Момичета предварително се извинявам, че ще ви занимая с моите неща, но нямам приятелки, с които да споделя. Случи ми се нещо, което не очаквах. Като по-големи от мен се надявам да ми дадете съвет. Моят мъж две вечери оставаше в гаража до към 1-2 часа през нощта, бяха там с един негов приятел и той си тръгваше и двете вечери към 12 (те редовно са там и не ми е правило впечатление, пият си хапват си), първата вечер като го питах какво прави той ми каза, че е говорил с един негов приятел той е в чужбина (така е наистина проверих), втората вечер обаче като го питах и той някакви неща ми каза дето нямаха смисъл общо взето и нещо се усъмних ама пак си казах айде какво толкова нищо не е станало. Обаче и като не мога да заспя и си мисля някакви неща. Никога не съм се съмнявала в него винаги съм му имала доверие, той ми дава сигурност. На сутринта като стана аз закусвах той отиде до тоалетна и нещо вътрешно усетих да му проверя телефона (никога не съм го правила, понеже му имам доверие) и какво да видя.. Пише и си говори с колежката му. Тази колежка от самото начало някак си не я харесвам не съм имала никакъв контакт с нея просто не я усещам като хубав човек и съм му го казвала милион пъти и той ми е казвал да тя не е добре нищо не става от нея и т.н. На момента се разревах ама като магаре буквално с глас. Според него това не е нищо кой знае какво. Нищо не било станало и нищо не бил направил (демек само чат и разговори без никаква друга близост), да но сякаш изгубих доверието в него за части от секундата. Аз не знам те какво правят докато са на работа. Инстинкта ми не ме е излъгал. Опитва се да ме убеди, че няма нищо и го бил направил за разнообразие. Щял да и каже повече да не го търси, ако съм искала щял да напусне работа, но според мен това не е решение, той където и да е отново може да се занимава с нея какво от това, че няма да работят заедно. Тази нощ съм сънувала какви ли не неща с него и нея. 7 години сме заедно, обичам го страшно много, но много ме нарани, чувствам се предадена. Не знам какво да правя. Снощи ми каза " Ако искаш ми вярвай аз няма как да държа на нея повече от теб". Нищо не му отговорих. Не ми се и говори с него. Казва ми "ти реши какво да правим". Какво да решавам аз? Казах му, че си има глава на раменете. Много ми тежко, много ми е гадно. Не знам дали е имало и нещо повече много ме тормози това. Един път вече се е случвало негов колега да напусне работа заради нея. Вчера цял ден съм плакала, чак кръв от носа ми тече. Вечерта вдигнах и кръвно, знам че сега в този период сме доста по-чувствителни. Не знам какво да правя..
- Публикувана: 22 дек. 2025, 14:25 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2026, 12:27 ч.
Февруарски снежинки 2026 - Тема 3 ❄️ 🍼
Радвам се, че си се справила, мисля че тепърва започва грипа и трябва да се пазим доста време още, да не си мислим, че се е разминало. Мен това е кашлицата ме плаши по-скоро.
Аз искам да раждам естествено и всяка вечер като седнем с мъжа ми и сложи ръка на корема все гадая на къде е застанало, стой ми вика: и като е секцио какво...няма да си първата, нито последната... Да така е.. но не искам..викам кажи спокойно и да не се е обърнало, ще се обърне, казва ми да започвам с упражненията и така..
Вие от къде си купихте нощници за кърмене? (и за родилния дом там където искат да си носите). Аз вчера взех малко бебешки дрешки от село и мисля след празниците живот и здраве да започвам лека полека ако не да ги пера, поне да са при мен е апартамента нещата от първа необходимост.
Аз искам да раждам естествено и всяка вечер като седнем с мъжа ми и сложи ръка на корема все гадая на къде е застанало, стой ми вика: и като е секцио какво...няма да си първата, нито последната... Да така е.. но не искам..викам кажи спокойно и да не се е обърнало, ще се обърне, казва ми да започвам с упражненията и така..
