Психично здраве при децата, възпитание, връзка с родителите - детски психолог Надя Димитрова

Здравейте,

единственият начин да разберем дали е готова за махането на памперса е да опитаме да го махнем. Ако не се получи, винаги можем да го върнем обратно. Можете и да поговорите с нея и да я попитате иска ли да го махне, вече е достатъчно голяма, за да може да изрази емоциите си по въпроса. Интересно е какво я кара да пищи нощем, какво точно я притеснява в това, че се е напишкала. Ще се радвам да споделите тук резултата, ако решите да опитате да свалите памперса.

Поздрави,

Надя

А това няма ли да я обърка ако не успее да махна памперса? По принцип знам, че веднъж махне ли се не се връща.

Строго индивидуален е подходът, няма как да знаем дали ще се обърка детето, или не. Затова можете първо да поговорите с детето и да видите какво мисли за махането на памперса. Вие как го усещате? Обикновено майчиният инстинкт е този, който може да Ви помогне да усетите детето си и да вземете решение. Бих се оставила да усетя накъде отиват нещата и така, заедно с детето, да решим да премахнем памперса, или пък да не го махаме все още.

Поздрави,
Надя

Здравейте.
Децата ми са съвсем нормални, играят пеят.
Но когато се съберат с децата на брата на мъжа ми, стават невъзможни в смисъла на това да правят опасни за живота неща. Не искам да общуват с тях, но няма как...какво да направя, за да прекратят тази ситуация, как да подходя...

Здравейте! Изчетох доста от въпросите, но не намерих подобно на моя. Имам дъщеря на почти 4г. Проблема с нея е, че във последно време стана агресивна към приятелите си на детската площадка. Винаги е била добро дете давано за пример и разбиращо се с децата. Ходи на детска градина където също до сега не е имала проблеми, но в последните месеци и най-вече месец нещата искалират по площадките. Със едно от децата специално с което играят от бебета започнаха да се бият много на сериозно, когато някой я поздравя независимо възрастен или дете тя се прави че не чува и най-демонстративно си обръща главата на другата страна. Започна да проявява някакъв вид самочувствие ли как да го определя и аз незнам точно. Опитваме се да говорим със нея прибираме я винаги когато започне да проявява агресия или прави проблеми, но просто не уважава авторитети. Нещата започват да се обтягат лека полека и аз започвам да губя контрол и да викам по нея, което не ми се иска. Как може да се постъпи в тази ситуация? И как може да се накара да се заслуша какво и се говори? Благодаря предварително.

Здравейте,
в тази възраст децата търпят много емоционални промени, свързани с опознаването на света и изграждането на нови взаимоотношения. Тялото им се променя всеки ден, изграждат се нови невронни връзки в мозъка ..., като цяло всеки ден е промяна за тях. Така че някои поведенчески прояви могат да показват адаптация към околния свят. Но също така това поведение може да е реакция на нещо, което детето преживява в семейството или вътре в себе си. Не мога да кажа каква е причината. Може би в семейството Ви има емоционално натоварване. Може би някой от родителите демонстрира такъв тип поведение и детето го приема като свое. Може би просто детето има нужда да се утвърди, ако не е чуто и разбрано. Можете да помислите в тази посока. И също да се консултирате с детски психолог, за да се направи анализ на това, което детето преживява. Викането по него със сигурност няма да помогне. Разбирам, че сте притеснена и не знаете как да реагирате и откъде идва всичко това.
Да се накара да слуша не би могъл да е успешен модел за справяне със ситуацията. Тя е отделен човек със собствени нужди и това да бъде принудена да се държи по определен начин на тази възраст няма да проработи.

Поздрави,
Надя

Здравейте,
можете да поговорите с брат си, да споделите притесненията си. Да намерите обща стратегия и граници, които всички деца да спазват, когато са заедно.
Ако това не работи, можете да говорите с Вашите деца и да поставите границите на тях. Не споделяте на каква възраст са децата, от това много зависи как ще се подходи.

Поздрави,
Надя

Здравейте!
Дъщеря ми е почти на 13... Осиновена преси да навърши годинка. От детската градина започна да проявява характер, да заплашва учителите.Перманентно е недоволна.Това продължава и до днес. Винаги недоволна. За всичко...храна, дрехи, занимания.Въобще каквото и да се случва тя е недоволна. Уморени сме от това нейно постоянно състояние. Започвам да не я понасям. Губя удоволствието от живота от това постоянно нейно недоволство и претенции.Трудно намира и приятели, да не кажа, че е невъзможно. Направо не се търпи.
Посетите няколко срещи на психолог, но така и не осъществиха връзка и тя отказа повече и да чуе за психолог.
Обича да създаде конфликт и после да обвини всички други за него.

Здравейте,дъщеря ми е на 2г и8м ходи на ясла от половин година.Бих казала,че трудно се адаптира.Притеснява ме това,че като излезем в парка и има доста деца,тя на момента иска да отидем на друг парк.Трудно се отпуска в присъствието  на непознати деца.Незнам как в правилно да постъпя в такава ситуация,да сменим парка или да останем въпреки нейното нежелание?Благодаря!

