Аз бих отказала с предтекста за здравето и че “ако беше следващата седмица, щях да мога, но за съжаление тези дни се налага да съм в покой”
- Публикувана: 10 март 2025, 21:11 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2025, 20:44 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 98
Аз ако на всеки казвам това което ми предизвикват и по начина по който на мен би ми се искало... минимум ще ме набият някъде, а може и да ме арестуват 
Ами добре че в повечето случаи решавам че ми е под достойнството да сляза на нечие ниво и че не си струва да хабя енергия за това. Важи още повече за ситуации които са на работа, в интерес на истината.
Ами добре че в повечето случаи решавам че ми е под достойнството да сляза на нечие ниво и че не си струва да хабя енергия за това. Важи още повече за ситуации които са на работа, в интерес на истината.
А, аз желание си имам да кажа на някого кое както си е, че и доста съм цапната в устата и не си поплювам ако я отворя. Обаче си давам сметка че не е продуктивно хич - който си е простак, ще си остане простак и след това, на никого нищо няма да накривя освен на собственото си достойнство че не съм се държала на положение.
Ами няма пък. Ако някой толкова има зор да се драка, даже го е яд че видимо не ми пука достатъчно че да отвърна по същия начин
Ами няма пък. Ако някой толкова има зор да се драка, даже го е яд че видимо не ми пука достатъчно че да отвърна по същия начин
Като по-млада, да. Имала съм токсични мениджъри, яко микромениджмънт, вменяване на вина, изисквания, които са невъзможни, количества работа, които не са възможни да се свършат за 8 часа, а аз не оставах безплатен овъртайм. Кофти среда. Там се държах така, все не оставах длъжна. Не ми пукаше много за работата, в такава фирма нямах бъдеще. И си казвах, то моето беше към шефа, колегите бяха яки.
Сега ме дразни, че имам колежка-връзкарка. Ама много видимо връзкарка. Изглежда, че от високо е спусната. Ми.. и да казвам нещо, и да не казвам.. виждам колегите как реагират на абсурдите, които ръси. Като няма опит и знания тя се излага пред екипа. Неприятно е с такъв човек да работиш, ама и да кажа нещо… какво ли ще се промени? Опитвам се да се фокусирам на своите задачи и задължения.
Сега ме дразни, че имам колежка-връзкарка. Ама много видимо връзкарка. Изглежда, че от високо е спусната. Ми.. и да казвам нещо, и да не казвам.. виждам колегите как реагират на абсурдите, които ръси. Като няма опит и знания тя се излага пред екипа. Неприятно е с такъв човек да работиш, ама и да кажа нещо… какво ли ще се промени? Опитвам се да се фокусирам на своите задачи и задължения.
Черна Станция в случая не става въпрос за гонене. Позицията просто беше преструктурирана през това време и на колежката й предложиха други варианти. Не е вдигана заплатата на другите, а нейната да е замразена, даже вземаше повече от нас за една и съща позиция, защото й запазиха старата заплата. Тя беше майчинство по-малко от година, а пък на нас ни актуализираха заплатите веднъж годишно, така че не е пропускала актуализация.
А, как се справяте с интригантите?
Скрит текст:
Едната, беше водеща в двойката интриганти, вече си отиде- слава на вселената, че ми тровеше живота...
Другият още си е във фирмата, и се е окопал яко.
Аз не искам нищо от него, но той все търси ли, търси за какво да ме топи...
Естествено, мениджъра е виновен за тези ситуации, изобщо давайки ухо на глупости.
В повечето случаи, избягвам каквато и да е комуникация, за да няма много мегдан за маневри, но лошото е, че аз изпълнявам част от задълженията му, когато отсъства, та ...се случва да имаме вземане- даване, и всеки път ми е оставил някоя тиктакаща бомба- нарочно!
Другият още си е във фирмата, и се е окопал яко.
Аз не искам нищо от него, но той все търси ли, търси за какво да ме топи...
Естествено, мениджъра е виновен за тези ситуации, изобщо давайки ухо на глупости.
В повечето случаи, избягвам каквато и да е комуникация, за да няма много мегдан за маневри, но лошото е, че аз изпълнявам част от задълженията му, когато отсъства, та ...се случва да имаме вземане- даване, и всеки път ми е оставил някоя тиктакаща бомба- нарочно!
Много зависи колко са толерирани от шефа интригите.