Вие от къде си купихте нощници за кърмене? (и за родилния дом там където искат да си носите). Аз вчера взех малко бебешки дрешки от село и мисля след празниците живот и здраве да започвам лека полека ако не да ги пера, поне да са при мен е апартамента нещата от първа необходимост.
Весела Коледа момичета! Да сте здрави, щастливи и усмихнати и след има-няма няколко седмици да си гушкате съкровищата 🤍🤍🤍
Аз преборих грипа най-сетне, само кашлицата остана, но вече се имам за здрава... Надявам се всички други също сте здрави и който не го в хванал, да му се размине!
Аз също съм на 39 и ще ми е първо раждане, надявам се на естествено, ако АГ се съгласи (нали имах съмнения за срастнала плацента към матката). И той и Зебрите казаха, че не съм твърде стара, нито твърде дебела за естествено раждане 😁 иначе не го разбирам това със съденето кой как решил да ражда, кой ще кърми, колко и т.н. Всяка от нас най-добре си знае случая, страховете и през какво преминава. Важното е накрая и майката и бебето да са добре. Аз също искам нормално, но ако кажат секцио, приемам, пия една студена вода и толкова...
Alfafa, това което ти се е случило на теб с тези коментари е ужасно, съжалявам много!
Аз днес официално влязох в 8ми месец, както има време, така и си лети...Ние така и така не пътувахме, сме се хванали с ремонти вкъщи, главно мъжа ми де, аз само давам акъл и подавам инструменти, ако не спя и пъшкам 🤣
Иначе и аз не мога да спя вечер, буквално само на дясно не се съдирам от кашлица.. а вече буквално ми е изтръпнала дясната страна от лежане само на нея, та нито соя, нито мога да се въртя, откарвам до към 3-4 будна, слушам книгата на Хедра за кърменето уж да ми минава времето, но май не запомням много 😅
На някоя от вас на преглед да са й казвали, че шийката е взела да се отваря и да става конусовидна? Това ми казаха на последната ФМ на 09.12
Аз преборих грипа най-сетне, само кашлицата остана, но вече се имам за здрава... Надявам се всички други също сте здрави и който не го в хванал, да му се размине!
Аз също съм на 39 и ще ми е първо раждане, надявам се на естествено, ако АГ се съгласи (нали имах съмнения за срастнала плацента към матката). И той и Зебрите казаха, че не съм твърде стара, нито твърде дебела за естествено раждане 😁 иначе не го разбирам това със съденето кой как решил да ражда, кой ще кърми, колко и т.н. Всяка от нас най-добре си знае случая, страховете и през какво преминава. Важното е накрая и майката и бебето да са добре. Аз също искам нормално, но ако кажат секцио, приемам, пия една студена вода и толкова...
Alfafa, това което ти се е случило на теб с тези коментари е ужасно, съжалявам много!
Аз днес официално влязох в 8ми месец, както има време, така и си лети...Ние така и така не пътувахме, сме се хванали с ремонти вкъщи, главно мъжа ми де, аз само давам акъл и подавам инструменти, ако не спя и пъшкам 🤣
Иначе и аз не мога да спя вечер, буквално само на дясно не се съдирам от кашлица.. а вече буквално ми е изтръпнала дясната страна от лежане само на нея, та нито соя, нито мога да се въртя, откарвам до към 3-4 будна, слушам книгата на Хедра за кърменето уж да ми минава времето, но май не запомням много 😅
На някоя от вас на преглед да са й казвали, че шийката е взела да се отваря и да става конусовидна? Това ми казаха на последната ФМ на 09.12
Не го мисли сега, не е време затова! Мъжете са първосигнални и уязвими в сексуален аспект, ако са малки и разум им липсва. Бременността е изпитание и за двамата партньори, в краен случай ти и бебето сте си най-важни! Имаш проблем за решаване и с кистата в главата, последното от което имаш нужда е стрес. Пази се и не забравяй, ти си си най-важна!
Имам най-прекрасният мъж който не би ме оставил да се притеснявам за нищо, особено с поводи за съмнения. Но за сметка на това бившият ми съпруг беше точно обратното. Затова споко, всяко нещо си идва на мястото.
