Добавки за повишаване на енергията при силна умора

Да, винаги съм го приемала в метилирана форма го приемам.
Ще видя тези добавки, благодаря.

Доста е вероятно да се чувстваш уморена заради килограмите и големия прием на тесто и сладкиши. Намали ги драстично и ще видиш!

Аз съм с тази умора от години. Килограми качих последните няколко месеца. Преди това на ръст 175 см. бях 60кг. Падала съм и под 60. Но да, килограмите ми се отразяват зле като цяло, обаче не вярвам да са основната причина за умората.

Може да не са основна причина, но ако ги разкараш са едно добро начало. Разбирам те много добре, и аз се боря със същото. Дори много пъти решавам, че съм просто мързелива, леката депресия също предразполага към депресия. Но определено правя разлика със и без храна в лъскави пакетчета!

Да, така е. Колкото по- малко и по- прости храни ям, толкова по- добре се чувствам физически. Аз така и свалих килограмите след двете си бременности за доста кратко време.
Лошото е, че сега се наложи да си остана вкъщи. Не знам колко ще продължи този период, не ходя на работа, и независимо че малката е все болна и почти не оставам сама през деня, пак намирам време да се тъпча като прасе. Със сина ми също съм доста ангажирана да го водя тук и там. Мисля да го спра и от занималня, което значи да учим заедно, че ако не го бутам, много го мързи. В училище е един, ама вкъщи е съвсем друг. Всичко става с голям зор.
Неходенето на работа ми се отразява страшо зле. Професията ми е натоварена и е свързана с умствена дейност, което ме откъсва от лошите мисли, докато работя.
Но това са само оправдания, истината е, че ми липсва воля в момента.
Преди имах мания всичко вкъщи да блести, чистех като луда, постоянно подреждах. В последно време и за това спря да ми пука. Върша минимума, и то с триста зора.

Общо взето, позната история. Като съвет мога да дам една по една да се елиминират препъникамъчетата. Подреди си приоритетите и помисли сериозно за себе си. Синът ти не знам кой клас е, но това бутане няма никакъв смисъл. Ще го разбереш като стане 7-8 клас и ти се опълчи. Децата също следват собствения си път и не можеш да ги накараш да бъдат каквито не са! Само се изнервяте и си разваляте отношенията.

Втори клас е. Аз, ако сега го оставя, нищо няма да стане от него. По- мързелив човек в живота си не съм виждала. Още ми срича, когато чете. Пише ужасно грозно. Умните хора (визира лекарите) така пишели. Неговото прилича на електрокардиограма. Пълен ужас. Добре че поне има силна памет, но точно най- важните предмети, като български и особено математика отсега му куцат. Не искам шестици от него. Искам да избута до 12-ти клас. Аз бях пълна отличничка по всичко, без да се налага някой да ми виси на главата и да изисква от мен. Много ми е неприятно, че детето ми няма грам желание да се развива. Мисли само за таблети и игри. Вкъщи ми прави страшни истерии, когато учим. Нервите ми са изпилени докарай. Никой не вярва, понеже пред хората е най- възпитаното дете. Записах го на спорт. Ходи и на рехабилитация, че има  двигателен проблем. Искам да го запиша и на нещо, свързано с мисловна дейност. Чудя се вече как да го стимулирам. Най- важно ми е да е жив и здрав, но няма да съм вечна да му помагам.
И най-нагло ми заявява да съм си отворила вече своя адвокатска кантора, та да започне да работи с мен като адвокат и медиатор. Щял да стане като мен, какво толкова съм се притеснявала. Сверката с действителността му куца. Очаква всичко наготово, ама дипломи и много учене трябва за тая работа.
Както и да е, изместих фокуса на темата. Ще си запиша час при ендокринолог, за да ми назначи нужните изследвания. Не ме приемат насериозно по отношение на умората. Какво съм очаквала, било нормално с моя начин на живот. Животът ми е нормален. Не ходя да ора и да копая. Има хора с толкова по- тежки и сериозни проблеми. Аз имам деца, професия, мъж и всякакви удобства. По тая логика всеки втори трябва да ходи като тряснат с мокър парцал.
И чувство за вина изпитвам, че съм в това състояние, а на хората се случват толкова жестоки трагедии.

Всъщност разбирам, че се опитвате, но получава ли и същите грижи и внимание от баща си по тези въпроси. Ако само вие му "мелите" на главата винаги вие ще сте лошата и ще се чувствате като такава.
Това определено изморява и изнерва според мен.