Скрит текст:
Ето, че при мен се оказа, че точно такива хора са на почит и промиват мозъка на шефа. Тогава няма какво да направиш срещу тях, освен да си хванеш чантата и чао. Има ли скрито-покрито в една фирма и не се ли поставят въпросите пред всички, които ги касаят, значи има нещо гнило. Аз няколко пъти се опитах да убедя колежката си, че трябва заедно да отидем да говорим с управителя за разпределението на задачите ни. Тя няколко пъти ми отказа. Той говори ту с едната, ту с другата, но на коя какво казва той си знае. Аз положителен резултат не виждам.Явно няма и да видя. Той като собственик на фирмата веднъж не каза - не се конфронтирайте, елате двете да се изясним. Сигурно така е по-удобно за него.
Благодаря, единодушно мнение определено.
Не се ли дразните на игрички, не изпитвате ли желание да си кажете?
Не се ли дразните на игрички, не изпитвате ли желание да си кажете?
Кетчърче, ако нещо съм научила за близо 30 години стаж, то е, че борците за справедливост никой не ги обича.
С други думи - чудесно разбирам изкушението ти, и на мен ми се е искало ама много хубаво да сОля контрагенти, но това не води до нищо продуктивно.
По другия ти въпрос - аз бих се извинила със здравословни причини и нуждата от покой. Така ще си спестиш всякакви обяснения и коментари.
Колкото до интригантите - ох, ох и пак ох. Има една такава порода оцеляващи, които като цяло са силно посредствени, с нереална преценка и се чудят само как да яхнат чуждия успех или да подчертаят чужда издънка, за да извлекат дивиденти. Тук много зависи какви са и нагласите на мениджмънта. Няма универсална рецепта за справяне, но може би най-печелившо съм видяла от личен опит игнор + минимум клоняща към никаква информация на такива хора. Понеже често са и с лек агресивен уклон и задават твърде много директни въпроси, от личен опит - сменям темата уж им отговарям. Например: какво се случва с еди си какви проблеми и имате ли растеж, аз отговарям - ох, много съм притеснена, евроейската рецесия на водещите държави е ЕС вече е повече от година, анализаторите предричат, че може да стане още по-зле, не знам какво ще стане с еврозоната, и с цифроворо евро, а митата на Тръмп - не знам, не знам. Има ли някакви насоки от висшия мениджмънт какви мерки да предприемем на нашите нива, чул ли си нещо. Обикновено работи, защото аз не съм казала нищо в конкретика, а другата страна - ако има повеля на началството веднага информира, за да се спази тази повеля и да се извади актив.
Опитайте, ако не друго, поне след това цял ден ще ви е забавно и леко на душата.Колкото до интригантстване на дребно - признавам, че пускам по едно ухо около кафе машината. Така мога да усетя непринудените настроения и ако нещо ми звучи притеснително - да почна да дълбая и ако се идентифицира проблем - да започна веднага работа по решаването на този проблем. Слава Богу, в 99% от случаите се касае за буря в чаша с вода, но по-добре така отколкото нещо да се проспи и сериозно да ескалира,
Смущаваща беше ситуацията, когато започнах.
Скрит текст:
Заварих екип, който шушука зад гърба- всеки за всеки, клюкари каквото намери, и двамата- интриги, скалъпени от тях самите.
В първата седмица бях в шок.
После ме изправиха на нокти, като се започна и на мой гръб да се упражняват.
Минах през най- минорни настроения, че уж бях предварително проучила фирмата, но това точно не го очаквах.
Накрая реших- аз или те!
Изключих всяка странична комуникация.
Информация - само по мейл, с копие до началството.
Както казах по- рано, работим равнопоставени в йерархията- директно подчинени на мениджъра, така че се изключи фактора за набиване на канчета от по- висшестоящ, освен в момент, когато работим заедно или по заместване.
Но, там ме причаква в засада, винаги.
....
Търся си работа, но не без изисквания и не прибързано, засега управлявам що- годе стреса, да видим до кога.
За съжаление, началството е неспасяем случай- няма бъдеще в тази среда, докато не го сменят.
В първата седмица бях в шок.
После ме изправиха на нокти, като се започна и на мой гръб да се упражняват.
Минах през най- минорни настроения, че уж бях предварително проучила фирмата, но това точно не го очаквах.
Накрая реших- аз или те!
Изключих всяка странична комуникация.
Информация - само по мейл, с копие до началството.
Както казах по- рано, работим равнопоставени в йерархията- директно подчинени на мениджъра, така че се изключи фактора за набиване на канчета от по- висшестоящ, освен в момент, когато работим заедно или по заместване.
Но, там ме причаква в засада, винаги.
....
Търся си работа, но не без изисквания и не прибързано, засега управлявам що- годе стреса, да видим до кога.
За съжаление, началството е неспасяем случай- няма бъдеще в тази среда, докато не го сменят.