Имам най-прекрасният мъж който не би ме оставил да се притеснявам за нищо, особено с поводи за съмнения. Но за сметка на това бившият ми съпруг беше точно обратното. Затова споко, всяко нещо си идва на мястото.
Момичета предварително се извинявам, че ще ви занимая с моите неща, но нямам приятелки, с които да споделя. Случи ми се нещо, което не очаквах. Като по-големи от мен се надявам да ми дадете съвет. Моят мъж две вечери оставаше в гаража до към 1-2 часа през нощта, бяха там с един негов приятел и той си тръгваше и двете вечери към 12 (те редовно са там и не ми е правило впечатление, пият си хапват си), първата вечер като го питах какво прави той ми каза, че е говорил с един негов приятел той е в чужбина (така е наистина проверих), втората вечер обаче като го питах и той някакви неща ми каза дето нямаха смисъл общо взето и нещо се усъмних ама пак си казах айде какво толкова нищо не е станало. Обаче и като не мога да заспя и си мисля някакви неща. Никога не съм се съмнявала в него винаги съм му имала доверие, той ми дава сигурност. На сутринта като стана аз закусвах той отиде до тоалетна и нещо вътрешно усетих да му проверя телефона (никога не съм го правила, понеже му имам доверие) и какво да видя.. Пише и си говори с колежката му. Тази колежка от самото начало някак си не я харесвам не съм имала никакъв контакт с нея просто не я усещам като хубав човек и съм му го казвала милион пъти и той ми е казвал да тя не е добре нищо не става от нея и т.н. На момента се разревах ама като магаре буквално с глас. Според него това не е нищо кой знае какво. Нищо не било станало и нищо не бил направил (демек само чат и разговори без никаква друга близост), да но сякаш изгубих доверието в него за части от секундата. Аз не знам те какво правят докато са на работа. Инстинкта ми не ме е излъгал. Опитва се да ме убеди, че няма нищо и го бил направил за разнообразие. Щял да и каже повече да не го търси, ако съм искала щял да напусне работа, но според мен това не е решение, той където и да е отново може да се занимава с нея какво от това, че няма да работят заедно. Тази нощ съм сънувала какви ли не неща с него и нея. 7 години сме заедно, обичам го страшно много, но много ме нарани, чувствам се предадена. Не знам какво да правя. Снощи ми каза " Ако искаш ми вярвай аз няма как да държа на нея повече от теб". Нищо не му отговорих. Не ми се и говори с него. Казва ми "ти реши какво да правим". Какво да решавам аз? Казах му, че си има глава на раменете. Много ми тежко, много ми е гадно. Не знам дали е имало и нещо повече много ме тормози това. Един път вече се е случвало негов колега да напусне работа заради нея. Вчера цял ден съм плакала, чак кръв от носа ми тече. Вечерта вдигнах и кръвно, знам че сега в този период сме доста по-чувствителни. Не знам какво да правя..
Понякога нещата са ни в главата само, сега сме и много чувствителни. Е, винаги си имай едно наум, но не се оставяй да си нарушаваш здравето и спокойствието на теб и на бебето. Прегръщам те, вярвам че всичко ще се нареди и няма да имаш повече поводи за притеснения.
Аз днес влизам в 9-ти месец, вчера цял ден бях заспала и уморена, чак се чудих какво ми става.. вечерта чак ми дойдоха силите. Не съм започнала с прането на дрешките и чанта за родилното не съм приготвила. Времето лети ☺
Аз днес влизам в 9-ти месец, вчера цял ден бях заспала и уморена, чак се чудих какво ми става.. вечерта чак ми дойдоха силите. Не съм започнала с прането на дрешките и чанта за родилното не съм приготвила. Времето лети ☺
В този период сме по-чувствителни и всяко нещо ни се струва огромно. Мъжете без съмнение също ги е страх от идването на бебето и се чудят как да се хванат за нещо познато. Не мисля, че имаш място за притеснение, но не го нападай, не скача върху него, защото това още повече ще нагнети напрежението. Поговорете, но без сълзи и обвинения. Кажи му как се чувстваш заради идването на бебето, най-големите си страхове, питай го той от какво си притеснява, за да си помогнете взаимно. Мислете точен план как да се справите с тези тревоги, но конкретно - аз ще храня бебето, ти ще го къпеш.
