Вечната роля на(финансова) жертва.

  • 5 845
  • 74
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 206
Предпоследното изречение ми направи силно впечатление. Веднага в ума ми изникнаха съседите над нас, които са си възрастни хорица, ходят през ден с два сака до кварталната църквичка да взимат буркани с готвена храна. Храна, която е за социално слаби и бездомни. Дори от малцинствата не са толкова нахални, но въпросните съседи са. Не са бедни, живеят в собствен апартамент, дъщеря им също със семейството си има апартамент и работят, карат нова кола. Но тези двамата старци със саковете взимат колкото се може повече буркани храна, носят и на семейството на дъщеря им. Всичките са здрави, могат да си сготвят.
Бабата особено е изключително нахална, седят на пейката пред входа и мълчаливо наблюдават минувачите, коментира на висок глас кой с каква пазарска чанта е, пълна ли е, наднича да види покупките. Случвало се е да стане от пейката, тъкмо когато ние сме паркирали колата и ще разтоварваме пазарските чанти и тя уж случайно да намине покрай нас, и започва да гледа в багажника ни. А дъщеря им е същата.
Преди години бабата е работила във въпросната църква точно като готвач на бедните, но са я изритали, защото са я хванали да краде продукти.
Но и нямам представа защо на тях двамата им дават буркани ядене колкото си поискат и дали по този начин не ощетяват останалите хорица, защото си има сериозна опашка всеки път.

# 61
  • Мнения: 2 026
Бабата особено е изключително нахална, седят на пейката пред входа и мълчаливо наблюдават минувачите, коментира на висок глас кой с каква пазарска чанта е, пълна ли е, наднича да види покупките. Случвало се е да стане от пейката, тъкмо когато ние сме паркирали колата и ще разтоварваме пазарските чанти и тя уж случайно да намине покрай нас, и започва да гледа в багажника ни. А дъщеря им е същата.
Следващия път като наднича в багажника или в пазарската чанта, кажи тихо и със загадъчен глас, че си сложил/а бомба вътре. Един приятел така оправи служителката на Еконт, която се изживяваше като следствено ченге.

# 62
  • Мадрид / София
  • Мнения: 7 090
Ама проблема е на бабата, не ваш. В случая вие действате по същия начин, иначе от къде толкова информация как живеят и какво имат? Само констатирам без да упреквам. Защо са такива някои хора? - въпроса е сложен за отговор, защото не се знае какъв багаж носи тази жена/фамилия.

# 63
  • Мнения: 206
Ама проблема е на бабата, не ваш. В случая вие действате по същия начин, иначе от къде толкова информация как живеят и какво имат? Само констатирам без да упреквам. Защо са такива някои хора? - въпроса е сложен за отговор, защото не се знае какъв багаж носи тази жена/фамилия.

Целият квартал ги знае тези неща, а и старците не се крият. Не знам дали действам по същия начин в този случай. Споделих по темата пример, който имам.
Всеки си има “багаж”. Аз също. Но не ходя да взимам буркани в количества, рискувайки да оставя други хора без храна.

# 64
  • Мадрид / София
  • Мнения: 7 090
Просто си съзнателен и това е добре.
Това кой колко взима и от къде взима просто си е негова работа. И последствията, ако има такива, са за негова сметка.
Ако имате възможността да противодействате - направете го, но само да се приказва, че еди кой си виж го какви ги върши, и после нищо да не се предприема - ето това е да гледаш в чуждата паничка.

Последна редакция: пн, 29 юли 2024, 14:43 от Angela61

# 65
  • Мнения: 238
Сестрата на вече бившият ми мъж го играеше такава вечна финансова жертва. Жалят я как само тя работела, мъжът й е официално безработен, но си припечелва от разни далаверки. С месеци настояща драма беше, че дъщеря й иска АЙФОН. Не какъв да е, иначе си имаше хубав телефон. Не спряха да изнудват вуйчото, който първо предложи всеки месец да се включва с 50лв. в изплащането. Да ама не е достатъчно. Накрая човека си даде неговия собствен айфон и реши да ползва един стар изпочупен едва работещ телефон. Това беше сериозно ощетение към нашия финансов бюджет. За мен е добре такива хора да си възпитат децата, че в живота не е най важното да имат айфон, щом нямат финансовата възможност за такъв. Това е само 1 пример, като цяло редовно бяха и все още са на издръжката на вуйчото, ами писна ми в един момент.

# 66
  • Мнения: 1 647
Ама и вуйчото има вина. Защо ѝ дава телефона си? Няма ли той вина в неспособността си да поставя граници и да казва НЕ? Използвачи има и ще има докато има балами.

И аз съм била в подобна роля като него, но после си казвам добре де, кой е виновен, който яде баницата или който му я дава?

Жертвеничеството не е полезно никому.

Това са уроци. Ако ги научим първият път, не ги повтаряме. Знам, че е трудно, но е полезно за децата, да бъдат научени, че никой не им дължи нищо.

