Много полезно мнение, Unicorn88. Подкрепям!
//
Ронин, хубавото е, че мога да бъда каквото поискам. Но по душа съм интроверт - да.
//
Ронин, хубавото е, че мога да бъда каквото поискам. Но по душа съм интроверт - да.
- Публикувана: 12 юни 2024, 01:50 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2024, 15:03 ч.
Липса на романтичен интерес към противоположния пол
Много полезно мнение, Unicorn88. Подкрепям!
//
Ронин, хубавото е, че мога да бъда каквото поискам. Но по душа съм интроверт - да.
//
Ронин, хубавото е, че мога да бъда каквото поискам. Но по душа съм интроверт - да.
Интроверт не означава да си свит. Интернетът дава известно спокойствие, да. Иначе много хора, много шум, много енергии са изморителни и натоварващи.
много хора, много шум, много енергии са изморителни и натоварващи.
Според мен има голяма разлика между това изобщо да не те интересуват романтични отношения с мъже, и това да си по-стеснителна, за да контактуваш с тях. Не ти ли се е случвало поне отдалеч да си паднеш чисто визуално по някого? То вярно, че в механа и кафене, мъжете не са в най-сексапилния възможен вариант. Но...излез в някой парк, където се спортува и наблюдавай. По-скоро това е важно засега, тъй като не си още престаряла - да разбереш дали изобщо си падаш по мъже или просто за себе си ти е трудно да харесаш достоен.
Здравейте. Жена на 21 години съм. Не съм харесвала/намирала за симпатичен никого в романтичен или сексуален план, пък какво да говорим за влюбване. Не е като да го считам за проблем от скоро, но колкото повече пораствам по-страшно ми изглежда това. Искам да изляза на среща, да имам физически взаимодействия, връзка - съвсем естествени неща.
Не мога да разбера защо се получава така или какво мога да направя по въпроса. Моля за идеи на какво може да се дължи това и най-вече какво мога да направя аз по въпроса.
Не съм най-умелият човек в общуването с непознати и по-точно скъсяването на дистанцията. Има подобрение в това с годините. Имам компания от приятели (изцяло женска), с която общувам и излизам редовно. В момента уча в друг град, където успешно създадох едно много близко приятелство, имам и нормално общуване с хората иначе.
По характер съм по-скоро интровертна, по-мълчалива и сдържана с хора, които не познавам добре. С хора, които съм в по-близки отношения се шегувам и смея много, доста съм приказлива, обичам да излизам. Имам си своите положителни и отрицателни страни, но нищо особено крайно и в двете посоки смятам. По-скоро търся логиката обичайно, в чувствата на моменти се ориентирам трудно. Предполагам би било полезно да разкажа нещо за как си прекарвам времето за някакъв ориентир иначе.
Хобитата ми може да се каже, че са по-скоро самотни дейности до голяма степен - четене, рисуване, пътуване (обичайно е със семейство/приятели). Друга част от времето си прекарвам с домашните любимци - котки вкъщи и куче (разходки). Обичам да излизам на кафе, механа, ходенето на кино/театър/балет/цирк/изложба, дискотеките не са моето място.
Не мога да разбера защо се получава така или какво мога да направя по въпроса. Моля за идеи на какво може да се дължи това и най-вече какво мога да направя аз по въпроса.
Не съм най-умелият човек в общуването с непознати и по-точно скъсяването на дистанцията. Има подобрение в това с годините. Имам компания от приятели (изцяло женска), с която общувам и излизам редовно. В момента уча в друг град, където успешно създадох едно много близко приятелство, имам и нормално общуване с хората иначе.
По характер съм по-скоро интровертна, по-мълчалива и сдържана с хора, които не познавам добре. С хора, които съм в по-близки отношения се шегувам и смея много, доста съм приказлива, обичам да излизам. Имам си своите положителни и отрицателни страни, но нищо особено крайно и в двете посоки смятам. По-скоро търся логиката обичайно, в чувствата на моменти се ориентирам трудно. Предполагам би било полезно да разкажа нещо за как си прекарвам времето за някакъв ориентир иначе.
