Обърнато домакинство - когато мъжът си е вкъщи, а жената работи. Да или не?

При наличие на такъв висок стандарт, какъвто описваш, изведи съпругата на вечеря или поръчай. Защо очакванията са да се прибере от работа и да влезе в кухнята?

Разбира се, че това е поредната тема, в която се отиде в някакви крайности - единият нищо не пипва, другият се гърби денонощно.... Повечето хора се напасват някак си, а и в различните етапи от живота, динамиката се променя - по един начин живееш преди да имаш деца, по друг докато са малки, по трети като пораснат.
Лично за мен стоенето вкъщи с малко дете не е нещо уау, а за други майки е супер - хората сме различни.

В примера на Фивър и двамата осигуряват финанси.

В ситуация при която не работя, но имам доходи и участвам с тях в плащането на сметки, ще очаквам и мъжът ми да участва в ежедневните дейности.

Like_Smoke, остави стандарта.

Излиза се, естествено, но не всеки ден.

През останалото време ще се включваш ли, както очаквам?

Защото, примерно напасването, както казваш е такова - тя само готви.
И това ли би идвало в "повече"?

В ситуация, в която имаме достатъчно пари, ще викам домашна помощ, вместо да се чудим откъде да я подхванем. Убягва ми тщестлавието на "всичко сам върша", защото не обичам домакинска работа.

Аз къде бих се включвала, както ти очакваш, няма никакво значение. Явно жена ти не е искала да се включва, щом е вече бивша. Не й е понесъл високият стандарт и очаквания

Хич не е малко това, някой само да готви редовно. Което по подразбиране включва да се измисли какво да се готви, да се напазарува, да се сготви. Даже за хора, които обичат да готвят редовно, дотежава.

Готвеше и много беше добра, в 20-те е била в Мишлен ресторант, дори качих 3-4 килца, за няколко месеца ги свалих и сега ми е по-добре. Следващата ще е спортуваща, да поддържаме, не да качваме.
Та, летвата е висока.

За мен, да, на сто процента. Дори не е въпрос, който подлежи на обсъждане.
Това кой колко върши у дома няма абсолютно никаква връзка с това кой какви пари печели, ама никаква.
Задачите се разпределят според свободното време, не според заплатата или пасивния доход.
Естествено, ако не ти е жал за партньора ти и нямаш проблем след като се прибере да търчи до магазина, да се хвърля да готви, сервира, пере и простира и да пусне една прахосмукачка, докато ти през деня си била на фитнес, кафе и хоби.
Била съм в такава ситуация, честно и през ум не ми е минавало при цял ден у дома, да чакам половината домакинство от мъжа ми след работа, само защото доходите ни са равни.

Like_Smoke защо е бивша жената си е тяхна работа и проблем не мислиш ли?
Каквито и да са стандартите, може на нея да са й били в повече, но и изказването определено е в повече!

Когато имам високоплатен проект или си нося работа за вкъщи, която е доходоносна, абдикирам от домакинството напълно, въпреки, че през останалото време аз върша повечето неща, тъй че не мога да изисквам нещо различно от мъжа ми. Но и той не може да изисква да мия прозорци или да ходя да пазарувам, вместо да изкарам н на брой пари или да започна работа с голям клиент, защото е женска отговорност или мое задължение. (Това би било огромна глупост, зародена от сексизъм.)
От тази гледна точка в един идеален свят семейството ще седне на масата и ще сметне цената на свободното си време и ще определи кой какво да прави според него, а не според пола си. Проблемът е, че хората винаги преувеличават своите умения и принос и омаловажават чуждия. Мисля, че с мъжа ми сме изградили горе-долу добър баланс. Засега никой не изкарва толкова, че другият да си стои вкъщи без доходи. Ако обаче можехме да си го позволим, определено щяхме. И нямаше да ми пречи аз да работя, а той да е вкъщи.
Така или иначе това ще се случи рано или късно. Той е 6 години по-възрастен от мен и ще има няколко години, в които той ще е пенсионер, а аз още ще работя. Същото се случи и с майка ми и баща ми (той беше военен и се пенсионира много по-рано, тя още работи и ще работи 10 години), свекърва ми и свекъра ми, леля ми и и чичо ми (също военен), вуйчо ми и вуйна ми, много смеейни приятели... Жените изкарват повече пари от пенсията на мъжете. Но... единствено баща ми пое повече домакинска работа, другите мъже - не.

Домакинската работа трябва да може да се върши от всеки пол. Когато вече си голям човек трябва да можеш да се грижиш за себе си няма значение дали си мъж или жена. Масово мъжете обаче висят на цицката първо на мама после на баба после на жена си.

Много хора отдавна не ходят някъде, че да се прибират, нито търчат до магазина (всяко едно нещо вече може да бъде доставено до вратата в точния час и с една доставка могат да ти донесат от хляб, през тоалетна хартия, до ориз, боб и леща). Пранета, простирания, прахосмукачки и подобни даже на моменти забравям, че още някои хора правят на ръка. Готвенето пък е огромно удоволствие да се прави заедно или от този, който обича да готви.

На мен, например, ми е страст да гладя. Не се майтапя. И вече само аз гладя, откакто не работя. То няма и какво почти, защото излизат от сушилнята "изгладени", но аз си намирам какво. Никой не го очаква или изисква от мен.

Нито правя нещо на ръка, а пазаруването ми е с доставка от преди ковид още. За чистенето идва чистачка, а уреди имаме всякакви. Мнението ми пак е същото
Аз също не очаквам или изисквам, нито от мен се изисква, то е въпрос на базова математика за свободните часове през деня.
Но това е изцяло мое лично мнение и по никакъв начин не искам да го натрапвам. Написах го само защото имаше въпрос, иначе не бих си позволила.

Да, разумно е по-свободният да свърши нещо, за да може в свободното време на другия да не се занимават с битовизми.

Нямам против подобно домакинство, но се чудя дали мъжа може да се справи адекватно със задачие в дома. Да пуска пералня, да мие чинии, готви и простира е едно, съвсем друго да ми чисти тоалетната с препарт, да обира фугите, deep-clean на печка ( без self clean опция ) , да чисти прозорци и уплатненията им, да мие мръсни обувки и прочие, да напича юргани...