Вуйчото може да има възможности защото печели добре или си прави сметката или друга причина. Но това не я засяга племенницата.
Скъпият телефон е глезотия, не е животоспасяваща операция.

В повечето случаи, забелязвам вината е и у двете страни.

# 67
  • София
  • Мнения: 18 327
Да, познавам такива хора.
Неприятни са ми, но не ги спонсорирам. Каквото имам е за мене, детето и внуците.
Имах такава колежка - със  заплата над средната за длъжността, дава имот под наем и постоянно реве, че е останала вдовица. Младите колеги се вързваха - бяха направили организация да и събират пари за частни уроци на голямото дете и за допълнителните занятия на по-малкото в детска градина. Починалия съпруг - служител в МВР, децата с наследствена пенсия + дарения от МВР за Коледа и Великден. Бяха потресени, че не искам да внасям по 50 лв/месечно за вдовичката. Постоянно се коментираше, как от 12 ет. офис сграда няколко човека отказват да дадат. Тя си позволяваше да се държи лошо с отказващите, търсеше ни сметка. После напуснах и не знам дали още е на служ. хранилка.
И форума познава случаи на подобни измекяри. Започнали уж - да помогнем да се излекува многодетна съфорумка. После същата започва да иска - за фотоапарат, за лаптоп, за друга екстра на чаветата.
Други пък преди години пак тук си направиха кампания за уж лечение на болно дете, а се оказа секта и инсталирани фотовортаици.
Та бурканите с боб от църквата са най-малкия проблем.
Има такива хора - каквото и от когото могат да отмъкнат докато реват колко са зле. От нас зависи дали ще и спонсорираме.

# 68
  • Мнения: 2 794
Ох, явно не съм наред, никога не бих давала пари на познати, дори на близки приятели. Единствено давам на малката ми сестра, не че й трябват, ама да си я поглезя. Ще се грижа и за майка си, когато му дойде времето. Но на никого другиго не бих дала и стотинка. Мога да почерпя, но не и да дам пари. Давам пари за разни официални кампании за болни дечица, но само това.

# 69
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 872
Всичко си ви е наред.
Стотинка не давам на никой за нищо, никой не ми и иска, не искам и аз.
Няма приятели, няма роднини. Всеки си има и се оправя според чергата си.
Именно защото, ако на мен ми потрябват, без значение за какво, трябва да ги имам.
Оправдавам единствено помощ за здраве (на най-близки хора), недай Боже, но и с това се спекулира и злоупотребява страшно много.
А за такива на улицата изобщо да не говоря, дори приближавайки ме ги отказвам да коментират и да се спират да ми говорят, каквото и да било, защото са ми ясни.

# 70
  • Мадрид / София
  • Мнения: 7 090
Аз давам, когато знам, че няма друга възможност, а е нещо важно. Важно е да отидеш на сватбата на детето ти, а не можеш да си платиш пътуването защото е скъпо и защото си затънал в дългове. Не съм търсила да ми връща парите. Платих и друго пътуване (друг човек), за да може човека да види майка си (на 91г), че може да е за последно и поради същата причина, че пътуването е скъпо. Този човек си връща заема малко по малко. Става дума за пътуване от Европа за Латинска Америка и в двата случая. Могла съм, дала съм. Ако нямам, не се кося да кажа, че нямам. Само че, вече гледам първо за мен да има. 😉

# 71
  • Мнения: 2 026
А за такива на улицата изобщо да не говоря, дори приближавайки ме ги отказвам да коментират и да се спират да ми говорят, каквото и да било, защото са ми ясни.
Любопитно е, че много от тези хора по улицата също просят внимание, наред с парите. Наскоро разкарах един такъв и ме порази факта, че продължава да настоява и да ми върви подире. Т.е. важен е актът на искането, а не този на даването.

# 72
  • Мнения: 5 124
Пфф, тези по улицата са друго ниво. Писнало ми е всяко лято да идват туристи в града и да се започва едно споделяне по групи на добре познати алкохолици и комарджии, че хората искали просто да работят, разбираш ли.

# 73
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 872
Основно на автомивката, където ходя да си мия возилото, ме "задирят".
Но е така, като обичам да си мия сам, "търпя", иначе не бих имал досег до такива. Wink
А при мен даже е по-интересно, понеже не ходя уикенда, а през седмицата рано, и като няма хора и опашки, защото като е пълно няма такива индивиди.
Вчера идва неква и ми иска не пари, след като я порязах преди да си отвори устата, а искала моля ти се да съм й напазарувал, да сме влезли заедно в супермаркета, щях да почина.Sweat Smile
Може да ме е "сваляла", кой знае. Grinning

Последна редакция: вт, 30 юли 2024, 14:13 от Revoker

# 74
  • Melmak
  • Мнения: 8 944
Като цяло жертвите са винаги такива във всяка роля, не само финансова.

Те са все самотни, изоставяни, все дават всичко от себе си и са неоценени, все ощетени, все каръци… направо ти изпиват енергията. Като им кажеш ами пробвай еди си какво и вече е тирада… защо няма как. Такива хора далече!

Общи условия

Активация на акаунт