Хобитата ми може да се каже, че са по-скоро самотни дейности до голяма степен - четене, рисуване, пътуване (обичайно е със семейство/приятели). Друга част от времето си прекарвам с домашните любимци - котки вкъщи и куче (разходки). Обичам да излизам на кафе, механа, ходенето на кино/театър/балет/цирк/изложба, дискотеките не са моето място.
Мисля, че мога да ти отговоря на въпроса на база моя опит. Винаги преди да се омъжа, още от ученичка съм имала приятели- мъже/момчета/. Не гаджета, а приятели, с които съм се държала така, както с приятелките си и съм си говорила по същия начин като с момичетата. Това неусетно отваря вратата към хора от другия пол, поражда интерес от моя страна към тях и от тяхна към мен. Опознавала съм и съм харесвала мъже и момчета. Когато отидох да следвам, изведнъж се затворих в изцяло женска компания, която ми даваше всичко, от което имах нужда като социален живот и мъжете някак останаха по-встрани от мен. Затова по време на следването не си харесах никого и никой не прояви интерес към мен, за да имам гадже. Не ми липсваше нищо като общуване, но и аз се замислях защо всъщност нямам гадже и не ходя на срещи точно във времето, когато най-много трябва да го правя. След 3-ти курс в университета започнах работа и веднага попаднах в среда на млади хора от двата пола. Имах пак приятели мъже, те се интересуваха от мен и аз от тях и така се запознах с мъжа ми.
Мъжете рядко ще си направят труда да търсят достъп до жена, изцяло обградена с приятелски женнски кръг, достъпът до нея е по- труден, а наоколо има толкова жадни женски очи......
Затова излез от зоната на комфорт с приятелките и си намеир приятели- мъже. Няма нужда мъж непременно да ти е гадже, просто приятел. С когото да си говориш по телефона, да излизаш на кафе, да ходиш насам-натам както с приятелките. Покрай това ще имаш и други контакти и със сигурност към някой приятел, с когото си говориш за котки и разхождане на кучето, или за някой гаден изпит, ще го видиш и в романтична светлина, защото ще осъзнаеш, че е точно като теб.
В София ли следваш, казваш, че има много студенти около теб, а си и в общежитие......ами...защо нямаш приятел от другия пол тогава?
Занимавай се с образованието си, а не с глупости. На 21г това е най - важно.
За мен най-трудната част в живота на човека е да си намери подходящ партньор.
Трябва и малко късмет.
Без партньор живота е доста самотна дестинация. Самотна и тъжна.
За изследвания съм се замисляла, но се чувствам добре физически, никакви проявления на нещо от описаното като нарушения - редовна менструация с нормална продължителност и не особено болезнена, никакви резки промени в теглото или апетита, няма отпадналост.
Как го виждам семейство някой ден? Определено с решен този проблем. Ако все пак се окаже нерешим и други варианти сьществуват (непредпочитани, но все пак варианти).
Изчела съм за асексуалността - не се припознах. Изпитвам интерес към секса да прочета (оценявам добре написаните сцени, пък така често срещаните доста нескопосано написани искрено ме забавляват), да проведа разговор за него в сериозен разговор или майтапи, мога да го разиграя в главата си. Просто не съм се видяла аз да се поставя в това разиграване или физически да съм го пожелала към някой.
Не мога да си представя как просто се получава сексуално привличане без да се види и характера. Знам, че е така при повечето хора, но просто не мога да възприема по какво ще го харесам така - спрямо други хора харизмата съм я забелязвала почти винаги сле като поне поприказват малко или ги видя в няклко ситуации какво ще направят. Струва ми се подобно.
За интроверността точно за енергията и шума.
