- Публикувана: 26 юни 2025, 12:29 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2025, 12:20 ч.
Кое бихте избрали ?
Това само показва колко са различни хората.
На мен създаването на деца в по-ранна възраст ми е дало повече, отколкото да ме ограби. Имала съм прекрасна младост ведно с децата и тогава - с баща им, който "за времето си" е бил адекватно избран, добър и партниращ.
И аз на 40+ не бих раждала тепърва, а не съм лишена от хубави години на младини, нито от образование и някакво не лошо професионално развитие.
Просто нещата често се случва да се променят във времето.
Не налагайте догми.
Казала съм-кой когато намери, срещне и случи, това не е по поръчка.
Ето, сестра ми си намери мъж в зряла възраст, на която и със замразени яйцеклетки не би раждала.
На мен създаването на деца в по-ранна възраст ми е дало повече, отколкото да ме ограби. Имала съм прекрасна младост ведно с децата и тогава - с баща им, който "за времето си" е бил адекватно избран, добър и партниращ.
И аз на 40+ не бих раждала тепърва, а не съм лишена от хубави години на младини, нито от образование и някакво не лошо професионално развитие.
Просто нещата често се случва да се променят във времето.
Не налагайте догми.
Казала съм-кой когато намери, срещне и случи, това не е по поръчка.
Ето, сестра ми си намери мъж в зряла възраст, на която и със замразени яйцеклетки не би раждала.
Да, от чужбина до чужбина има разлика. Точно латиноамериканците, да ме прощават, са най-патологични по мой опит. И за съжаление, тези чужбини с готиния живот, са същите чужбини с опасните мъже 
)). Скучните чужбини с гадния климат са тези с по-семейноориентираните мъже. Май България си е най-добре. Българските мъже все пак СА семейноориентирани, а животът си е готин.
Между другото, в големите мегаполиси май също не е лесно с браковете -- тоест, навсякъде, където на човек му е много готино, не им се жени на мъжете.
)). Скучните чужбини с гадния климат са тези с по-семейноориентираните мъже. Май България си е най-добре. Българските мъже все пак СА семейноориентирани, а животът си е готин. Между другото, в големите мегаполиси май също не е лесно с браковете -- тоест, навсякъде, където на човек му е много готино, не им се жени на мъжете.
И все пак, аз пиша за себе си и от своята камбанария. Лично мен не ме устройва да срещна човека, но да остана без деца. Дали защото съм имала много връзки и много "Човека", дали защото съм с много близки взаимоотношения с биологичното си семейство, не знам. Но не би ме устройвало да съм щастлива с мъж, но без деца. По-скоро за себе си бих избрала варианта със самотната майка, която търси Човека. Заради това за мен е един много хубав вариант жена да си замрази яйцеклетки, ако трябва и ембриони с донорска, че били по-стабилни, и да си живее живота. Ако не стане, на 40 и нещо, да си ражда и да си се радва на детенце. А пък мъж и на 50 може и на 60.
Според мен на мъжете им е по-трудно като станат бащи на късна възраст.
Имам няколко примера около себе си, най-пресният е на мой колега. На 50+ много набързо направи бебето с партньорката му, самата тя в краят на 30-те.
Според мен е неадекватен от разказите му с новородено и очакванията му съвсем ще се разминат с годините.
За мъж свикнал да живее сам и да угажда само на собствените си желания и дупе жена и дете му идват в повече. Дали, защото не им се променят хормоните, дали навиците са много вкоренени, но понякога имам чувството, че това бебе, ако може - би го върнал.
Имам няколко примера около себе си, най-пресният е на мой колега. На 50+ много набързо направи бебето с партньорката му, самата тя в краят на 30-те.
Според мен е неадекватен от разказите му с новородено и очакванията му съвсем ще се разминат с годините.
За мъж свикнал да живее сам и да угажда само на собствените си желания и дупе жена и дете му идват в повече. Дали, защото не им се променят хормоните, дали навиците са много вкоренени, но понякога имам чувството, че това бебе, ако може - би го върнал.
