Здравейте. Убедена съм, че темата сигурно ще прозвучи фриволно, но... ако мога да получа някакви насоки за себе си, ще се зарадвам.
Малко повече за мен: на 25 години, хетеросексуална, доколкото ми е известно нямам хормонални проблеми, нито ниско либидо. Но всъщност мога да преброя хората от срещуположния пол, към които съм имала истинско привличане и интерес на пръстите на едната си ръка. Шегувам се, че ако всички хора бяха като мен, никога нямаше да има човешка раса в тези размери, но... вече наистина се замислям, че има възможност да си остана стара мома и то по моя вина.
Изглежда, че съм на принципа: всичко или нищо. Влюбвам се от пръв поглед и то силно, побъркващо, като по филмите. Предполагам, че някой ще се обади - не, не става дума за красавци, лоши момчета, милионерски синчета и така нататък, напълно нормални са били, просто нещо в тях ме е завладявало и привличало диво. И като че ли не мога да се влюбя постепенно, правила съм си експерименти за себе си. Мога да общувам с мъже, приятно ми е да има флирт, закачки, но... Аз просто не усещам нищо, забравям, не отдавам значение, не ми трепва нищо.
Доколкото знам нямам кой знае какви претенции, широкоскроена съм, не ходя със списък за качества за кандидат-партньор; но не знам друго момиче като мен, което толкова рядко има интерес към някого. Знам, че трябва да давам шансове, да не го мисля много, да не съм пренавита, но просто го чувствам като насила. Или може би трудно ми се задържа вниманието?
Такава съм, откакто се помня, но просто не разбирам защо. Направо се чудя вече дали не съм роботизирана... Само че когато има обект на желание, това е последната дума, която би ме описала. Но вече дори и приятелките ми се шегуват, че за мен има не повече от 10 подходящи в света. :/
Ще се радвам на всякакви идеи и насоки. Кой знае, може нещо да изскочи.
Малко повече за мен: на 25 години, хетеросексуална, доколкото ми е известно нямам хормонални проблеми, нито ниско либидо. Но всъщност мога да преброя хората от срещуположния пол, към които съм имала истинско привличане и интерес на пръстите на едната си ръка. Шегувам се, че ако всички хора бяха като мен, никога нямаше да има човешка раса в тези размери, но... вече наистина се замислям, че има възможност да си остана стара мома и то по моя вина.
Изглежда, че съм на принципа: всичко или нищо. Влюбвам се от пръв поглед и то силно, побъркващо, като по филмите. Предполагам, че някой ще се обади - не, не става дума за красавци, лоши момчета, милионерски синчета и така нататък, напълно нормални са били, просто нещо в тях ме е завладявало и привличало диво. И като че ли не мога да се влюбя постепенно, правила съм си експерименти за себе си. Мога да общувам с мъже, приятно ми е да има флирт, закачки, но... Аз просто не усещам нищо, забравям, не отдавам значение, не ми трепва нищо.
Доколкото знам нямам кой знае какви претенции, широкоскроена съм, не ходя със списък за качества за кандидат-партньор; но не знам друго момиче като мен, което толкова рядко има интерес към някого. Знам, че трябва да давам шансове, да не го мисля много, да не съм пренавита, но просто го чувствам като насила. Или може би трудно ми се задържа вниманието?
Такава съм, откакто се помня, но просто не разбирам защо. Направо се чудя вече дали не съм роботизирана... Само че когато има обект на желание, това е последната дума, която би ме описала. Но вече дори и приятелките ми се шегуват, че за мен има не повече от 10 подходящи в света. :/
Ще се радвам на всякакви идеи и насоки. Кой знае, може нещо да изскочи.