Кажи му ясно, че не харесваш Х и не искаш да говори с нея освен по работа.
Надявам се, че всичко ще мине и това ще е просто лош спомен.
Кажи му ясно, че не харесваш Х и не искаш да говори с нея освен по работа.
Надявам се, че всичко ще мине и това ще е просто лош спомен.
Stubbornh, наистина не мога да си представя какво ти е да си в такава ситуация, особено бременна. Според мен също трябва да поговориш с мъжа ти и да го питаш за него какво значат тези разговори и чатове. Питай го директно защо го прави, какво намира в разговорите с колежката. Искай директни отговори и изразяване на позиция. Не го улеснявай като си правиш ти заключения и не разсъждавай на глас пред него. Нека ти каже неговата гледна точка и да ГОВОРИ (че мъжете това много не го обичат). Сега сме по-емоционални, факт, но не тръгвай с рогата напред да му забраняваш и да създаваш представата за "забранения плод" в главата му. И се успокой, знаеш че продължителния стрес вреди на бебето.
За вбъдеще не пречи да си малко по-наблюдателна въпреки всичко, както става ясно интуицията ти работи перфектно.
За вбъдеще не пречи да си малко по-наблюдателна въпреки всичко, както става ясно интуицията ти работи перфектно.
Отговора му е, че е било за разнообразие и нямало нищо. Аз му казах говорете си, но само по работа. Казвам му, че ако няма интерес към нея няма въобще да говори с нея, той ми отрича и ми казва, че няма нищо. А днес въобще дума не ми е казал, по погледа му разбирам, че все едно аз съм направила нещо, а не той. Няма да оставя така нещата, една извинявай поне не ми каза..не знам какво им става на тези мъже особено, докато са бременни жените им..
Stubbornh, разбирам напълно притесненията ти и знам, че изобщо не е лесно да се бориш с такива мисли и страхове.
Аз също смятам, че трябва да поговориш с мъжа ти, но на "хладна" глава. Преспи, успокой се, помисли точно какво искаш да знаеш от него и се опитай да не се влияеш от емоциите, когато решиш да повдигнеш темата. Така ще ти е по-лесно да прецениш неговите реакции.
Според мен е добре да му кажеш, че това, което си видяла в комуникацията между него и тази колежка, те притеснява и ще бъдеш по-спокойна ако той прекрати чатовете с нея. Също така е хубаво да му кажеш, че му имаш доверие и смяташ, че той ще вземе правилното решение. Така отговорността пада върху неговите рамене, да докаже, че действително заслужава твоето доверие.
Аз честно казано, в началото на връзката ни с мъжа ми, умирах от ревност към всички жени около него, а той нашия си е много общителен
С жени, с които имаше дългогодишни приятелства много преди да се срещнем, ми се струваше, че общува прекалено интимно. Аз допринесох за това в обкръжението му сега вече изобщо да няма жени, но разбрах, че не съм постъпила правилно. Когато стане дума за някоя от тези жени, с които си е бил приятел, виждам че не е имало сексуален аспект и излишно съм се тормозила (както и него).
Това е в нашия случай, имала съм късмет, че наистина е имал очи само за мен, а всичко останало е било просто приятелско отношение, от което той дори се лиши само и само да сме заедно и да съм щастлива.
Но това, което той ми каза, ще си стои с мен цял живот. Каза ми, че ако е искал да завие в друга посока, винаги е можел да го направи, имало е с кого (колежки, приятелки и т.н., които са проявявали интерес, независимо, че е обвързан и с дете), и аз изобщо нямало и да разбера, но самия той не иска да си разбива семейството и да си уронва достойнството с мишкуване. И най-малко моята ревност би могла да ни спаси ако реши да прекрачи тази граница, даже напротив - би го отблъснала още повече.
Така че, колкото и жестоко да звучи, ако човек вземе решението да направи стъпка настрани, нищо не може да го спре. Мисля, че от женската страна, по-голяма сила има в това да знаем, че сме направили всичко с цел семейството да е щастливо, положили сме грижата, която се изисква от нас, запазили сме достойнството си. Ако мъжа реши да се лиши от тази грижа и любов, не заслужава нито да му се молим, нито да се борим за него, защото той сам ще е изгубил и ще се е доказал като слаб. Извън семейството, което е съградено с любов няма да намери нищо по-хубаво. Сексът и тръпката отминават, а грижата, подкрепата, уважението и истинската любов остават.
Според мен, покажи му, че твоята позиция е ясна и твърда (общуването му с колежката не ти е приятно), остави го той да реши какво ще прави, нека той да носи отговорност. Ти не си виновна, че той прави нещо, което на теб не ти харесва. Опитай да не бъдеш прекалено емоционална на тези тема, защото може да извърти нещата срещу теб на базата на тези емоции, да вдигне гарда още повече и да се изнервите взаимно. Ако извън тази тема, няма други проблеми, карай си ежедневието спокойно.
Аз също смятам, че трябва да поговориш с мъжа ти, но на "хладна" глава. Преспи, успокой се, помисли точно какво искаш да знаеш от него и се опитай да не се влияеш от емоциите, когато решиш да повдигнеш темата. Така ще ти е по-лесно да прецениш неговите реакции.
Според мен е добре да му кажеш, че това, което си видяла в комуникацията между него и тази колежка, те притеснява и ще бъдеш по-спокойна ако той прекрати чатовете с нея. Също така е хубаво да му кажеш, че му имаш доверие и смяташ, че той ще вземе правилното решение. Така отговорността пада върху неговите рамене, да докаже, че действително заслужава твоето доверие.
Аз честно казано, в началото на връзката ни с мъжа ми, умирах от ревност към всички жени около него, а той нашия си е много общителен
С жени, с които имаше дългогодишни приятелства много преди да се срещнем, ми се струваше, че общува прекалено интимно. Аз допринесох за това в обкръжението му сега вече изобщо да няма жени, но разбрах, че не съм постъпила правилно. Когато стане дума за някоя от тези жени, с които си е бил приятел, виждам че не е имало сексуален аспект и излишно съм се тормозила (както и него).Това е в нашия случай, имала съм късмет, че наистина е имал очи само за мен, а всичко останало е било просто приятелско отношение, от което той дори се лиши само и само да сме заедно и да съм щастлива.
Но това, което той ми каза, ще си стои с мен цял живот. Каза ми, че ако е искал да завие в друга посока, винаги е можел да го направи, имало е с кого (колежки, приятелки и т.н., които са проявявали интерес, независимо, че е обвързан и с дете), и аз изобщо нямало и да разбера, но самия той не иска да си разбива семейството и да си уронва достойнството с мишкуване. И най-малко моята ревност би могла да ни спаси ако реши да прекрачи тази граница, даже напротив - би го отблъснала още повече.
Така че, колкото и жестоко да звучи, ако човек вземе решението да направи стъпка настрани, нищо не може да го спре. Мисля, че от женската страна, по-голяма сила има в това да знаем, че сме направили всичко с цел семейството да е щастливо, положили сме грижата, която се изисква от нас, запазили сме достойнството си. Ако мъжа реши да се лиши от тази грижа и любов, не заслужава нито да му се молим, нито да се борим за него, защото той сам ще е изгубил и ще се е доказал като слаб. Извън семейството, което е съградено с любов няма да намери нищо по-хубаво. Сексът и тръпката отминават, а грижата, подкрепата, уважението и истинската любов остават.
Според мен, покажи му, че твоята позиция е ясна и твърда (общуването му с колежката не ти е приятно), остави го той да реши какво ще прави, нека той да носи отговорност. Ти не си виновна, че той прави нещо, което на теб не ти харесва. Опитай да не бъдеш прекалено емоционална на тези тема, защото може да извърти нещата срещу теб на базата на тези емоции, да вдигне гарда още повече и да се изнервите взаимно. Ако извън тази тема, няма други проблеми, карай си ежедневието спокойно.
Момичета предварително се извинявам, че ще ви занимая с моите неща, но нямам приятелки, с които да споделя. Случи ми се нещо, което не очаквах. Като по-големи от мен се надявам да ми дадете съвет. Моят мъж две вечери оставаше в гаража до към 1-2 часа през нощта, бяха там с един негов приятел и той си тръгваше и двете вечери към 12 (те редовно са там и не ми е правило впечатление, пият си хапват си), първата вечер като го питах какво прави той ми каза, че е говорил с един негов приятел той е в чужбина (така е наистина проверих), втората вечер обаче като го питах и той някакви неща ми каза дето нямаха смисъл общо взето и нещо се усъмних ама пак си казах айде какво толкова нищо не е станало. Обаче и като не мога да заспя и си мисля някакви неща. Никога не съм се съмнявала в него винаги съм му имала доверие, той ми дава сигурност. На сутринта като стана аз закусвах той отиде до тоалетна и нещо вътрешно усетих да му проверя телефона (никога не съм го правила, понеже му имам доверие) и какво да видя.. Пише и си говори с колежката му. Тази колежка от самото начало някак си не я харесвам не съм имала никакъв контакт с нея просто не я усещам като хубав човек и съм му го казвала милион пъти и той ми е казвал да тя не е добре нищо не става от нея и т.н. На момента се разревах ама като магаре буквално с глас. Според него това не е нищо кой знае какво. Нищо не било станало и нищо не бил направил (демек само чат и разговори без никаква друга близост), да но сякаш изгубих доверието в него за части от секундата. Аз не знам те какво правят докато са на работа. Инстинкта ми не ме е излъгал. Опитва се да ме убеди, че няма нищо и го бил направил за разнообразие. Щял да и каже повече да не го търси, ако съм искала щял да напусне работа, но според мен това не е решение, той където и да е отново може да се занимава с нея какво от това, че няма да работят заедно. Тази нощ съм сънувала какви ли не неща с него и нея. 7 години сме заедно, обичам го страшно много, но много ме нарани, чувствам се предадена. Не знам какво да правя. Снощи ми каза " Ако искаш ми вярвай аз няма как да държа на нея повече от теб". Нищо не му отговорих. Не ми се и говори с него. Казва ми "ти реши какво да правим". Какво да решавам аз? Казах му, че си има глава на раменете. Много ми тежко, много ми е гадно. Не знам дали е имало и нещо повече много ме тормози това. Един път вече се е случвало негов колега да напусне работа заради нея. Вчера цял ден съм плакала, чак кръв от носа ми тече. Вечерта вдигнах и кръвно, знам че сега в този период сме доста по-чувствителни. Не знам какво да правя..
Леле, сега ме притесни. Последно бях на фетална морфология средата на декември в средата на 33г.с. и моето бебче беше 2050г. Не ми казаха нищо за норма, а и винаги предупреждават за отклонения от около 15%, понеже ехографът не е кантар. Но ако отклонението е надолу, значи бебчето е съвсем малко..
Иначе и аз влизам в 9 месец края на седмицата. Единствения ми дискомфорт е обръщането в леглото нощем, имам една необяснима болка от вътрешната страна на корема като възпалено, така е от началото на бременността. Понякога ми се и гади, но много леко.
Иначе и аз влизам в 9 месец края на седмицата. Единствения ми дискомфорт е обръщането в леглото нощем, имам една необяснима болка от вътрешната страна на корема като възпалено, така е от началото на бременността. Понякога ми се и гади, но много леко.
Момичета, в 9-ия месец не се ли влиза след 36 седмица? Иначе 36-40 седмици ще са 10-и месец. Реално тогава се счита, че когато и да родиш бебчето ще е доносено.
Последните няколко дни бебето страшно много мърда и никак не ми е комфортно, увеличиха малко дозата на магнезия, защото леко се притесних от тази активност. Единственото по-различно нещо е, че хапнах малко повече от обичайното (благодарение на хапчето за стомах, което ми даде гастроентерологът).
