Във възпитанието и детството ми не виждам какво мога да намеря особено - нищо особено консервативно или освободено, много обичано дете, близки отношения с родителите (с майка ми и приятелски след една възраст вече) - каквото са могли да направят за мен са го правили, подкрепяли са ме в заниманията и интересите ми като цяло, не е имало прекалено стриктен контрол, добри отношения с роднините (не много близки с голяма част).
Да - подобно е положението с приятели и непознати. И двете съм аз, но с бая голяма разлика - определено версията ми с приятелите си я предпочитам, но не се получава с непознати да е тя. Страх от отхвърляне предполагам има до известна степен. Мислила съм и преди в насоката, че предпочитам аз да знам повече за околните отколкото те за мен често, но чак от това да е всичко.🤔 Какво направи/чете по темата, че да подобриш това?
Привличане към жени нямам. Никога в разигравани сюжети в главата ми не се е прокрадвал интерес към това точно.
Да, студентка съм, живот в общежитие - определено предполага доста голям досег с хора на подобна възраст и с разнообразни интереси, би трябвало да е улесняваща среда за търсеното от мен, но практически... Колегите ми са готини хора в голямата си част, не е като да не общувам хич, но не съм изпитвала желание за твърде голямо скъсяване на дистанцията. Голям курс сме и да кажем там не съм общувала пряко с абсолютно всички, пък камо ли редовно. Може би есента не е лошо да пробвам най-малкото заради събирането на опит, но чак да изпитам нещо ме съмнява - не е да са чак толкова непознати.
За собствената сексуалност пробвала съм, не се получава и се отказвам, и така няколко пъти. Предполагам трябва повече упорство.
За смесената компания ми изглежда практична идея, но нямам никаква идея как би могло да стане това. Идеи? Често се чудя какво толкова да си говоря с мъжете. Определено ми е много по-лесно общуването с жени, което предполагам до голяма степен е поради интересите и повечето опит.
За интровертността и умелостта в общуването, връзката при мен по-скоро е общуването с хора ме изтощава и ми трябва време да презаредя батериите (зареждат ме с положителни емоции, но пак си имам нужда от времето и сама). Голяма част от енергията отива в общуване със семейството и приятелите ми. Спрямо нови хора и запознанства са ми необходими наистина големи количества от тази енергия, голямо самоубеждаване, че просто изтърпяваш първоначалната неловкост и после става по-добре и това води и до по-редки запознанства и задълбрчаване ---> по-малко опит водещ до известна неумелост.
Напълно съгласна за настройката и настроението, но лошото е, че ако се оставя на нстроението си ставам доста по-затворена, а резултатите от това не ми допадат често. За момента комфортното си състояние гледам да го нарушавам в определени граници през опрелени периоди, за да го разширя (опрелелено не би било лошо това да се случва по-често, но засега дотук ми е границата). Има подобрение в това отношение с годините, но не ми помага с другия проблем за жалост.
Сигурно го има описаното от теб със секса, но някак си моят радар е просто счупен за всичко това. Хем търся как да го включа, хем не го виждам всичко това, а околните в мнозинството си го. Тъмна Индия ми как се получава при другите хора, нищо че съм питала, обясняват ми го подробно и пак като го съпоставя с мен си не виждам как може да се случи по този начин.
През ежедневието си в университета се срещам с до голяма степен едни и същи хора (не са малко). През свободното време определено е с по-малка компания и на не много разнообразни места, не предполага често общуване с други хора. Родният ми град е малък, често се прибирам и повечето ми приятели са там, съответно и излизанията. В градът, където уча групичката е по-малка. В малки групи от хора определено се чувствам много по-комфортно, да кажем нещо от сорта на до 6 човека - мога да обърна внимание на всички. Опитвам общуването и с колеги-мъже, но не е ми е така освободено, не ми идва желание за повече сближаване, пък какво да говорим за друго.
За желанието за привличане и среща нещата за мен са свързани. Искам и двете, едното произтича от другото често. Не съм си представяла в подробности до чак образ реален или измислен. Като съм мислила по темата ми е главно любопитно и искам да го видя какво ще е на практика. Напълно нормално излизане го виждам иначе - неловко най-вероятно до голяма степен в началото, с човек, който ми е симпатичен, има чувство за хумор и по-възможност по-приказлив. Не бих казала ненормална представа.
