Изневярата и след това ...

  • 56 575
  • 1 574
  •   1
Отговори
# 945
  • Мнения: 1 547
Имаше и друг лаф: "Любовта е за смелите"

# 946
  • Мнения: 24 167
То и смелостта, и любовта са субективни понятия.
За един смелост е да остане, за друг да си тръгне.

# 947
  • Мнения: 250
Смелост… не знам, не знам…
Да останеш, когато ти изневеряват в паралелна връзка, си е чиста глупост.

# 948
  • Мнения: 22 083
Всъщност даже по-смело е да останеш, защото реално означава, че си склонен към вечни подозрения и мъки. Предпазливостта и да си загрижен към себе си значи да се спасяваш час по-скоро.

Преди да ме контрирате, че всеки има различно решение, да кажа, че моя житейски опит не е открил нито една жена, истински щастлива и доволна, след като е останала с мъжа си, който е имал паралелна връзка. Та за мен "осъзнаване" и подобни има само във филма "Принцът на приливите". В реалния живот - не.

# 949
  • Мнения: 3 195
Според мен често има период на затишие, който обикновено трае до половин година след изневярата (даже е много това), в който период мъжът го играе поправил се или се крие по-добре, защото не иска проблеми. В този период жената мисли, че е покорила върха.
Обаче авторката ми се струва изнервена и си мисля, че рационализирането не върви добре. Мъжът може да се преструва, но вероятно на емоционално ниво се усеща.

Това с прекаленото хладно рационализиране на изневярата ми е малко като рационалозирането на тройките - напън за несполучлив обективизъм - на теория - мъжете правели секс без чувства, имали нужда от разнообразие, така поне било контролирано “кривване”, рискът не бил голям, защото бракът се крепял на повече от секса,  защо да не се позабавляват. А накрая - колосален погром.

Последна редакция: сб, 07 сеп 2024, 14:42 от Linda*kiss

# 950
  • Мнения: 9 974
Не знам учи ли се да си стойностен човек?
Според мен ако не си, няма как да станеш.
От там нататък градиш.

Уча се да се променям и да се развивам. Колко стойност е това ... не знам. Но ми е от полза. Уча се на смелост, на разширяване на гледната точка, на анализ с нови мисловни категории, на уравновесеност в критични ситуации, на баланс сред противоречиви мотиви, и май да .. в края на крайщата това води до повишаване на собствената стойност, която аз виждам като по-високо качество на вътъешен живот.

Нямаше нужда от толкова витиевити кухи фрази, можеше просто да се каже: реших да си заровя главата в пясъка, мое право е. Всичко щеше да е ок с мненията, щото тук всеки сам си преценЯ и това е мантрата на днешния живот. Само дето нямаше нужда да ручат жабета тия, дето следиха 60 страници.

# 951
  • Мнения: 3 195
А, то вече стана интересно по колко различни начина ще се именува едно обикновено криене от отговорност в решенията -  морал, размишляване, обективност, баланс и какво ли не.
Естествено, че всеки има право и да не се развежда. Но тука маскирането на процеса до това решение е любопитното.

# 952
  • Мнения: 75
Не знам учи ли се да си стойностен човек?
Според мен ако не си, няма как да станеш.
От там нататък градиш.

Уча се да се променям и да се развивам. Колко стойност е това ... не знам. Но ми е от полза. Уча се на смелост, на разширяване на гледната точка, на анализ с нови мисловни категории, на уравновесеност в критични ситуации, на баланс сред противоречиви мотиви, и май да .. в края на крайщата това води до повишаване на собствената стойност, която аз виждам като по-високо качество на вътъешен живот.

Нямаше нужда от толкова витиевити кухи фрази, можеше просто да се каже: реших да си заровя главата в пясъка, мое право е. Всичко щеше да е ок с мненията, щото тук всеки сам си преценЯ и това е мантрата на днешния живот. Само дето нямаше нужда да ручат жабета тия, дето следиха 60 страници.
А тия, дето следиха 60 страници какво точно очакват от мен? Да развия сюжет по техен вкус?

# 953
  • Мнения: 9 974
Не знам учи ли се да си стойностен човек?
Според мен ако не си, няма как да станеш.
От там нататък градиш.

Уча се да се променям и да се развивам. Колко стойност е това ... не знам. Но ми е от полза. Уча се на смелост, на разширяване на гледната точка, на анализ с нови мисловни категории, на уравновесеност в критични ситуации, на баланс сред противоречиви мотиви, и май да .. в края на крайщата това води до повишаване на собствената стойност, която аз виждам като по-високо качество на вътъешен живот.

