъщи да говори и моя баща от приказка на приказка баща му се обърнал и казал че заради едно дете не си струва да живее с мен това ме разтърси просто деношно рев тревоги и нерви. След няколко дни аз почивам обаждане от негово роднина от която получих обиди и ми каза че щом ме е обиждал съм го заслужавала явно всичко ми беше дошло в повече просто исках да избягам някъде и да не чувам нищо бях изпаднала в дупка. Минаха празниците неговите родители са били явно заминали като започна той пак да ме търси да ми се обяснява колко много ни обичал с детето как не можел без нас много сме му били липсвали. И отново реших да преглътна всичко казано и всички обиди в името на детето ми за да може баща му да бъде и да расте с баща си. Събрахме си отново но нищо не беше променено всичко си беше посторумо дори и пред детето ми е крещял и обиждал. И така беше дакото не дойде истинския край на нашата връзка преди да заминат родителите му отново решиха да ни посетят за да видят детето така и така те не разговаряха с мен а единствено само с него и с детето се занимаваха аз бях излишна.Каго решиха да си тръгват го извикаха на вън без мен и дето да ги изпрати в онзи момент не знам какво са си говори но така или иначе той никога нищо не казваше не само онзи ден. Прибра се и се държеше студено с мен не ми говореше исках малко и само реших да го питам какво има защо виждам че нещо не е наред а той започна да ме бута да не го разпитам да ми крещи и на мен ми кипна вече и се скарахме много лошо той съответно си събра багажа и се обади на майка си да дойде да го прибере само на тръгване каза на майка ми че ще поддържа връзка с нея за детето. След раздялата ни два месеца не е разговяше с мен дори и за детето а от време на време се обаждаше за.малкия. след тези месеци започна да ме търси пак се опитваше да прави мили очички искал да се разбираме да не караме и че винаги щял да ме обича и детето. Идваше да вижда детето много рядко просто това всичко случващо ми тежеше като погледна детето ми се късаше сърцето че е подритнато така от баща си. Звънеше ми да ме обижда да ми казва колко ме мрази че бил си отървал от мене но в същото време щяла съм да остана неговота голяма любов. И така до ден днешен вече 6 месеца сме разделени опитва се да ме заблуди че нещата ще се оправят че пак ще сме заедно но аз вече нямам такива надежди целта му беше да отида да живея в неговия град но просто ме е страх защото както от него така и неговите роднини може би щяха и те да ми тормозят. Вече не мога да мисля трезво не знам какво цели какво иска да направи веднъж се държи добре макар и разделени веднъж лошо. Моля ви дайте ми съвет как да се справя с тази болка и да върна хорманията в живота ми и да бъда пълноценна така както за мен така и детето. Благодаря ви предварително.

    Здравейте, скъпа Моника Димитрова,

    Благодаря за подробното описание и споделяне! Ще започна с това, че всъщност всяка една от разделите, които описвате, изключително много прилича на другите. Дори нещо повече - всяка комуникация с него, всеки разговор, спор, скандал, всичко има много подобна динамика. Когато той усети, че Вие се отдалечавате и че може наистина да Ви изгуби, следва "добрата" част, която обаче е "добра" само привидно, Вие най-добре осъзнавате и разбирате защо. Естествено, след "добрата" част идва отново лошия епизод. 

    Това, което може да Ви помогне да си върнете хармонията и да сте пълноценна за Вас и за детето, е на първо място да се дистанцирате за известно време и да се опитате да погледнете обективно и реално на ситуацията. Това може да се случи само когато не сме емоционално въвлечени във водовъртежа от манипулации, които ни правят много реактивни.

    След като се отдръпнете и не сте емоционално афектирана и реактивна, помислете кое ще бъде по-добре за вас и за детето - то да расте с баща и ежедневно да вижда описаното от Вас поведение към майка си, да става свидетел на честите обиди, емоционално и вербално насилие или да расте в спокойна и здравословна за него среда. Тук правилния отговор е този, с който Вие ще бъдете по-спокойна и по-щастлива, тъй като детето ще отразява, попива и поема онова, което е около него, начинът, по който се чувстват хората около него ще бъде неговата среда, неговото "нормално". а когато майката е спокойна, доволна и се чувства добре със себе си, то тя ще бъде в състояние да даде най-доброто и на детето си, и то ще го усеща и ще знае това!

    Друго, което ще Ви бъде полезно и за напред, е да помислите върху това от какво имате нужда, какво искате да бъде различно от тук нататък. Не забравяйте, че ако правим едно и също, няма как да имаме различен резултат. Именно затова се случва отново и отново същото, когато се "сдобрите" с него - нищо не се е променило и няма да се промени, ако не се случи нещо различно и някой не действа по различен начин. Помислете при какви условия ще се чувствате добре - и Вие, и детето. Поставете ясно тези условия и се насочете към този начин на живот. Това ще промени всичко останало около Вас - това, което е неправилно ще отпадне, а правилното ще дойде!

    Успех и любов,
    Петя

    # 140
    • Мнения: 1 284
    Поради повишената служебна натовареност на Петя Георгиева от днес, 31 май, онлайн консултациите в настоящата тема временно се преустановяват.

    Благодарим на всички потребители за проявеното разбиране!
    Ще Ви информираме своевременно, когато темата е отново отключена за въпроси.

    Общи условия

    Активация на акаунт