За мое съжаление не е да мога да си харесам и пробоема да е срамежливост. Тогава бих знаела в каква насока трябва да действам. Нямам спомен поне да съм го правила. Обичам да се разхождам, та не би трябвало проблема да е, че няма къде да загледам или кой. Просто вниманието ми не се фокусира там. Например излязла съм с приятелка из средно голям парк, има си спортуващи, има разхождащи се или говорещи си по пейките, детска площадка, в единия край е кучешкия парк, преминават си котки. Към края на разходката забелязаното от мен ще е - какво хубаво куче мина покрай нас, защо котката не идваше като я повикам, как хубаво се люлееше онова момиченце и не знам как успя да не си обели носа момченцето с тротинетката след падането, а и пейката в онзи край са си боядисаои най-после. Докато приятелката ми се чеше по главата и се чуди как това ми е направило впечатление, а не онези всички там хванали и окото на нея.🫠
Мисля, че мога да ти отговоря на въпроса на база моя опит. Винаги преди да се омъжа, още от ученичка съм имала приятели- мъже/момчета/. Не гаджета, а приятели, с които съм се държала така, както с приятелките си и съм си говорила по същия начин като с момичетата. Това неусетно отваря вратата към хора от другия пол, поражда интерес от моя страна към тях и от тяхна към мен. Опознавала съм и съм харесвала мъже и момчета. Когато отидох да следвам, изведнъж се затворих в изцяло женска компания, която ми даваше всичко, от което имах нужда като социален живот и мъжете някак останаха по-встрани от мен. Затова по време на следването не си харесах никого и никой не прояви интерес към мен, за да имам гадже. Не ми липсваше нищо като общуване, но и аз се замислях защо всъщност нямам гадже и не ходя на срещи точно във времето, когато най-много трябва да го правя. След 3-ти курс в университета започнах работа и веднага попаднах в среда на млади хора от двата пола. Имах пак приятели мъже, те се интересуваха от мен и аз от тях и така се запознах с мъжа ми.
Мъжете рядко ще си направят труда да търсят достъп до жена, изцяло обградена с приятелски женнски кръг, достъпът до нея е по- труден, а наоколо има толкова жадни женски очи......
Затова излез от зоната на комфорт с приятелките и си намеир приятели- мъже. Няма нужда мъж непременно да ти е гадже, просто приятел. С когото да си говориш по телефона, да излизаш на кафе, да ходиш насам-натам както с приятелките. Покрай това ще имаш и други контакти и със сигурност към някой приятел, с когото си говориш за котки и разхождане на кучето, или за някой гаден изпит, ще го видиш и в романтична светлина, защото ще осъзнаеш, че е точно като теб.
В София ли следваш, казваш, че има много студенти около теб, а си и в общежитие......ами...защо нямаш приятел от другия пол тогава?
Виждам логиката в това. Ще трябва наистина да пробвам варианта по някакъв начин за смесена компания. Друг град е, бая студенти има разпръснато като факултети из града и различно място на дивеене оттам, но не е при мен да са малко. Защо? Ами защото не съм била в особено близки отношения с момчета/мъже и инстинктивно се насочвам към запознаване с повече момичета/жени, да питам нещо или за сприятеляване. В последствие нямам нужда от чак толкова много хора за редовно общуване и така си остава може би. Колкото до общежитието, съседите на етажа не си знам до голяма степен, а вече цяла година нали.🙃😆
Няма по - важно от човешките отношения.
За мен най-трудната част в живота на човека е да си намери подходящ партньор.
Трябва и малко късмет.
Без партньор живота е доста самотна дестинация. Самотна и тъжна.
Напълно съгласна. Звучи ми страшно представата да не мога да изживея тещи неща. Образованието все ще си го гледам - пасна ми, интересно ми е, харесват ми възможностите, които дава (сигурност до голяма степен, разнообразие, бих могла да се занимавам с каквотото обичам). Много се тревожех коя професия е за мен и към кое точно да се насоча. Щом започнахме разбрах, че изборът е бил добър. След това по въпроса не съм имала чудения. Останаха чуденките с проблема в тази тема.
Много благодаря за всички съвети и споделени истории. Придобих някаква идея откъде може да почне опитването на нещо.
Как го виждам семейство някой ден? Определено с решен този проблем. Ако все пак се окаже нерешим и други варианти сьществуват (непредпочитани, но все пак варианти).
Изчела съм за асексуалността - не се припознах. Изпитвам интерес към секса да прочета (оценявам добре написаните сцени, пък така често срещаните доста нескопосано написани искрено ме забавляват), да проведа разговор за него в сериозен разговор или майтапи, мога да го разиграя в главата си. Просто не съм се видяла аз да се поставя в това разиграване или физически да съм го пожелала към някой.
Не мога да си представя как просто се получава сексуално привличане без да се види и характера. Знам, че е така при повечето хора, но просто не мога да възприема по какво ще го харесам така - спрямо други хора харизмата съм я забелязвала почти винаги сле като поне поприказват малко или ги видя в няклко ситуации какво ще направят. Струва ми се подобно.
За интроверността точно за енергията и шума.
Според мен има голяма разлика между това изобщо да не те интересуват романтични отношения с мъже, и това да си по-стеснителна, за да контактуваш с тях. Не ти ли се е случвало поне отдалеч да си паднеш чисто визуално по някого? То вярно, че в механа и кафене, мъжете не са в най-сексапилния възможен вариант. Но...излез в някой парк, където се спортува и наблюдавай. По-скоро това е важно засега, тъй като не си още престаряла - да разбереш дали изобщо си падаш по мъже или просто за себе си ти е трудно да харесаш достоен.
Здравейте. Жена на 21 години съм. Не съм харесвала/намирала за симпатичен никого в романтичен или сексуален план, пък какво да говорим за влюбване. Не е като да го считам за проблем от скоро, но колкото повече пораствам по-страшно ми изглежда това. Искам да изляза на среща, да имам физически взаимодействия, връзка - съвсем естествени неща.
Не мога да разбера защо се получава така или какво мога да направя по въпроса. Моля за идеи на какво може да се дължи това и най-вече какво мога да направя аз по въпроса.
Не съм най-умелият човек в общуването с непознати и по-точно скъсяването на дистанцията. Има подобрение в това с годините. Имам компания от приятели (изцяло женска), с която общувам и излизам редовно. В момента уча в друг град, където успешно създадох едно много близко приятелство, имам и нормално общуване с хората иначе.
По характер съм по-скоро интровертна, по-мълчалива и сдържана с хора, които не познавам добре. С хора, които съм в по-близки отношения се шегувам и смея много, доста съм приказлива, обичам да излизам. Имам си своите положителни и отрицателни страни, но нищо особено крайно и в двете посоки смятам. По-скоро търся логиката обичайно, в чувствата на моменти се ориентирам трудно. Предполагам би било полезно да разкажа нещо за как си прекарвам времето за някакъв ориентир иначе.
Хобитата ми може да се каже, че са по-скоро самотни дейности до голяма степен - четене, рисуване, пътуване (обичайно е със семейство/приятели). Друга част от времето си прекарвам с домашните любимци - котки вкъщи и куче (разходки). Обичам да излизам на кафе, механа, ходенето на кино/театър/балет/цирк/изложба, дискотеките не са моето място.
Не мога да разбера защо се получава така или какво мога да направя по въпроса. Моля за идеи на какво може да се дължи това и най-вече какво мога да направя аз по въпроса.
Не съм най-умелият човек в общуването с непознати и по-точно скъсяването на дистанцията. Има подобрение в това с годините. Имам компания от приятели (изцяло женска), с която общувам и излизам редовно. В момента уча в друг град, където успешно създадох едно много близко приятелство, имам и нормално общуване с хората иначе.
По характер съм по-скоро интровертна, по-мълчалива и сдържана с хора, които не познавам добре. С хора, които съм в по-близки отношения се шегувам и смея много, доста съм приказлива, обичам да излизам. Имам си своите положителни и отрицателни страни, но нищо особено крайно и в двете посоки смятам. По-скоро търся логиката обичайно, в чувствата на моменти се ориентирам трудно. Предполагам би било полезно да разкажа нещо за как си прекарвам времето за някакъв ориентир иначе.
Хобитата ми може да се каже, че са по-скоро самотни дейности до голяма степен - четене, рисуване, пътуване (обичайно е със семейство/приятели). Друга част от времето си прекарвам с домашните любимци - котки вкъщи и куче (разходки). Обичам да излизам на кафе, механа, ходенето на кино/театър/балет/цирк/изложба, дискотеките не са моето място.