Нямаше нужда от толкова витиевити кухи фрази, можеше просто да се каже: реших да си заровя главата в пясъка, мое право е. Всичко щеше да е ок с мненията, щото тук всеки сам си преценЯ и това е мантрата на днешния живот. Само дето нямаше нужда да ручат жабета тия, дето следиха 60 страници.
А тия, дето следиха 60 страници какво точно очакват от мен? Да развия сюжет по техен вкус?

Не знам. Аз нямам време да следя толкова големи теми, но когато се връщам при някоя такава, очаквам авторът честно да си каже най-важните съображенията. Знам колко много неща влизат в едно решение, които няма как да бъдат изказани, но всеки може да вникне в тревогите и съмненията, които съпътстват автора и да прояви разбиране и съчувствие. Ненужни никому опорки като" разширяване на гледната точка", " повишаване на собствената стойност" и подобни будят меко казано снизхождение. Честността винаги се оценява и толерира.

# 954
  • Мнения: 75
Не знам учи ли се да си стойностен човек?
Според мен ако не си, няма как да станеш.
От там нататък градиш.

Уча се да се променям и да се развивам. Колко стойност е това ... не знам. Но ми е от полза. Уча се на смелост, на разширяване на гледната точка, на анализ с нови мисловни категории, на уравновесеност в критични ситуации, на баланс сред противоречиви мотиви, и май да .. в края на крайщата това води до повишаване на собствената стойност, която аз виждам като по-високо качество на вътъешен живот.

Нямаше нужда от толкова витиевити кухи фрази, можеше просто да се каже: реших да си заровя главата в пясъка, мое право е. Всичко щеше да е ок с мненията, щото тук всеки сам си преценЯ и това е мантрата на днешния живот. Само дето нямаше нужда да ручат жабета тия, дето следиха 60 страници.
А тия, дето следиха 60 страници какво точно очакват от мен? Да развия сюжет по техен вкус?

Не знам. Аз нямам време да следя толкова големи теми, но когато се връщам при някоя такава, очаквам авторът честно да си каже най-важните съображенията. Знам колко много неща влизат в едно решение, които няма как да бъдат изказани, но всеки може да вникне в тревогите и съмненията, които съпътстват автора и да прояви разбиране и съчувствие. Ненужни никому опорки като" разширяване на гледната точка", " повишаване на собствената стойност" и подобни будят меко казано снизхождение. Честността винаги се оценява и толерира.
А, как звучи честността? Като ежедневен отчет с факти и цитати от диалозите със съпруга ми ли? Ако да, тогава разбирам разочарованието Ви и определението "опорки".

# 955
  • Мнения: 1 459
Ама сега последно какво стана? Той обеща, че всичко свършва, няма повече, ти ще се самоусъвършенстваш и това ли е?

# 956
  • Мнения: 9 974
А, как звучи честността? Като ежедневен отчет с факти и цитати от диалозите със съпруга ми ли? Ако да, тогава разбирам разочарованието Ви и определението "опорки".

Откъде идва убеждението ,че нечии семейни разпри са толкова важни, че чак да създават разочарование в публиката, на която са натрапвани с пускане на отделна тема? Не са интересни, просто хората се опитват да подпомогнат автора да огледа нещата и от гледна точка ,която може да му е убягнала. А идеята за християнското всеопрощение за лична сметка си е индивидуален избор, но нека да не бъде представяна като личностно израстване, защото не е.

# 957
  • Мнения: 3 195
Ама сега последно какво стана? Той обеща, че всичко свършва, няма повече, ти ще се самоусъвършенстваш и това ли е?
Горе долу, явно да.

Calma, ти не смяташ ли, че изпускаш коментари, които може да са ти полезни, ако кажеш повече за ситуацията. Затова се пита каква е другата, той изнервен ли е, ти успяваш ли да подновиш, или пък никога не си спирала с интимността? Тези детайли не е нужно да са цитати, да не отиваме в крайности. Не искаме звук и картина от спалнята ви. А нормални пояснения.
Примерно, едно е другата да е колежка, друго да е женена и от друг град, трето е да му е бивше гадже, ако твърди, че е прекратил отношения.

Честно казано, ти ако тук на непознати така се нервираш, не си обяснявам как ще преодоляваш изневяра, така че чак личностно да израстнеш. По-скоро ще я преглътнеш. Може пък да е за доброто на детето.

Последна редакция: сб, 07 сеп 2024, 17:26 от Linda*kiss

# 958
  • София
  • Мнения: 15 893
В крайна сметка, авторке, след като темата не ти върши работа и не ти харесва в каква посока върви, поискай да я заключат.

# 959
  • Мнения: 75
В крайна сметка, авторке, след като темата не ти върши работа и не ти харесва в каква посока върви, поискай да я заключат.
В крайна сметка, работата си я върша сама, темата е отворена да върви във всякаква посока и не намирам причина да я заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт