С какво ви дразнят свекървите? – 171

Да, кажем, че официално има такива граници. Как се поддържа контакт и разговор с човек, който е на точно противоположното мнение на твоето за основни неща в живота и като цяло? Как се очаква да имаш приятелска и близка комуникация, която се предполага че трябва да имаш?

С добро възпитание и толерантност.

Ама защо трябва да се чувствам длъжна да го правя, при положение че не ми е приятно? А и реално не съм длъжна.

Ами именно,с добро възпитание и толерантност ще търпиш едни години и после ще се наложи на психолог да ходиш,защото ще си подтискала едни чувства  и ще дойдат паник атаките. На някои хора им се струва странно  ,и може би смешно .

Чак приятелска и близка комуникация не виждам нужда, ако не го усещаш. Може например да се настроиш комуникацията да е като с колега - спазвате добрия тон, вършите задачите и който от където е.

С такъв колега в екипа, предпочитам да напусна.

А, добре че въобще не считам мъжа ми за толкова прекрасен, та не съм си задавала такива въпроси

Според мен  няма как да имаш приятелска и близка комуникация с човек, с когото имате сериозни различия. Не виждам причина за такава натрапена близост.

Аз за себе си мога да кажа, че проблемите със свекърва ми започнаха след раждането на детето. Преди това сме били в прекрасни отношения и не ми  се е налагало да се замислям как ще се справяме. Относно сина ѝ – това е съвсем различно. Може да е била добра майка, да го е възпитала добре и майчинството да ѝ е давало чувство на женственост, за което е копняла. Но сега ѝ е трудно да го пусне да порасне и да премине от майка, която отглежда уязвимо дете, към майка, която е подкрепа при нужда и стои малко в сянка.
Мъжът ми не успя да озапти майка си, което наложи поставянето на по-категорични граници и дистанция. Когато обаче си допуснал някого в живота си и той постъпи зле с теб, това се преживява тежко. Лично за мен беше трудно да приема ситуацията, затова посещавам психолог.
Жертвите на нарцисисти знаят. Тук не става въпрос за различия в характерите. Странно или не - това са фактите.

Вятър и мъгла, достатъчно трудно е да попаднеш на свестен мъж, та да очакваш, след като си имала този късмет (мнозина го нямат), да започнеш да правиш пък конкурс за свекърви.
Представи си, че точно базовото зачитане на граници го няма от едната страна. Представи си, че свекървата не подлежи на озаптяване. Има такива самовлюбени хора, командирски настроени, които ни се водят, ни се карат.
Тогава остава едно - мъжът да си контактува с майка си, жената обаче - не, щом това й коства такива нерви и стрес, както е при повечето оплакващи се.
Толкова е просто. А ако на теб не ти се е случило, много хубаво, радвам се за теб. Но позицията на пренебрежение към чуждия проблем не подхожда на тема, която е точно за оплакване от въпросния проблем - погледни пак заглавието на темата, моля.

Да, точно с мисли за свекървата, и бъдещето ми с нея, ми минаваше времето преди сватбата.

Май много рядко има пълно щастие – свестен мъж и адекватна свекърва. Все едното винаги куца.
Иначе си мисля, че едно време не се е говорело за граници, емоционална интелигентност и психично здраве. По-скоро е било сляпо подчинение.
На някои хора им е трудно да приемат, че снахата ще отглежда семейството си така, както тя знае. Някои свекърви приемат снахата като нов член на тяхното семейство, вместо да осъзнаят, че синът им създава свое семейство – в което те не могат да диктуват какво и как ще се случва.
Тя пита, защото ѝ е странно. И може би си мисли, че ако това ѝ се беше случило на нея, нямаше да пише по форумите, а щеше да „я узапти“.

Това с нарцистичните наклонности е много модерно в последно време...
Не мисля, че е чак толкова сложно и един нарцисист си действа като такъв постоянно, а не по повод, като например раждане на дете. Също, едва ли би била прекрасна майка и до един момент супер свекърва.
Простичко желание да се меси, налага и да командва е. И да се чувства значима, в центъра на внимание. Също, както писаха по-горе, не може да приеме, че в живота на сина има нова жена, независимо, че тя има различна роля.
Тъжно, но факт.