Късните бракове и раждане на дете на късна възраст хич не е моето. То каквото ти е писано, ама целенасочено да се стремиш към късен брак, ами не. Винаги ми се е струвало компромисно. Да раждам от втория ми мъж и на ум не ми е минавало, тия неща сме ги свършили като млади и е време да се наслаждаваме един на друг.
Прави впечатление, че застъпничките на ранните бракове и майчинство май са във втори такива )) . Без да засягам никого ).
Иначе аз не съм се стремяла към късен брак, аз изобщо не съм искала и да се омъжвам, а съм се стремяла към късно майчинство и късно създаване на семейство, защото на млади години не съм имала желание да се грижа за деца, а да си живея живота. А на по-късни години това ми е носило голяма наслада и сега не мога да си представя как да се наслаждавам без децата си. А сега искам и трето и ме е яд, че не се навих да са ми породени трички.
За старите бащи, и аз не бих родила на 50 годишен стар ерген, но и аз на 50 не бих тръгнала да раждам или да осиновявам. Децата са поне едно 25-30 годишен ангажимент, докато си подреди живота и на 50 години няма да имам време да отгледам дете до завършването му и специализирането му. Късно късно, ама в един момент става прекалено късно.
)) . Без да засягам никого ).Иначе аз не съм се стремяла към късен брак, аз изобщо не съм искала и да се омъжвам, а съм се стремяла към късно майчинство и късно създаване на семейство, защото на млади години не съм имала желание да се грижа за деца, а да си живея живота. А на по-късни години това ми е носило голяма наслада и сега не мога да си представя как да се наслаждавам без децата си. А сега искам и трето и ме е яд, че не се навих да са ми породени трички.
За старите бащи, и аз не бих родила на 50 годишен стар ерген, но и аз на 50 не бих тръгнала да раждам или да осиновявам. Децата са поне едно 25-30 годишен ангажимент, докато си подреди живота и на 50 години няма да имам време да отгледам дете до завършването му и специализирането му. Късно късно, ама в един момент става прекалено късно.
Ами няма нищо лошо нито във вторите, нито в третите бракове, естествено. Но това затвърждава и моите впечатления, че когато се създава семейство с по-зрели партньори, които имат жизнен опит, шансовете да се избере подходящ и съвместим партньор, са по-високи. Човек вече знае какво иска и какво търси, самият той се е развил в някаква посока, знае си интересите и има ниво на самопознание, каквото младото му "аз" няма. И за мен това е едно много важно изискване за стабилен и хубав брак. До ден днешен казвам на мъжа си, че го обичам, но за мен е по-важно, че го харесвам. Харесвам го като човек, харесвам го като качества, възхищавам му се като професионалист. На 19, че и на 25 не съм гледала подобни неща. И дори ако спра да го обичам, пак ще го харесвам. Тъй като той по-млад ме взе, той не е избирал толкова ) за мой късмет.
) за мой късмет. 
Аз имах малко над 25 години брак.
Като брак си беше успешен, с подходящ за времето си партньор, съвместим, расли сме заедно, градили сме заедно, съзряхме заедно и заедно натрупахме заведен опит. Заедността в растежа е нещо също много удобен за стълб за дълги взаимоотношения.
На 45 тепърва опирайки се на моя опит да разчитам и очаквам опитността на отсрещния да е достатъчна, отнема време. Не е задължително на 45 да си израстнал на база опитите си, някои си остават все така зле в това отношение.
Като брак си беше успешен, с подходящ за времето си партньор, съвместим, расли сме заедно, градили сме заедно, съзряхме заедно и заедно натрупахме заведен опит. Заедността в растежа е нещо също много удобен за стълб за дълги взаимоотношения.
На 45 тепърва опирайки се на моя опит да разчитам и очаквам опитността на отсрещния да е достатъчна, отнема време. Не е задължително на 45 да си израстнал на база опитите си, някои си остават все така зле в това отношение.
Никакво ниво на самопознание не помага в брака. Той се гради от двама.
Съгласна съм напълно с Мария за една идея по-късни бракове. Не става дума за 40-50, но около 30. Просто 20 е твърде рано в днешно време и повечето завършват с развод.
