С ММ сме на една позиция - намалени контакти и игнор, но виждам, че на него му е тежко от създадената (от майка му) ситуация.
Убедена съм, че чете тук, та няма да разказвам в един пост цялата драма, но имам нужда от съвет как да се справя с досадното повтаряне на едно и също. Всеки път и по няколко пъти при виждане се повтарят едни и същи неща и вече ми писва. Няма проблеми със слуха, мисля си, че повтаря с идеята да стане на нейната след достатъчно повтаряне. Пиенето на вода примерно - по 5 пъти за 2 часа ме пита ‘да й дам малко вода’. Първо обясних защо съм решила да не давам вода, после започнах просто да отговарям ‘не’. Излязохме с мъжа ми единия път и той се върна, че забрави нещо - завари бабата да дава вода на детето. Завиването с одеало на 30+ градуса е другото. Понеже одеала вкъщи няма, завива с каквото намери, докато не гледам. Същото прави и с други неща несвързани с детето - през ден пита дали да дойде, въпреки че й е казано многократно, че се идва само с покана от наша страна. Искат да се преместим да живеем близко до тях (абсурдно, нито аз, нито ММ го искаме) - при всяко виждане ме пита кога ще се преместим. Отдавна знам, че диалог не се води с нея, то са само монолозите й, но става все по-зле. Хем не искам да съм груба, хем не ми оставя друга опция. А е обидчива и като се разсърди, го отнася сина й.
Връщам се по старите теми да чета, че осъзнах проблемите често са идентични или близки, и за 165 теми, сигурно има поне още няколко такива свекита като нашата…
хем съм ок да не ми говори, хем е доста сконфузно да стоим на една маса и да си мълчим. Но всичко ще направи само и само да е при внучето.