С какво ви дразнят свекървите? – 166

На мен ми е най-лесно просто да я изключа от живота ми, но не мисля, че е най-правилното решение да спре комуникация с родители си.

Ако преди отношенията ви са били други, а конфликтите само по отношение на детето, най-вероятно е от (криворазбрано) чувство за отговорност. Панира се детето да не се обезводни, или да не настине и не може да се успокои и да приеме, че действате правилно. Това е супер затормозяващо за младите родители и ги кара да се съмняват в способностите си, затова не трябва да се допуска. Както казваш, каквото се случва с детето е твоя отговорност и ти ще поемеш последиците от своето решение.

В нейна защита, макар и с половин уста, мога да кажа единствено, че е от загриженост и обич към бебето, което е все пак една идея по-добре, на фона на предишни оплаквания за свекърви и дори майки, които не поглеждат внучето, камо ли да знаят какво пие и с какво се завива.

Дори и не предполагах, че един ден ще се запиша в тази тема, но на свеки нищо й нямаше до преди внучето. И си показа рогата много бързо. Стигнахме до сериозни обиди и нападки към сина й; не обичаме детето, циганите се грижели по-добре за децата си. Очевидно само тя знае как да се грижи за внучето, ние ще го уморим…

С ММ сме на една позиция - намалени контакти и игнор, но виждам, че на него му е тежко от създадената (от майка му) ситуация. На мен ми е най-лесно просто да я изключа от живота ми, но не мисля, че е най-правилното решение да спре комуникация с родители си. Мисля, че минимални контакти ще понеса и няма да ми е твърде съвестно за него.

Убедена съм, че чете тук, та няма да разказвам в един пост цялата драма, но имам нужда от съвет как да се справя с досадното повтаряне на едно и също. Всеки път и по няколко пъти при виждане се повтарят едни и същи неща и вече ми писва. Няма проблеми със слуха, мисля си, че повтаря с идеята да стане на нейната след достатъчно повтаряне. Пиенето на вода примерно - по 5 пъти за 2 часа ме пита ‘да й дам малко вода’. Първо обясних защо съм решила да не давам вода, после започнах просто да отговарям ‘не’. Излязохме с мъжа ми единия път и той се върна, че забрави нещо - завари бабата да дава вода на детето. Завиването с одеало на 30+ градуса е другото. Понеже одеала вкъщи няма, завива с каквото намери, докато не гледам. Същото прави и с други неща несвързани с детето - през ден пита дали да дойде, въпреки че й е казано многократно, че се идва само с покана от наша страна. Искат да се преместим да живеем близко до тях (абсурдно, нито аз, нито ММ го искаме) - при всяко виждане ме пита кога ще се преместим. Отдавна знам, че диалог не се води с нея, то са само монолозите й, но става все по-зле. Хем не искам да съм груба, хем не ми оставя друга опция. А е обидчива и като се разсърди, го отнася сина й.

Връщам се по старите теми да чета, че осъзнах проблемите често са идентични или близки, и за 165 теми, сигурно има поне още няколко такива свекита като нашата…

Milenaka, тя вече не държи да вижда нас - за внучето е всичко. Даже при едното виждане не ни говореше на нас хем съм ок да не ми говори, хем е доста сконфузно да стоим на една маса и да си мълчим. Но всичко ще направи само и само да е при внучето.

Разбира се, че постовете отразяват личната гледна точка на автора. Но обективност за мен означава да се опиташ да видиш ситуацията и извън собствения си опит и емоции, а не да поставяш етикети или да обобщаваш.

Правилно! Опитай се да вникнеш и в емоциите на съпруга си, не само в своите собствени! Дали той не страда от цялата тази ситуация?!

Ако преди отношенията ви са били други, а конфликтите само по отношение на детето, най-вероятно е от (криворазбрано) чувство за отговорност. Панира се детето да не се обезводни, или да не настине и не може да се успокои и да приеме, че действате правилно. Това е супер затормозяващо за младите родители и ги кара да се съмняват в способностите си, затова не трябва да се допуска. Както казваш, каквото се случва с детето е твоя отговорност и ти ще поемеш последиците от своето решение.

В нейна защита, макар и с половин уста, мога да кажа единствено, че е от загриженост и обич към бебето, което е все пак една идея по-добре, на фона на предишни оплаквания за свекърви и дори майки, които не поглеждат внучето, камо ли да знаят какво пие и с какво се завива.

Има и вероятност, като се убеди, че бебето е добре гледано и  се справяте да миряса и да стане пълноценна баба,  но за момента е допълнителен дразнител.

Два пъти сме й оставяли детето за няколко часа, просто защото предпочитам да не стоя там - когато съм там виждам как въпреки моите думи, тя си прави каквото иска. Нито тя наранява детето, нито аз. Водата, която тя дава, няма да му навреди, с пъпките от претопляне ще се справим. Но си мисля, че нещата няма да станат по-добре ако не направя нещо. Но когато говоря, не ме слуша. И аз си мислех, че следваща стъпка е просто да огранича вижданията с детето. Обаче имам морална дилема - едната ми баба беше много чепата, но никога не са ме ограничавали да прекарвам време с нея. С годините, аз спрях да ходя, защото не ми беше приятно. Иска ми се да не насаждам моите емоции на детето (знам, че е бебе, но според мен дори бебетата усещат емоциите и могат да се повлияят в бъдеще).

 Не очаквах дискусия на тема вода
https://www.who.int/news-room/questions-and-answers/item/breastfeeding