Мисля, че мога да ти отговоря на въпроса на база моя опит. Винаги преди да се омъжа, още от ученичка съм имала приятели- мъже/момчета/. Не гаджета, а приятели, с които съм се държала така, както с приятелките си и съм си говорила по същия начин като с момичетата. Това неусетно отваря вратата към хора от другия пол, поражда интерес от моя страна към тях и от тяхна към мен. Опознавала съм и съм харесвала мъже и момчета. Когато отидох да следвам, изведнъж се затворих в изцяло женска компания, която ми даваше всичко, от което имах нужда като социален живот и мъжете някак останаха по-встрани от мен. Затова по време на следването не си харесах никого и никой не прояви интерес към мен, за да имам гадже. Не ми липсваше нищо като общуване, но и аз се замислях защо всъщност нямам гадже и не ходя на срещи точно във времето, когато най-много трябва да го правя. След 3-ти курс в университета започнах работа и веднага попаднах в среда на млади хора от двата пола. Имах пак приятели мъже, те се интересуваха от мен и аз от тях и така се запознах с мъжа ми.
Мъжете рядко ще си направят труда да търсят достъп до жена, изцяло обградена с приятелски женнски кръг, достъпът до нея е по- труден, а наоколо има толкова жадни женски очи......
Затова излез от зоната на комфорт с приятелките и си намеир приятели- мъже. Няма нужда мъж непременно да ти е гадже, просто приятел. С когото да си говориш по телефона, да излизаш на кафе, да ходиш насам-натам както с приятелките. Покрай това ще имаш и други контакти и със сигурност към някой приятел, с когото си говориш за котки и разхождане на кучето, или за някой гаден изпит, ще го видиш и в романтична светлина, защото ще осъзнаеш, че е точно като теб.
В София ли следваш, казваш, че има много студенти около теб, а си и в общежитие......ами...защо нямаш приятел от другия пол тогава?
Занимавай се с образованието си, а не с глупости. На 21г това е най - важно.
За мен най-трудната част в живота на човека е да си намери подходящ партньор.
Трябва и малко късмет.
Без партньор живота е доста самотна дестинация. Самотна и тъжна.
Много благодаря за всички съвети и споделени истории. Придобих някаква идея откъде може да почне опитването на нещо.
Занимавай се с образованието си, а не с глупости. На 21г това е най - важно.
За мен най-трудната част в живота на човека е да си намери подходящ партньор.
Трябва и малко късмет.
Без партньор живота е доста самотна дестинация. Самотна и тъжна.
Не знам защо, но се сетих за песента на Емил Димитров - "Арлекино".
Не може да започнеш да "усещаш интерес" насила. Ти имаш сърце, но трябва да дойде оня, който може да постави липсващото парченце. Номера е да не се държиш като дърво, няма нужда вратата да е широко отворена. Просто леко открехната.
Не може да започнеш да "усещаш интерес" насила. Ти имаш сърце, но трябва да дойде оня, който може да постави липсващото парченце. Номера е да не се държиш като дърво, няма нужда вратата да е широко отворена. Просто леко открехната.
Колкото повече чета, толкова повече си мисля че може да е хормонален проблема като късно съзряване. Помня като бях дете как бихме момичетата. И какво привличане, мразехме ги. После за един сезон те удря хормона и ставаш като бесен бик. Мислиш само за момичета. Та не е лошо да видиш как ти е хормоналния баланс. Няма да попречи.
Разбирам донякъде авторката. Никога не съм имала сексуален интерес към мъж, преди да го опозная като човек. Не е до хормони, просто не на всяка жена й е достатъчен външният вид, може да й трябва и емоционална/интелектуална връзка с другия. И в това няма нищо ненормално или лошо, нито е до възрастта непременно.
Авторке, казвате, че не знаете за какво да говорите с мъже в общия случай. Пробвали ли сте да отидете на събитие/клуб по общи интереси? Например, настолни игри, творческо писане и подобни? На такива мероприятия има и мъже и ще имате поне една обща тема за обсъждане, която няма да стои като принудена.
Авторке, казвате, че не знаете за какво да говорите с мъже в общия случай. Пробвали ли сте да отидете на събитие/клуб по общи интереси? Например, настолни игри, творческо писане и подобни? На такива мероприятия има и мъже и ще имате поне една обща тема за обсъждане, която няма да стои като принудена.