Влияят ли вашите взаимоотношения м/у ваш роднина на отношенията на децата?

Не е противоречиво.Ние,хората,се караме с хора,които са ни близки и се караме за съществени неща.Говоря за принципа.Сега,че има хора,които обичат да се карат за щяло и нещяло,това е отделен въпрос.

Не, не съм написала “злобни” заради това. Дори и не съм забелязала, точно как сте се изразили. Говоря за хората, с които ние не общуваме, вашите взаимоотношения аз не мога да ги определям. Даваме уважение и когато не получаваме такова отсреща/ дори причината да е сериозна болест/ предпочитаме да не общуваме и хабим нервите си с хора, които просто не могат да бъдат други и са обзети от някакви тежки комплекси или нещо, което много им пречи в нормалното общуване с другите, все едно какво. Всеки има препятствия в живота си, разбираме, че някой е станал еди-какъв си най-вероятно от болката в него, от някакви несбъднати желания, но ние каква вина имаме, че да търпим лошо отношение, завист, злоба, това визирам. Човек се опитва да помогне първоначално, опитва се и в един момент вижда, че няма никакъв смисъл и е глупаво да продължава да е близо до такива хора, защото ще затъне в един момент заедно с тях. Мисълта ми беше, че не делим хората на роднини и не роднини, а на достойни и недостойни. Не може някой непрекъснато да се държи лошо, защото не може да се разбере със себе си, да затъва в живота си все повече, да се оплита във все повече лъжи, да сме вечно на тръни каква глупост ще сътвори и ние да го прегръщаме едва ли не затова, само защото, видиш ли, сме роднини. Това искам да кажа. По-добре далече и да няма общуване в подобни случаи, защото те не възприемат.

Нямам такъв роднина, но имам подобна ситуация с човек, който е роднина на съпругът ми. Не съм сигурна че искам детето да слуша разсъждения от този празен и прост човек. Или пък като порасне не дай си боже, да взима пример от него. Мисля леко и подсъзнателно да прокарвам само мой виждания в децата си, понеже около мен има доста изчаткали и шантави виждания от страна на роднини, откъм мъжът ми.

Подкрепям мнението на zavs

Едно е да спорите и да се карате с половинката си ,съвсем в различна светлина изглежда да се карате с роднините вашите или на мъжа.
Трябва дипломация, ако ви се налага да общувате често и това е най-уместното и правилното,което може да направи един зрял човек.

В крайна сметка никой не си избира родителите,етървите,зълвите,деверите,свекърите,братовчедите и т.н.,а избираш човека ,с който сте създали дете и сте семейство.
И от уважение към човек до теб се държиш дипломатично,когато се налага да прекарвате време с тях,или пазите лека дистанция и разреждате контакти,но запазвате връзката между децата,роднините като не ограничавате човека до вас да се вижда с тях и да поддържа контакти,защото те са негови близки,както и на една жена не би и станало приятно,ако мъжа  я спира от контакти с нейните близки или се държи високомоерно или неуважително.

Трябва баланс= дипломация .
И всички са ок.

Много хубава тема, включвам се защото имам доста опит в тази област

Не се разбираме със сестра ми, от около 3-4 години не можем да водим нормален разговор, аз не я харесвам като човек, тя също има някакъв проблем с мен, но не искам даже да знам какъв е защото много ме дразни като личност.

Тя има дете, което е на 10 години, моето дете е все още бебе. Буквално отгледах нейното дете, когато тя роди ме държеше длъжна да се грижа за племенника ми и съответно го правих, доста се привързахме с детето. Обаче преди 3 години на мен ми преля чашата и спрях да комуникирам с нея, съответно и с племенника ми не се виждам често. След като забременях, се срещнахме с нея и семейството й, за да им съобщим хубавата новина. От тогава поддържаме "формален" контакт, само заради децата, за да могат да се познават. Гледам да не оставам насаме с нея, да не говорим на лични теми, избягвам директния контакт с нея като цяло. Когато сме заедно, гледам на нея като "леля на синът ми" и игнорирам ролята й на "моя сестра", защото започвам да се сещам за миналото и как ме е прецаквала, съответно отвътре ми идва да й кажа колко кофти човек е, а не трябва.

Общо взето, при подобни проблемни връзки ние сме губещите, защото се натоварваме и си създаваме негативни спомени, а трябва да игнорираме дадения човек и да се фокусираме върху хубавите неща около нас, за да ни е спокойна душата.

Аз лично не съм имала конфликт, но съм била между чук и наковалня и е гадно.
Майка ми и сестра й от години се ненавиждат, аз обичам и двете и искам да общувам с леля ми. Майка е ок, обаче леля ми сипе обиди (серт е, странна). Гледам да общуваме по теми, които вълнуват само нас двете и всеки опит да се засегне майка ми го парирам.

С първите ми свекър и свекърва не се разбирах. Но спокойно и с уважение свеждах контактите ни до абсолютния минимум. И след нашия развод отношенията са прилични, все пак имат внук.
Втората свекърва - не поддържам трета година контакт, не се поздравяваме по празници, не е имало караници. Причината е отношения с нейния син и мой съпруг, реших, че трябва да го подкрепя и така и направих.

Считам, че кротко и с нормално отношение бих се виждала с роднини, които трябва да виждам по поводи, но по някаква причина не понасям. Понякога се налага.