Уменията за общуване и сексуалното привличане не са напълно свързани, но още по не мога да си представя да изпитам нещо сексуално, ако нямам желание и да общувам с някого.
Да - подобно е положението с приятели и непознати. И двете съм аз, но с бая голяма разлика - определено версията ми с приятелите си я предпочитам, но не се получава с непознати да е тя. Страх от отхвърляне предполагам има до известна степен. Мислила съм и преди в насоката, че предпочитам аз да знам повече за околните отколкото те за мен често, но чак от това да е всичко.🤔 Какво направи/чете по темата, че да подобриш това?
Привличане към жени нямам. Никога в разигравани сюжети в главата ми не се е прокрадвал интерес към това точно.
Да, студентка съм, живот в общежитие - определено предполага доста голям досег с хора на подобна възраст и с разнообразни интереси, би трябвало да е улесняваща среда за търсеното от мен, но практически... Колегите ми са готини хора в голямата си част, не е като да не общувам хич, но не съм изпитвала желание за твърде голямо скъсяване на дистанцията. Голям курс сме и да кажем там не съм общувала пряко с абсолютно всички, пък камо ли редовно. Може би есента не е лошо да пробвам най-малкото заради събирането на опит, но чак да изпитам нещо ме съмнява - не е да са чак толкова непознати.
За собствената сексуалност пробвала съм, не се получава и се отказвам, и така няколко пъти. Предполагам трябва повече упорство.
За смесената компания ми изглежда практична идея, но нямам никаква идея как би могло да стане това. Идеи? Често се чудя какво толкова да си говоря с мъжете. Определено ми е много по-лесно общуването с жени, което предполагам до голяма степен е поради интересите и повечето опит.
За интровертността и умелостта в общуването, връзката при мен по-скоро е общуването с хора ме изтощава и ми трябва време да презаредя батериите (зареждат ме с положителни емоции, но пак си имам нужда от времето и сама). Голяма част от енергията отива в общуване със семейството и приятелите ми. Спрямо нови хора и запознанства са ми необходими наистина големи количества от тази енергия, голямо самоубеждаване, че просто изтърпяваш първоначалната неловкост и после става по-добре и това води и до по-редки запознанства и задълбрчаване ---> по-малко опит водещ до известна неумелост.
Напълно съгласна за настройката и настроението, но лошото е, че ако се оставя на нстроението си ставам доста по-затворена, а резултатите от това не ми допадат често. За момента комфортното си състояние гледам да го нарушавам в определени граници през опрелени периоди, за да го разширя (опрелелено не би било лошо това да се случва по-често, но засега дотук ми е границата). Има подобрение в това отношение с годините, но не ми помага с другия проблем за жалост.
Сигурно го има описаното от теб със секса, но някак си моят радар е просто счупен за всичко това. Хем търся как да го включа, хем не го виждам всичко това, а околните в мнозинството си го. Тъмна Индия ми как се получава при другите хора, нищо че съм питала, обясняват ми го подробно и пак като го съпоставя с мен си не виждам как може да се случи по този начин.
През ежедневието си в университета се срещам с до голяма степен едни и същи хора (не са малко). През свободното време определено е с по-малка компания и на не много разнообразни места, не предполага често общуване с други хора. Родният ми град е малък, често се прибирам и повечето ми приятели са там, съответно и излизанията. В градът, където уча групичката е по-малка. В малки групи от хора определено се чувствам много по-комфортно, да кажем нещо от сорта на до 6 човека - мога да обърна внимание на всички. Опитвам общуването и с колеги-мъже, но не е ми е така освободено, не ми идва желание за повече сближаване, пък какво да говорим за друго.
За желанието за привличане и среща нещата за мен са свързани. Искам и двете, едното произтича от другото често. Не съм си представяла в подробности до чак образ реален или измислен. Като съм мислила по темата ми е главно любопитно и искам да го видя какво ще е на практика. Напълно нормално излизане го виждам иначе - неловко най-вероятно до голяма степен в началото, с човек, който ми е симпатичен, има чувство за хумор и по-възможност по-приказлив. Не бих казала ненормална представа.
Уменията за общуване и сексуалното привличане не са напълно свързани, но още по не мога да си представя да изпитам нещо сексуално, ако нямам желание и да общувам с някого.
и година максимум.