Да, мъжът ми също се опитва. Неведнъж аз просто ставам и излизам от стаята, защото усещам, че ще избухна. Тогава нещата ги поема съпругът ми. Случва се и обратното.
С една дума, когато единият от нас усети, че другият изпушва и ще си изпусне нервите, го замества.
Мъжът ми обаче работи и не мога да изисквам от него постоянно да е на линия. Но ми е огромна подкрепа. След работа бърза като луд да се прибере, пазарува, понякога и готви, даже често.
Упреквам го основно за това, че аз бях въвела много строг режим на детето ми, поради ред причини, включително и хранителен. Когато ме удари депресията наистина силно, той пое контрола. И тогава бяха той и детето срещу мен. Синът ми ме удряше, да не кажа биеше, защото аз не разрешавах нещо, а баща му пред него спореше с мен. Дори ме е обиждал пред него. И така всичко отиде на кино.
Сега мъжът ми сърба попарата повече от мен, защото синът ми вече не смее да ме обиди или удари, много ме пази и защитава, но с баща си как се държи понякога.....
Дъщеря ми и тя попива от брат си.
Истериите му, когато го карам да учим не са пряко насочени към мен. Просто крещи, че мрази да учи, търкаля се по земята, блъска и хвърля, бяга от стаята. Няма психични отклонения, само да отбележа. Проверяван е, а и само вкъщи се държи така. Навън го определят като изключително зрял, много състрадателен и възпитан. Маниерите му малко се позагубиха, покрай примера в класа, но все още се води най- възпитаното дете. Влезнал е под кожата на всички учители, та даже и директорката говори за него колко е усмихнат и възпитан.

Съчувствам ти. Всичко е свързано и трябва да започнеш да разплиташ кълбото, за да се чувствате всички в семейството по-добре. Успех!

Антидепресантите които взимате може да са причината за килограмите.

Не пия АД от доста време. Последният АД, който пих, никога не ми е влияел на килограмите (не го приемах за първи път). В някои държави злоупотребяват с него и го ползват за отслабване дори. Той действа и добре на ИР по последни проучвания, тъй като има АД, които я влошават.  
Нищо не приемам. Просто много ям, ама наистина много и не се движа въобще, а може и да съм отключила някакъв здравословен проблем, макар че все още доста лесно и бързо отслабвам, стига да мина на режим. За жалост се провалям. Дано успея да се стегна, както съм го правила неведнъж след бременностите си.

Сигурно е БГ ще я има след Великден, защото официалната премиера е на 9ти април

А дали психиатър Ви е насочвал да направите Фармакогенетичен тест - тест, който показва кои лекарства (антидепресанти) за подходящи за Вас и кои не. А може и да сте резистентна към лекарствата и да е необходимо да се приложи друг метод на лечение, напр. Транскраниална магнитна стимулация?

Nelly, казвали са ми за него, но и двамата психиатри, които ми го споменаха, споделиха, че пак не е гаранция. На този етап ме водят резистентна. Сега отново ми е назначен трицикличен АД. Пробвала съм три пъти с него. Първия път не издържах на страничните реакции. Не можех да вървя, прималяваше ми, само лежах. Тогава се наложи две седмици майка ми да идва вкъщи, за да гледа децата. Спрях го.
Втория път ми го назначиха, докато баща ми беше в кома и впоследствие почина. Тогава нищо не усетих, но аз като цяло не бях на себе си. Може и адреналинът да ме е държал. Пих го осем месеца. Възможно е да ми е помогнал в някаква степен да мина през онзи период, но за депресията нямаше ефект. Опитах сега отново да го започна и усетих същите симптоми, както първия път. Спрях го веднага. Наистина не мога да си позволя тези странични ефекти. Няма кой да поеме ангажиментите ми към децата. Предполагам, че тези ефекти ще отшумят в един момент, щом веднъж вече съм успяла да го пия, но няма как да чакам, пък и какъв е смисълът.
За първи път чувам за такава стимулация. Видях, че я правят и в Пловдив. Освен да попитам моята психиатърка. Да не стане само по- зле. Предпочитам нещо такова пред лекарства и всичките им странични ефекти.
Когато се излекува депресията, какво е усещането? Човек чувства ли пак същите емоции, както преди? Моите са страшно притъпени. Може ли да усети щастие, безгрижност, обич? Аз много обичам децата и майка ми, мъжът ми също, но дотам. Всичко ми е като в мъгла. Нямам никакви мечти. Нищо не ме впечатлява. Само тревожността е много силна, особено ако си втълпя нещо за децата.
https://nmgenomix.com/genomind-professional-pgx/
Това е тестът, нали? На теория звучи добре. Със сигурност на съм пила всички АД, включени в него, но и много от тях едва ли ще ги има в БГ. Не знам. Освен да го направя. Аз се бях примирила с депресията, исках само нещо за умората, но пък, ако мога да се излекувам от нея, ще е хубаво.
Ей сега се чух с майка ми. Казва, че преди години някакви импулси в мозъка са й пускали след смъртта на баща й, защото била с тежки паник атаки. Сигурно не е било същото, но при много хора помагало. Тя е пиела и успокоителни тогава. В депресия съм от 9 години и сега се сети да ми каже, че има такова нещо, защото реших да се посъветвам с нея.