Аз пък да ви разкажа днес какво се случи:Днес гледам,свекървата ми е писала да се видим.Обаче си мислех,че ще сме само двете с малкия,а накрая се оказа,че и свекъра дойде.Не е лош човек,но ме напряга присъствието му.Говори все за работа и за разказва клюки,които нито мене,нито сина му(моя приятел) не го интересуват.В Германия е от толкова години,не се е напънал поне малко да го научи този език,все разчита на мене,помагам им,все пак и аз като имам работа,гледат със свеки малкия,но последния път,когато оставихме малкия да го гледат,заварихме бабата сама с внука,той бил отишъл накъде на гости на някакви румънци.Приятеля ми пита майка си “еми тоз човек как се разбира с тях”,а тя му отговаря,че ползвал преводача.Това малко ме издразни,защото за глупости може да ползва преводача,а като става въпрос да се ходи някъде-трябва да ангажираме другите.Немците са свикнали да слушат развален немски и успяват да разбират хората,даже и да не могат да говорят правилно.Така че,това не е оправдание.Аз също в началото не говорех граматически правилно,но се налагаше да се оправям в училище и по институции.
Понякога разпитва много въпроси или лични въпроси относно роднините ми,отговарям кратко без да изпадам в подробности.
Разбрахме се къде да се чакаме със свеки и както винаги той беше с нея.Не мога да ги виня,така са си свикнали.На мене ми писна да му търпя ограниченото поведение.
Дядо ми почина миналата събота и неговите първи думи,които ми каза,бяха:”Разбрах какво се е случило с дядо ти.Извинявай,че го казвам,ама по-добре така,отколкото да е в тежест на леля ти.”
Срава въпрос за бащата на моя баща,но той и майка ми живеят в Германия,а леля ми в България,и последно тя пормаше грижите за дядо.
След като чух тези думи от него,аз не желая по никакъв начин да общувам с него.
А вие как бихте постъпили в моя случай?

Според мен човекът не е имал лоша умисъл, като го е казал това по отношение на починалия ти роднина. Много често хората просто не се замислят как се изразяват и казват нещо, което прозвучава различно от намерението им.

Да си кажа, има ужасно много хора, които ме напрягат с някои черти на поведението си. Майка ми никога не говори по същество, а изспива порой от думи преди да кажа каквото всъщност иска. Баща ми ме разхожда от един квартал в друг, за да отида до тях да му наглася тв, защото той не се оправя с някои функции на дистанционното. Нищо, че сто пъти съм му показвала и обяснявала. Кара ме да му чета известията от банката и да му препредавам какво са искали да кажат. Нищо, че работи в централния им офис и може да пита някой от служителите. Звънят ми, аз затварям, пак звънят, пак затварям и после пак отначало, докато не изляза от среща, за да разбера, че "пожарът" е свързан с въпроса какви мачове от Висшата лига ще има през уикенда....

Освен да банна майка и татко, защото много ме дразнят с поведението си. Какво друго бих могла да направя?! Дразнят ме, а аз съм емоционално незряла, фрустирам се и мисля с дни и седмици колко много и с какво ме дразят.

И на баба ще спра да вдигам телефона, защото ме хока, че ако стана след 8ч. в събота и неделя, то значи си пропилявам живота.

Ребел, звучиш като много, много младо момиче, по-скоро дете. Щом работиш явно вече си възрастен човек, но явно с родителите ти още не сте стигнали този етап. Само от теб зависи дали и кога ще се случи това.

Това към мен ли беше?

Не, отдавна вече не съм толкова млада. А постът ми беше саркастичен. Може би не съм го "докарала" достатъчно, за да си личи. Мисълта ми беше, че хората, особено, когато са по-възрастни, имат своите особености на поведението и характера. И когато не са някакви драматични изстъпления, а дребни неща, няма нужда да седим, да ги мислим и да се ядосваме. Всеки човек има особености, които дразнят някои хора и няма нужда да изключваме или ограничаваме близки хора заради дребни неща.

Аз го приех сериозно, съвсем в духа на темата. Извинявай.

Не съм съгласна.Още на следващия ден,демек в неделя,е разбрал,че дядо ми е починал.Днес се бяхме видяли на живо,затова той повдигна тази тема.Имал е достатълмо време да размисли какво да ми каже.А ти сравняваш родителите си с човек,който е станал твоя роднина заради връзка между теб и твой партньор???

Вече ти е един вид роднина. Казвам, че според мен се вглеждаш в незначителни неща и сама си вменяваш напрежение, което можеш да си спестиш.

Дори да не го е казал целенасочено,не мисля,че е редно да коментира по тази тема,а да се каже “Съболезнования”.
Както и да е,като спра контакт с него,ще изчезне и напрежението.Писна ми все аз да се съобразявам и да търпя,а отсрещният човек да навлиза системно в моето лично пространство и да показва неуважение към мене.
Той все едно след време да каже на сина ми,че е по-добре да умирам,отколкото да ме гледа.

Happy mommy, който те напряга и дразни, го избягвай и толкоз. Имам предвид въпросната етърва.
Наистина със свекъра ти е трудно, защото свекървата ти помага, а той се върти около нея... На него очевидно не можеш да разчиташ, но заради нея гледай да пазиш поведение. Много е важно да имаш кой да ти помогне при нужда, а с дете понякога се налага - от опит пиша.

Мен свекървата ме дразнеше неудържимо, а и мъжа ми, макар да му е майка. Но имахме нужда от помощ за децата веднъж седмично за час и се налагаше да стискаме зъби. Сега вече децата са големи и аз изобщо не комуникирам с нея, освен в изключителни случаи. Но на мъжа ми си му е майка, дразнеща или не, така че той си полага грижите, които й дължи като син.