Но жестоката умора и причиняването си остават, така че още 40 дни май ще лежа повече и това е.
Последните няколко дни бебето страшно много мърда и никак не ми е комфортно, увеличиха малко дозата на магнезия, защото леко се притесних от тази активност. Единственото по-различно нещо е, че хапнах малко повече от обичайното (благодарение на хапчето за стомах, което ми даде гастроентерологът).
Но жестоката умора и причиняването си остават, така че още 40 дни май ще лежа повече и това е.
Леле, сега ме притесни. Последно бях на фетална морфология средата на декември в средата на 33г.с. и моето бебче беше 2050г. Не ми казаха нищо за норма, а и винаги предупреждават за отклонения от около 15%, понеже ехографът не е кантар. Но ако отклонението е надолу, значи бебчето е съвсем малко..
Иначе и аз влизам в 9 месец края на седмицата. Единствения ми дискомфорт е обръщането в леглото нощем, имам една необяснима болка от вътрешната страна на корема като възпалено, така е от началото на бременността. Понякога ми се и гади, но много леко.
Иначе и аз влизам в 9 месец края на седмицата. Единствения ми дискомфорт е обръщането в леглото нощем, имам една необяснима болка от вътрешната страна на корема като възпалено, така е от началото на бременността. Понякога ми се и гади, но много леко.
Yellow_girl - Да, аз така го смятам от 36 седмица. Мисълта ми беше, че имам още няколко дни да вляза в 9 месец, около 12 дни и се вълнувам много , защото тогава ще ми е по-спокойно и да тръгне да се ражда не е малка и няма да е недоносена, понеже имам едно преждевременно раждане в 32г.с. с тегло 990гр. (Беше спряла да наддава в корема ми) и затова се притеснявам , затова казвам, че ще ми е по-спокойно като вляза в 9м🙏💖
Чебурашка,благодаря ти! Записах при Табакова. Ще съм в 35-та седмица на прегледа, амааа нещо укъснях. Другият вариант е да ходя до Добрич, но май не искам. Съжалявам за начина, по който се чувстваш! Как си сега? Защо е било това зацапване? Аз в началото на бремеността лежах и беше много гадно. Сега правя по 2 часа разходки и се чуватван супер. С първата бременност до край ходих на спорт.
Стъборн, много непеиятно за случилото се. Аз съм много избухлива и ранима и не съм добър съветник. Щях да чопля, плача, търся вина,да крещя и вдигам скандали. Може би и затова предпочитам да не ровя, да не питам и да не знам нищо. По принцип, познавайки се, в такава ситуация бих потърсила психолог
Стъборн, много непеиятно за случилото се. Аз съм много избухлива и ранима и не съм добър съветник. Щях да чопля, плача, търся вина,да крещя и вдигам скандали. Може би и затова предпочитам да не ровя, да не питам и да не знам нищо. По принцип, познавайки се, в такава ситуация бих потърсила психолог
BeLadylike, радвам се, че съм помогнала с опит. То феталните във Варна са пипкава тема, тъкмо намериш някой и стане нещо, че да се търси отново.
Иначе за кървенето, беше кафява кръв и затова заключиха, че вероятно ме е сритало толкова силно, че тялото ми не е издържало. Но той и корема ми си има синини от време на време заради ударите.
Аз от днес съм в 34 седмица. Има моменти където ми е страшно гадно - боли, тежи, киселини, умора и съм "Ох, да родя", но след това ме хваща бъзето. Успях да издържа да седя няколко часа седнала за едно тържество и след това лежах двойно,надявайки се да не видя кръв.
Иначе за кървенето, беше кафява кръв и затова заключиха, че вероятно ме е сритало толкова силно, че тялото ми не е издържало. Но той и корема ми си има синини от време на време заради ударите.
Аз от днес съм в 34 седмица. Има моменти където ми е страшно гадно - боли, тежи, киселини, умора и съм "Ох, да родя", но след това ме хваща бъзето. Успях да издържа да седя няколко часа седнала за едно тържество и след това лежах двойно,надявайки се да не видя кръв.