Кога е било това "сляпо подчинение", за което пише veluna, освен в следосвобожденска България и то вероятно и там в различните семейства е било различно.
Днешните свекърви в диапазон 50-70г, едва ли са се подчинявали и мълчали, това са жени, много от  които още работят, имат колеги, а и шефове на различна от тяхната възраст.

Според мен неразбирателствата идват не от поколенчески разлики, а по-скоро от социални и културни различия, независимо в каква посока. Има и някои патологични характери, но в това е ролята на мъжа, да съхранява семейството си. Както и ролята на жената, в случай че нейните родители проявяват недопустимо вмешателство.

От друга страна, нормално е да има между хората различни мнения и разбирания и не би трябвало всеки съвет или мнение да се посреща на нож или с раздразнение. Казала свекървата нещо, например за цвета на завесите, ами много важно, да, добре и приключвам темата. Но за драстични прояви като обиди и тн, би трябвало нейното дете да и постави граници, да не допуска да се обижда партньор.

Връщам към темата на Тайс, но от гледна точка на снаха. С моя сме от 9 години заедно, започнахме 10тата. Аз съм на 39, той на 34. Отгледа ми детето наистина. Той е повече от баща за моята дъщеря. И дъщеря ми го обича и той нея. Минали сме през много неща заедно. Последните 3 години изобщо не се пазехме с цел ако стане бебе да стане. Имам 2 спонтанни аборта в ранни седмици и моя се беше отказал.  Аз за себе си деца не исках повече и открито го казах, заради него държах на дете, но той пък се отказа, защото било Божа работа и нито на инвитро ходихме, нито на изследвания - нищо. Последните години разбрах, че натиска над него от семейството му и в частност майка му е бил голям и от самото начало, че пред мен се е играл цирк колко ме харесват и т.н.т, а зад гърба ми постоянни подмятания по мой адрес и за дъщеря ми. Той е мълчал за да не ме товари. Предложих му да се разделим и да си поеме пътя, защото е по-млад и няма смисъл да си губи още време с мен,  но той отказа категорично и ми заяви, че без мен живот няма, че на първо място иска аз да съм жена му, а ако е писано ще имаме дете, ако не - не. Случайно и неочаквано забременях това лято, вече съм в 7ми месец и много трудно износвам бебето, на много инжекции и системи съм постоянно, да не говорим, че пътуваме по 300 км. до София да се следя там. Отделно бях изпаднала в състояние да се съмнявам в себе си дали ще се справя отново с всичко отначало, все пак почти на 18 е моята дъщеря, аз съм забравила всичко. Сам ми предложи, когато аз реша да му прехвърля майчинството и да се върна на работа, той си ме познава много добре и знае, че изолацията ще ме съсипе. Имаше коментари от майка му още в началото на бременността. Естествено започна с това какъв ще е пола на бебето и какво име сме решили. В 6та седмица нито пола се знаеше, нито ми беше до име, аз повръщах денонощно. След това ми изписаха инжекции и нейна позната започна да ми ги слага. Вече съм много обулена и всяка инжекция ме боли зверски. Майка му се изказа пред мед.сестра "оставия ма, не виждаш ли, че се лигави". Това няма да го забравя. За нея аз все се лигавя, все нищо ми няма, тя едно време повръщала и докато раждала, а аз видиш ли съм била добре. Защо сина и щял да присъства на раждането, защо сме давали пари в София като и тук имало лекари, защо това, защо онова. Ами то на човек му писва в един момент, аз търпя, търпя ама колко да търпя.
Който ме изчете, моля да не ме цитира.

Моята свеки смята, че аз трябва да съм й благодарна за мъжа, който е отгледала и да й търпя особеностите.  Сякаш само този мъж е щял да ме хареса и съм нямала шанс за друг. Винаги е мислела, че сме се събрали компромисно, защото сме били дърти вече и между нас няма любов. Аз бях на 27, той на 33. Не й харесва, че съм командвала вкъщи и той всичко ми изпълнява.
Не приема довода, че не командвам, а разпределям задачите. Не разчитаме на никого и се оправаме сами. Смята, че не му оставям време за почивка и че е много уморен от работа. Това, че и двамата работим на бюро, също не е важно, защото според нея неговата работа е много тежка и след работа трябва да си почива. Съжалява го, че се грижи за дъщерята, защото това е работа на майката. Дори и да я води той на ваксина е супер тежка и трудна задача.