Здравейте, явно детето има притеснения или страхове при комуникацията с други деца, както и Вие споделяте. При това положение аз не бих я натискала и бих се съобразила с желанието ѝ да отидем в друг парк. Но бих препоръчала и среща с психолог, за да се видят причините за това поведение и какви чувства стоят там.

Поздрави,

Надя

Здравейте! Бихте ли ме насочили как да съобщя на детето ми, че моите родители са разведени и аз изобщо не съм живяла с баща си. До момента съм й казвала, че съм имала баща като съм била малка, но сега е починал (което е истина).  Но не съм й обяснявала, че са се разделили и аз не съм живяла с него изобщо. Майка ми не говори изобщо за това и не е вариант да пита нея. А мен ме притеснява да не се породи в нея страхът, че това може да се случва и да не се разделим и ние с баща й. Защото е изразявала такива опасения, когато сме се скарвали, въпреки че аз съм й обяснявала, че хората може да се скарват, но след това се сдобряват. Но ме е страх как ще възприеме това, че това се е случило с мен, и то още като малка. Тя е на 7 г. и мисля, че все пак вече не трябва да крия от нея и възможните лоши неща в живота... Благодаря!

Здравейте имам близнаци на 3,2г, момче и момиче. Не ходят на ясла и градина.
Имам проблем с момичето. Късно свалихме памперса (на 2,9г), но стана от раз , дневен и нощен изведнъж, по желание и самоинициатива на детето. Не съм имала проблем със изпускания , освен първи , втори ден. Казваше си като и се ходи до тоалетна на вън , вкъщи направо отиваше сама без да подсещам, без да казвам  и си сядаше на гърнето. Преди 2,3 седмици реших да я заведа на балет , мислех че ще е добре да се раздели с мен , за един час ( неразделни сме постоянно и почти нямам помощ)   и това може да помогне после за адаптацията в градината в последствие. Ходи на балет 3 пъти , беше много радостна , излизаше превъзбудена от кеф , а вечер сънуваше кошмари и пищеше ,,каките ме драскат/щипят,, и подобни , първите два пъти имаше кошмари , третия път нямаше.  Третото ходене и се е допишкало по време на репетицията , едно момиче ,,кака,, я носеше на ръце към тоалетната, отидох и помогнах, върна се вътре. В този ден не успях да я разпитам всичко било ли е наред, по късно питах ,но каза само че иска пак да ходи и учителката се скарала на някакво дете и искала да го накаже на стената, но много и харесало всичко.  Това и аз го чух като чаках пред вратата.
От тогава , започна да се нааква 💩 в гащите по малко , след няколко дни явно се замърси и започна да я боли ,като пишка , 2,3 дни я боля , в този период започна и да се напикава, пускахме изследвания ,нищо не открихме. Мина и бързо , но все още, вече две седмици се напишква и ака в гащите. Седи напикана и не идва да ми каже , а преди една капка , ако се случи да се изпусне идваше да ми каже , с една физиономия тъжна , че се е изпуснала и да я преоблека. Сега въобще не и пука.  Какво ли не и казвах през тия две седмици, че е голяма , че не трябва така, като наака хубавите гащи трябва да ги изхвърлим, питах я в началото без да иска ли се изпусна и казвах че няма нищо, случва се. Дори казвах ,че на градина и балет , не мога да я заведа , защото се нааква. Тя много иска да отиде. Питам я вечер спокойно ,,защо , го прави,, , когато и обяснявам тя се лигави и не ме слуша нарочно. Изглежда , че ги прави тези изпускания нарочно, но не разбирам защо.  Моля дайте ми съвети , че вече не издържам с това положение. Предстои да започнат градина след седмица,  как ще я пусна , като се напикава и ака в гащите.
В градината не дават да се адаптира постепенно , с триста зора се уговорихме да ходят в началото до обяд , а не цял ден. Есента имаха 3 дни на ясла , през които повръщаха от рев преди яслата , спряха да се хранят и имаха регрес във всички умения определено време. Тревожността , да не ги оставя продължи до пролетта 8 месеца , след тези 3 дни на ясла, през този период не искаха да излизат с никой (баща , баба) , освен с мен , изкарваха ги пред блока , те се тръшваха пред блока за мен и ми ги връщаха много бързо в истерия.  Та мисля ,че и с адаптацията ще имаме огромен проблем .

Здравейте!
Искам да попитам според вашия опит- има ли деца, които просто не се адаптират в детската градина? Става въпрос за дете в норма, бих казала, че има изпреварващи познания, абсолютно адекватно общува с възрасти, с деца и тн. Но не се получава ходенето на детска и това е. Госпожите всеки ден казват просто " е да, нищо не яде, не говори с никой, реве на един стол, не спи, НО трябва да ходи, обяснете му" ... Обяснявано е хиляди пъти, просто има ужас в него да се раздели от нас, буди се нощем и бълнува, реве много напоследък с молби да не ходи повече и тн...